В подножието на вр. Ореляк (2099 м н. в.) се намират Змейова скала и Змейова дупка. Малката пещера е известна като пещерата на крилатия кон на Пиринския змей. Голямата змейова пещера е сочена за негов дом. Много често фолклора ни свързва старите рудници с дом на змея. Горе в тавана се наблюдава овален отвор, пробит според легендата от светкавицата на Беласишкия змей.
Легендата разказва, че змеят грабнал на връх Великден от хорото най-хубавата мома Стана. Отнесъл я под селото в Змейова дупка и там я направил своя невеста. Стана вече чакала дете, когато веднъж змеят полегнал на пролетното слънце в скута на невястата си, за да подремне. Заръчал й, ако види в небето облаче, да го събуди. Змейовата невяста видяла облачето, но й дожаляло да събуди змея. Скоро облакът станал голям и буреносен. Стана разбрала, че е сгрешила, опитала се да събуди мъжа си, но той спял дълбоко. Накрая заплакала, една сълза паднала и го събудила. Било вече късно. От облака излязъл Беласишкият змей.
Докато Пиринския змей влезе в пещерата да си вземе боздугана, чуждоземният змей го нападнал, пробил отгоре пещерата – дом на змея и го убил. Змейовата невяста Стана останала вдовица. Едно овчарче я открило. Казало на баща й и той направил стълби, свалил я от пещерата и я прибрал у дома. Не след дълго се родило и детето. То било необикновено голямо, силно и с крилца под мишниците. На три години вече било толкова силно, че ходело с дядо си в планината да берат дърва. Веднъж казало на дядо си, че иска от него да отиде в Серес на пазар и да му купи лой, която да направи на топки. Дядото го направил за внука си.
После детето казало на дядо си, че има да води борба със змея, който е убил баща му и се е настанил в езерото на върха на Пирин планина, до връх Ореляк. Дядото се уплашил и го съветвал да не се бори със змейовете, защото те са много силни. Детето обаче било непреклонно. Уговорило дядо си да отиде с него до езерото. Влязло вътре, като преди това му поръчало, ако види над водата син пламък да хвърли една топка лой. Ако види да излиза бял пламък – нищо да не хвърля. Дядото това и направил. Накрая детето-змей излязло от водата, носейки сърцето на победения от него змей – убиец на баща му. Заедно с победения змей изчезнала и водата от езерото. Така се появила местността „Сухото езеро“, южно от вр. Ореляк.
Младият пирински змей останал там, на върха на планината. Заселил се на Чаушката скала и според местните народни вярвания, до днес пази землището на с. Пирин. Около върха дори и в ясно време се вижда едно малко облаче. Срещу задължението на пазител на селското землище змеят си избирал най-хубавите моми от селото за жени. Всички те били от Гинчовия род. Когато правели къщата си, той им помагал, според местната легенда. Той докарал и поставил огромните каменни блокове, тежащи поне по половин тон, които лежат в основата и и могат да се видят и днес. Самата къща е в лошо състояние, но като цяло все още е здрава.
