Никола Петров е една от легендите на българския спорт, но в същото време е личност, около чиято биография има много неясноти. Настоящата статия ще се опита да даде отговор на някои спорни моменти от биографията на именития борец.
Митът за Никола Петров започва още с неговото раждане на 19 декември 1873 година в Горна Оряховица. Той е най-малкото дете в семейството на абаджията Петър Джуров (според някои източници петчленно, според други седемчленно). Още на 10-годишна възраст малкия Никола остава сирак и започва да работи като чирак, а впоследствие за кратко е на гурбет в Румъния с група градинари от Лясковец. Връщайки се в родината той първо е част от работниците при построяването на бирената фабрика в Горна Оряховица, а през 1892 година вече е в Русе, където работи на каменна кариера.
Там успява да впечатли всички със сериозната си физика, но когато става време да изкара военната си служба, Петров предпочита да емигрира и заминава за Румъния. В Браила той си изкарва прехраната като градинар, а преломно за целия му живот се оказва гостуването в града на пътуващия цирк „Сидоли“. Главната му атракция е борецът Жорж Расо (истинско име Готфрид Шулц), който влиза в схватка със случаен зрител от публиката и при негова загуба опонентът му получава парична награда.
В една от вечерите българинът Петров излиза на арената и след половинчасова схватка успява да надвие опонента си. Представянето му прави впечатление на френския ветеран Жозеф Дублие (среща се и като Жан Дублие), който играе ролята на днешните промоутъри. Той предлага на Петров да го въведе в тънкостите на професионалната гръко-римска борба и българинът започва да се бие на територията на днешни Австрия, Украйна и Турция. Сред борците, които Дублие менажира са турците Юсуф Исмаил, Филиз Нурулла и Кара Осман, които са родени в земите на младото българско княжество (първите двама в Шуменско, третия в Пловдив).
В края на 1894 година Петров вече е в тогавашната мека на борбата – френската столица Париж и изнася серия от силни мачове на тепиха на известната зала „Фоли Бержер“. Най-знаменитият от тях е срещу най-силния френски борец в онези години Пол Понс. В социалистическата литература упорито се лансира тезата, че Николай Петров, с каквото име е познат нашия богатир по света, печели титлата Шампион на Америка в Ню Йорк през 1898 година, европейската титла по класическа борба на следващата година и световната титла от Париж през 1900 година.
За отбелязване е, че никъде в специализираната литература няма потвърждение, че Петров някога е бил в САЩ. Опонентът му за въпросната американска титла Джим Корбет всъщност е известен боксьор от онова време, а сумата, за която уж трябва да се бори (100 000 долара) е абсурдна за тогавашните реалности. Що се отнася до европейската и световна титла, в края на XIX в. и началото на XX в. няма единни шампионати под егидата на някоя федерация и затова всеки промоутър обявява сблъсъците на своите борци за европейска или световна надпревара, поради което само в рамките на една календарна година имаме около 200 борци, определящи се като първенци на континента или планетата.
В своята кариера Петров печели общо 16 турнира по гръко-римска професионална борба (3 от тях при завръщането му в България), 23 пъти остава на второ място, а 12 пъти е трети. Емблематично е участието на Петров в турнир в Париж през 1899 година с награден фонд 5000 франка. Негов съперник там става албанецът Курт Дерели Мехмет, който след като е победен подава контестация, че Петров го е излъгал, че ще му даде мача. Организаторите решават да отстранят и двамата борци, тъй като не могат да изяснят каква е истината. В заключителните години от кариерата си навън Никола Петров започва сам да представлява себе си, като в същото време става треньор на Георг Хакеншмид, който впоследствие ще се превърне в първия безспорен световен кеч шампион.
След като през 1908 година България обявява своята независимост е провъзгласена амнистия за всички, които са се отклонили от военна служба, което дава възможност на Никола Петров да се завърне в родината си. В родната Горна Оряховица той е посрещнат като герой, а по време на Първата световна война, в която изпълнява ролята на военен преводач, организира подкрепителен пункт за пристигащите от фронта войници на гарата.
В края на световния конфликт той се премества в София и започва да организира първата школа по борба. По това време Петров се ползва с доверието на министър-председателя Александър Стамболийски, който подкрепя начинанията му. За съжаление легендарният българин залита по хазарта и парите, спечелени от турнири по целия свят се стопяват в игралните зали, което го принуждава да се завърне на тепиха. След преврата от 9 юни 1923 година и убийството на Стамболийски, Петров изпада в немилост, но ръка му подават известните циркови артисти братя Добрич. Вечер след вечер в техния цирк се появява мистериозния борец Черната маска, който побеждава всичките си противници, а накрая за всеобща изненада се оказва, че това е именно Никола Петров.
Легендарният борец обаче не успява да се пребори със смъртта и умира на 2 януари 1925 година след спукване на аортата. През 1917 година той се жени за 16-годишната Стефанка от село Дичин и има две деца – Иван и Николина. Синът му живее в чужбина, а след Втората световна война следите му се губят. Дъщерята Николина пък дълги години връчва пояса на победителя в турнира „Никола Петров“, провеждащ се в чест на нейния баща от 1963 година насам. Посмъртно Никола Петров е награден със званието „заслужил майстор на спорта“, а по повод 100-годишнината от рождението му през 1973 година е издигнат негов паметник в Горна Оряховица. Спортната зала на града също носи неговото име.
