„Сливи за смет“ е българска народна приказка, която, за разлика от авторовите, е плод на мъдростта на народа.
Както повечето от нас знаят, дейностите от ежедневието на българите в далечното минало са разделени – мъжете вършат тежката и уморителна работа на полето или в работилницата, докато жените са задължени да поддържат реда в къщата и да се грижат за децата. Работливите хора се радват на особена почит и именно затова българският фолклор неведнъж подчертава трудолюбието като ценност.
Неслучайно от малки израстваме с поговорки като: „Работата краси човека, мързелът го грози“ или „Няма добро без пот“. Дори те отразяват факта, че трудът заема централна роля в българския бит столетия наред. Считан за незаменима добродетел, той е в основата на сюжета на много български битови приказки.
СЛИВИ ЗА СМЕТ
Един селянин имал син. Когато той пораснал вече за женитба, баща му почнал да мисли как да го ожени за добра мома, тъй че да са си лика-прилика.
Мислил, мислил и най-после намислил. Натоварил една кола със сливи, па тръгнал по селата да ги продава.
— Хайде, давам сливи за смет, сливи за смет.
Жени, моми, баби и булки – разшетали се да метат къщите и да се надпреварят коя повече смет да събере, та повече сливи да вземе.
Пък смет дал Господ, колкото искаш. Една носи цял чувал, друга – крина, трета – пълна престилка. Носят и се хвалят:
— Леле, гледай колко смет събрах из къщи. Добре, че дойде такъв щур сливар да му го дадем, че да го не тъпчем по кьошетата!
— Аз тая смет събрах и още толкова имам да събирам.
— Пък аз цяла година да събирам, не мога я събра. То се насъбрало, насъбрало – колкото искаш. Сега на бърза ръка посметох малко, че ми се ядат сливи.
И човекът събирал смет, давал сливи. Всички доволни и той весел, не може да се насмее и нарадва.
Най-после дошло едно хубаво момиче. То стискало малко смет в една кърпа. И рекло сливи да купува.
— Е-е, хубава девойко, много малко си събрала! За толкова смет какви сливи ще ти дам?
— Донесла бих и повече, чичо, ама нямаме. И тая не е от нас, дадоха ми я съседите, задето им помагах да метат. Човекът, като чул това, много се зарадвал. Такова чисто и работливо момиче, което не държи в къщи прашинка смет, ще бъде най-добра къщовница.
И той я поискал за снаха. Оженил сина си за нея и много сполучил.
КРАЙ.
