С внезапното нападение на Германия над Полша на 1 септември 1939 година започва Втората световна война. Подготвяна дълги години, тя постепенно въвлича в своята орбита 61 държави. Един милиард и 700 милиона души се ангажират под различна форма в тази война. От двете страни на барикадите застават около 110 милиона войници.
След като Германия окупира голяма част от Европа и претърпява неуспех в опита си да наложи въздушно превъзходство над Великобритания, Адолф Хитлер отправя войските си на изток към гигантския Съветски съюз. Неговите неизчерпаеми ресурси ще бъдат нужни на Райха в бъдеще. За нападението Германия трябва да си осигури южния фланг – Балканите. Така започва политическият и военен натиск върху държавите от полуострова. България в началото се опитва да запази неутралитет, но на власт идва правителството на германофила Богдан Филов. След присъединяването на Румъния към силите на Оста, натискът се увеличава и на 1 март 1941 година България няма избор и подписва във Виена протокол за присъединяването си към Тристранния пакт. Страната ни предоставя територията и комуникациите си за разгръщане на германските войски, подготвящи своята кампания на Балканите. Последвалите настъпателни действия водят до разгром и капитулация на Югославия и Гърция. В тях български войски не участват.
Нуждите на Вермахта от войски на открития на 22 юни 1941 година Източен фронт не им позволяват да държат достатъчно сили и средства в окупираните балкански страни. Затова по тяхно искане 1-ви корпус от Българската армия получава задача до средата на януари 1942 година да заеме района на Зайчар, Крагуевац, Прищина и Бела паланка. Българските войски първоначално са оперативно подчинени, а след това са под ръководството на немското командване в Сърбия, което им налага в някои случаи да участват в ограничени действия срещу съпротивителното движение. Съгласно договореностите с Германия, на България се предоставя да поеме до края на войната цялата администрация на Македония, Поморавско и Западна Тракия. Затова след овладяването на тези територии от германската армия през април 1941 година в тях започва връщането и настаняването на български войски. В Македония, където е силно българското присъствие, нашата армия е посрещната като освободителка.
Към лятото на 1944 година общият ход на събитията по фронтовете на Втората световна война недвусмислено показва близкия крах на Третия райх и неговите съюзници. България трябва да помисли за прибирането на своите войски към старите предели на страната. За съжаление недалновидната политика на българското правителство, всеобщата обвързаност с Германия и натискът от нейна страна, водят до фатална грешка още през 1941 година, когато България обявява война на Великобритания и САЩ. Надеждите, че това ще е по-скоро символична война, помръкват. Страната ни е подложена на жестоки бомбардировки от англо-американската авиация. Най-силно страда София. Там са разрушени няколко хиляди сгради, а жервите са над хиляда души. Освен бомби, понякога са хвърляни и детски играчки с експлозив, а най-много разрушения има не по военните обекти, а по историческия център на града. Нападенията подлагат на изпитание българската авиация. Въздушните боеве се водят при абсолютно числено и техническо превъзходство на противника, но въпреки това падат около 120 вражески самолета. По време на отбраната, добричлията Димитър Списаревски се превръща в легенда, след като прави таран на американски бомбардировач Б-24 „Освободител” и го унищожава. Мнозина други български летци също се проявяват като герои (Мито Дисов, Неделчо Бончев и др.)
На 5 септември СССР обявява война на България. За да избегне поредната национална катастрофа правителството се обръща срещу Германия и сключва примирие със Съюзниците. Страната ни се задължава да участва с войски във военните действия за завършване разгрома на Германия. Участието на България в завършващия етап на Втората световна война в Европа обхваща времето от 9 септември 1944 година до май 1945 година и в зависимост от решените задачи и постигнатите цели се дели на два периода. Първият започва на 9 септември и приключва в края на ноември 1944 година Основната цел тогава е мобилизирането, изграждането, съсредоточаването и разгръщането на Българската армия и нейните настъпателни действия в Южна Сърбия, Вардарска Македония и Косово. Вторият период обхваща времето от декември 1944 до май 1945 година. Това са военните действия на Първа българска армия, която провежда няколко настъпателни и отбранителни операции на територията на Северозападна Югославия, Южна Унгария и Източна Австрия.
Участието на България във войната се налага и от военностратегическа необходимост. Германското командване разполага по това време все още със значителни сили и средства на Балканите. Обстановката му налага да оттегли от Гърция на север 350-хилядната група „Е”. По този начин то създава в Югославия мощна групировка от над 570 000 души, която може да бъде разгромена само с обединените усилия на Трети украински фронт, Българската народна армия и Югославската народоосвободителна армия.
Първата задача на Българската армия е да настъпи по направленията София – Ниш – Прищина, Кюстендил – Скопие и Горна Джумая – Велес, да унищожи отбраняващите се там германски войски и да овладее долината на Морава, Вардар и Косово поле. За тази цел България трябва да извърши мобилизация и стратегическо разгръщане на определените за настъпление войски. Тя се провежда организирано и към 1 октомври 1944 година общата численост на армията достига близо половин милион души.
Втора армия под командването на генерал – майор Кирил Станчев настъпва на направлението на главния удар на българската армия София – Ниш – Прищина. Една от важните операции е Нишката операция, при която Втора Българска армия се сражава с елитната немска СС дивизия „Принц Ойген”. С помощта на две авиодивизии от 17-а въздушна армия на Трети украински фронт, немците са разгромени и е овладян важният пътен възел Ниш.
