„На пътя между кръчмата и Хорозовата мелница беше се спряла една каруца, готова за път. Из улиците и през дворищата тичаха жени … Горе на баира се виждаше къщата на Албена.”
С дъх на „Старопланински легенди” е утрото, посрещнато на площад „Голямо бърдо”, пред родната къща на „мълчаливеца”. Можем да разберем защо Йовков е наричан така от приятелите си едва след като усетим атмосферата на неговия вътрешен свят, която никъде не е толкова жива, колкото в люлката на неговото детство – Жеравна.
Човек може да стои на хълма пред високата каменна ограда на Йовковата къща с часове и да съзерцава сгушените в ниското възрожденски къщи, прочути с изящните си дърворезби. Но щом прекрачи прага и стъпи в изпълнения със зеленина двор, седнал на стол и потънал в мисли, целият от камък, го посреща вече порасналият образ на Йовков. Паметникът, поставен точно срещу вратата на къщата, запълва празнотата на онова присъствие, което повече от век липсва в живописната Жеравна.
Къщата, в която писателят прекарва първите 13 години от живота си е скромна. Едноетажната, състояща се от антре и две стаи, постройката е обявена за архитектурно-строителен паметник от Държавен вестник през 1978г., а като музей функционира от 1957г. Уют и спокойствие внушава къщата, погледната отвън. Големите прозорци на лицевата и фасада създават усещането за просторност, въпреки ниското и малко на площ строителство.
В антрето, през входната врата на къщата, мълчаливо наблюдава друг образ на Йовков, оргаден с богато изографисана дървена рамка. Входното помещение е малко, застлано с черга, с по-бедна на цветове от типичните за региона килими шевица.
Антрето отвежда до другите две помещения. В едната стая – спалнята, са представени характерните за този край мебели и посуда. Килимите са по-пъстри, с по-богати шевици. В това помещение е домашното огнище, а в единия ъгъл може да видите облеклото на жеравненската жена. Надали подредбата е била точно тази и в далечните години от края на 19-ти век, но от пресъздаденото може да се добие представа за бита и света на твореца по онова време, устроен в дома му.
влизането си във втората стая ще стъпите в творческите одая, макар и не за това да се е използвало помещението в миналото. Сбирката от Йовкови произведения е изложена в стъклена витрина в дясно от вратата, но сред сборниците на почетно място е „Старопланински легенди”, чиито разкази са вдъхновени от родното място на „майстора на късия разказ”.
Най-забележителният предмет в стаята е писалката, с която Йовков пише „Старопланински легенди”. Тя е поместена в стъклена витрина вдясно от картата, на която са обозначени местата и къщите в Жеравна, на които авторът е посветил „легенда”.
Макар и малка, в къщата е отредено място за голям, богато изографисан иконостас. По всичко личи, че духовността в била на почит в семейството. Това обстоятелство, заедно с всички останали морални устои, скътали се в някое ъгълче или предмет от къщата, са дали своя принос за формирането на Йовков като човек и творец.
На излизане от постройката вече много от Йовковите герои са оживели в представите, взели своя пламък от домашното огнище, от светлината отразена в иконостаса, от снимките в стенните рамки от дърво, от пожълтялата хартия на книгите и от изгледа от къщата към низините на селото.
Днес калдъръмената уличка, слизаща от къщата към селото, е окичена с килими и тъкачни изделия, а техните майстори са най-топлите и разговорливи хора, които ще срещнете в селцето. Задължително ги заговорете, защото те са пазители не само на българската самобитност, но и предания и легенди, които все още не са разказани на страниците на никой учебник или книга.
„И каруцата бързо потегли”… Така завършва разказа си „Албена” един от най-великите български писатели, които времето познава – Йордан Йовков.
Така завършваме описанието си и ние, с надежда повече от вас, ако все още не са, ще посетят родното му място, за да изживеят своята „старопланинска легенда”.
