Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева) е добре позната и обичана от поколения българска поетеса, автор на детски книги и преводач. Според изследователите на нейното творчество, чрез стиховете ѝ за пръв път в българската литература жената разкрива смело и откровено своята природа. Сред творбите поместени в нейната първа стихосбирка („Вечната и святата”) е едно, може би не добре познато, но заслужаващо своето внимание стихотворение – „Дни мои”.
Характерен, поставен проблем в по – голямата част от творбите в стихосбирката, е проблемът за свободата. И прочитайки „Дни мои”, да, откриваме проблема за точно онази свобода, която всъщност ни липсва – да бъдем повелители на нашето собствено време. „И делници и празници”, изживяни пълноценно или не – земните дни просто „летят”. Лирическата героиня поставя въпроси, които сме склонни ежедневно да си задаваме, но и чийто отговор всъщност никой не би могъл да си даде. И макар смело изреченото : „Летете – няма да ви смятам…”, тази творба ни кара да преосмислим и преоценим точно тези, „някъде в безкрая отлетели”, земни дни.
Стиховете на Елисавета Багряна са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Чехия, Русия, Словакия, Швеция, Италия и др. И сега, нека се насладим на тази творба и се замислим над нашите дни –тяхната неповторимост и тяхното безвъзвратното „летене”:
ДНИ МОИ
Летете – радостни или омразни,
И делници и празници.
Летете, няма да ви смятам,
Дни мои на земята –
Вий, сиви гълъби и бели, –
Излитнали от моите ръце
И някъде в безкрая отлетели
Като към предначална цел…
На шийките ви малките писма,
Привързани от мен самата,
Сърдечен ли и близък ще ги вземе?
Или ще паднете без време –
достигнали едва сред път?
Или стрела ще ви прониже
И чужди погледи ще спрат
Над земните ми радости и грижи?
Летете – няма да ви смятам,
Дни мои на земята,
Разкъсали трептящото сърце
И литнали навеки от ръцете ми –
Които нямат сила да ви спрат,
Когато пожелаят страстно –
Или веднага, бърже да ви тласнат,
Когато часовете ги морят.
