Иван Вазов
Иван Вазов

В  елегията „Елате ни вижте!“, разработена в 9 строфи от по 5 стиха, контрастно са представени образите на народа и на управляващите. По време на написването ѝ Иван Вазов е министър на образованието, но текстът не звучи демагогски. Силата на внушението безспорно е в социалния протест. Утопично звучи призивът към управляващите да се трогнат от тежкото положение на народа и да се откажат от благата си. „Гоени” от народа, „велможите” трудно ще усетят срам и угризение и едва ли биха помогнали на мизерстващия народ, оскотял и духовно деградирал от сиромашията. Тежките рими, завършващи на – ще (гноище, жилище, огнище), метафоричната образност („бедност вековна”), струпването на съществителни, разкриват несъмнено потресаващата мизерия, в която тъне народът, както и песимизмът на  Вазов, страдащ за „малкия човек”.

 

Елате ни вижте!

 

Се тоз вик ме среща, изпраща по пътя,

по кръчми, по хижи – ума ми размътя.

Отбивам се в селското бедно жилище:

картина плачевна душа ми покъртя!

    „Елате ни вижте“

 

Под – гола пръст! Смрад, дим, стени окадени,

тъмничен въздух; в полумрак потопени

човеци и дрипи… На също гноише

лежи скот и стопан, духовно сближени.

    „Елате ни вижте“

 

Зла бедност! Неволя! Души затъпели,

набърчени булки, деца застарели;

Къс ръжено тесто в пушливо огнище

загрява се там за гърла изгладнели.

    „Елате ни вижте“

 

Тегло, запустенье!… Дълбока неволя

живота от радост, от всичко оголя!

Тор мръсен смърди сред трънливо дворище.

И болести, смърт тук боравят на воля…

    „Елате ни вижте“

 

И вечно труд тежък и пот непрестанни –

и пак оскудия и дни окаянни.

Зло входа за смях и за песни заприщи!

Тук бедност вековна е гост постоянни.

    „Елате ни вижте“

 

И чупи се воля и дух под хомота

на нужди, в дълбока нощ гасне живота:

ни луч от съзнанье под покрива нищи!

Човекът словесни паднал е до скота.

    „Елате ни вижте“

 

„Елате ни вижте!“ – той моли и стене, –

вий, мъдри велможи, от нази гоени…

На миг напуснете там вашто тържище

на шум и на фрази, богато платени –

    „Елате ни вижте“

 

Вий, дето в покой и в палати стоите,

към нас приближете – вий, славни, вий, сити!

Зърнете през нашто изгнило плетище

и може би вам ще настръхнат космите!

    „Елате ни вижте“

 

Тогаз за народа се бихте смислили

и срам, угризение бихте сетили.

И вашето сърце със болка заби ще.

О, доста на думи сте нази любили –

    „Елате ни вижте!“

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.