Благодарение на нашите приятели от “Наследството на България” в бъдеще ще можете да се насладите на изключително интересни материали, свързани с история, легенди, предания и фолклор. Подходът на авторите на новия сайт ни накара да им предложим да имат собствена рубрика при нас. Силно ви препоръчваме да посетите http://bgnasledstvo.org.
По стара традиция младежите от село Боровица всяка година, на Великден, измервали своето мъжество, сръчността и силата си, като се катерели по недостъпните стени на скалата. Това са били първите спортни прояви по алпинизъм за този край още в далечното минало. Отгоре скалата била обрасла с вековни борове, под сянката на които прекарвали празника всички, които са се изкачили успешно до върха. С песни, ядене и пиене прекарвали деня. Който пръв стъпел на скалата, се провъзгласявал за войвода и имал право да избере за жена най-красивата девойка от селото.
Божан бил беден пастир и сърцето му отдавна копнеело по най-хубавата девойка- Елка. То не било хубост, а вълшебна красота. Нейното млечно бяло лице, теменужени очи и руси коси, които в плитки се спускали като два смока зад гърба й, карали всяко младежко сърце да лудее.
Този ден, когато Божан пръв изкачил скалата, с тъга научил, че Елка била грабната от сеизите на чифлишкия бей. Оттогава за разтуха той изчаквал овцете една по една горе на скалата, където имало паша и откъдето се виждали чертозите на бейския чифлик. Там той надувал медния си кавал и жалните звуци, отправени към любимата Елка, огласяли цялата околност.
Пъстрорунният му виторог овен винаги се въртял около него, сякаш искал да сподели мъката му. Побутвал овчарската пискюлия чанта, а Божан отчупвал от хляба си и давал на овена, галел го по якия гръб, говорел му като на човек. Един ден, както се бил захласнал в свиренето, Божан не обърнал нужното внимание на своя любимец, който го побутвал няколко пъти. Тогава овенът от ревност или озлобление се дръпнал настрана, засилил се и бутнал застаналия на края на пропастта овчар. Божан политнал надолу, а заедно с него и виторогият овен. Овцете, които кротко си пасели наоколо, подплашени и верни на своя вроден инстинкт за закрила, една подир друга, като водопад наскачали след овена и своя любим овчар.
На сутринта хората открили Божан и овцете му мъртви под скалата, а медният му кавал заглъхнал стоял пречупен встрани. Именно така, според легендата, се образувал Боровият камък, известен още като „Боровишки камък” , разположен северно от с. Боровица.