Особено ожесточена е и вражеската съпротива на подстъпите към Косово поле. При трудни зимни условия нашите войски преодоляват планината Копаоник, на 19 ноември освобождават Прищина и навлизат с главните си сили в Косово поле. Особено жестоки боеве води и Първа Българска армия под ръководството на генерал Владимир Стойчев по време на Страцинско– Кумановската настъпателна операция. По време на операцията последователно са овладявани изградените в дълбочина противникови рубежи. С овладяването на Куманово армията преминава в преследване към Скопие и Косово поле.
На 13 ноември с помощта на Четвърта армия е освободен град Скопие. Четвърта армия (командвана първоначално от генерал-майор Боян Урумов, а впоследствие от генерал-майор Асен Сираков) действа на Горноджумайско–велешкото оперативно направление, където българската армия нанася своя осигуряващ удар. Там тя провежда от 15 октомври до 14 ноември Брегалнишко–струмишката настъпателна операция. Войските ни освобождават Кочани, а по-късно и района на Щип и така продължават в преследване на оттеглящия се към долината на Вардар противник.
Така с двумесечни настъпателни действия в Сърбия, Вардарска Македония и Косово, армията ни прониква с повече от 200 км. и с чест изпълнява поставените й задачи. Загубите за германците са 35 хиляди убити, ранени или пленени. Пораженията по тяхната техника също са значителни. Освен всичко това поради навлизането на българските войски в долината на река Вардар и в Косово поле, 33 хиляди германци от група армии „Е” не успяват да се изтеглят от Гърция и попадат в британски плен. Решителните действия на Българската армия през този период на войната признават дори нейните противници. Началникът на щаба на група армии „Е” генерал Ерих Шмид-Рихберг отбелязва със съжаление: „Българският войскови контингент беше една значителна свежа боева сила, за да прегради пътя на изтегляне на група „Е” при особените условия, при които се намираше тя”. Английските военни специалисти също дават високи оценки за тези действия. Във всекидневните оперативни сводки на военното им министерство се отделя място и на нашите войски. Когато през октомври Втора армия пробива противниковата отбрана и излиза в долината на Морава, те отбелязват: „…Българите са единствената сила, която е в състояние да задържи германците в Моравската долина”.
С успешното изпълнение на задачите, обаче не може да завърши нашето участие във войната, защото хитлеристката коалиция още не е капитулирала. Правителството започва преговори със Съюзниците за по-нататъшното ни участие. Първа Българска армия е сформирана наново и отново е командвана от генерал-майор Владимир Стойчев. Започва един от най-епичните епизоди на Българската армия. Проведена е Сремската настъпателна операция, която е част от общия замисъл за настъпление на войските от левия стратегически фланг на Червената армия, която провежда Будапещенската настъпателна операция.
По-късно армията ни е прегрупирана и заема позиции в Южна Унгария. На 6 март нацистите предприемат последното си масирано настъпление за войната. В полосата на нашата войска се водят активни бойни действия и на двата фланга. Втора германска танкова армия се вклинява към Нагбайом. По-късно чрез съвместни действия на българските и съветските войски противниковото настъпление към Нагбайом е спряно. Ударът на противника по левия ни фланг започва с форсиране на река Дунав. След двудневни ожесточени боеве успява да заеме плацдарм, но не успява да достигне височините около Харкан. От 8 март започват съвместните бойни действия за ликвидиране на вклинилия се противник. Особено ожесточени боеве се водят в районите на селата Дравасаболч, Дравачехи и Дравапалконя. До 19 март противниковият плацдарм е ликвидиран, а целостта на отбраната е възстановена. Епичните боеве край Драва продължават 14 денонощия. Героизмът, твърдостта и мъжеството на първоармейци провалят замисъла на немското командване и бележат един от върховете на българската бойна слава в тази война. В телеграма на регентите до командващия Първа българска армия се отбелязва: „Героичните усилия на бойците от поверената Ви армия ще бъдат надлежно оценени от всички и ще осигурят по-щастливи бъднини на скъпата ни Родина”.
В заключителния етап на войната след Мурската настъпателна операция българите достигат подножието на Австрийските Алпи. Така завършва вторият период на войната. С решителни действия нашата армия е на повече от 1000 км. от родината. За първи път в тринадесетвековната ни история български войски действат толкова далеч. Някога воините на Крум и Омуртаг водят боеве с аварите и франките по долините на Сава, Драва и Мура, но не достигат планините, от които извират тези реки. Това правят единадесет века по-късно техните потомци, воините от Първа българска армия.
Българите допринасят за освобождението на Сърбия, Унгария и Австрия, затова и навсякаде са приемани радушно. Успешното участие на Българската армия във войната за завършване разгрома на хитлеристката коалиция дава възможност на държавното ръководство на страната да защити териториалната цялост на България. На Парижката мирна конференция делегациите на СССР, Чехословакия, Полша и други страни подкрепят справедливата ни кауза, опирайки се именно на реалния принос, който българският народ и неговата армия дават в тази война. Участието в завършващия етап на Втората световна война в Европа струва на нашата страна скъпи жертви и големи материални разходи. Около 35 хиляди българи дават живота си във войната.
В продължение на 4 години България е включена във Втората световна война. В различни периоди тя е във война с почти всички велики държави. Те й налагат избора и най-често той не е в полза на нашата страна. И този път нашата армия е на висотата на стоящите пред нея задачи. Ако днес се правят различни оценки за участието на страната в тази война, най-малко упреци могат да бъдат отправени към воините от Българската армия.
