Петко Р. Славейков (1827-1895) е един от творците на Българското възраждане. Като учител и водач на народа в годините около Освобождението чрез своите творби той призовава към просвета и борба за културна и национална идентичност на българския народ.
Стихотворението „Към българите“ е обръщение към все още поробения народ. Целта е подбуда и призив към освобождение от османското иго – „на оръжъе братя и във военен строй“. Идеята за „свободна родина свята“ е поставена на пиедестал. Гнетът на робството е достигнал своя предел. За да успее да възпламени у българина страстта за борба, авторът напомня отново за преживяното, описва картината на настоящето всекидневие – време на „мъки, страх, покорство“. Единственият изход от положението е смърт – „смърт на вас тирани, край на вашта власт!“. За да осъзнае българският народ своята отговорност, ясно е подчертана значимостта на народното дело – „целий свят ни гледа как трошим ярем“.
Стихотворението „Към българите“ на Петко Славейков е израз на общия за народните будители стремеж към посочване пътя на народа – „смърт или победа, славно да умрем!“. Макар и отправен преди повече от век, призивът на българския възрожденец събужда у нас точно това самосъзнание и самочувствие – ние сме част от един народ, давал живота си за една идея, за свято дело, за своята родина.
КЪМ БЪЛГАРИТЕ
На оръжъе, братя,
и във военен строй
за родина свята,
за свобода в бой.
Стига толкоз робство,
стига ядове,
мъки, страх, покорство –
волност ни зове.
Днес за всички рани
тъй да викнем със страст:
„Смърт на вас, тирани,
край на вашта власт!“
Целий свят ни гледа
как трошим ярем:
„Смърт или победа,
славно да умрем!“
