„Задължителни дестинации” е рубрика, в която ще представяме на вашето внимание всички онези райски кътчета от красивата ни родина, които заслужават да бъдат посетени и които по някакъв начин са свързани с българската история. Голяма част от тях са познати на всекиго, но ще се постараем да посочваме и не дотолкова популярни дестинации. Очакваме вашите предложения за рубриката!
Сгушен в полите на Северен Пирин, едва на 56 км. от Благоевград и на 150 км. от София и Пловдив, се намира обявеният за „перла на Пирин“ град Банско. Днес освен от българи той е посещаван и от голям брой чуждестранни туристи, които го свързват предимно със зимните спортове и с това, че е най-големият ски курорт на Балканите. Зад стените на многобройните си паметници на културата Банско крие своята изключително интересна история, която ни отвежда векове назад в българското минало.
Смята се, че територията на Банско е заселена от траки, римляни, византийци и славяни от най-ранни исторически времена. За това свидетелства големият брой археологически обекти, открити тук :
- Местност Юлен – антична крепост
- Местност Старото градище (на 4 км от Банско) – антична крепост, както и тракийски надгробни могили в близост до нея
- Местност Свети Никола – намерени са находки като глинени и бронзови съдове, сребърни монети и женски фигурки за украшение, които според археолози са оставени от тракийски поселници
- Местност Лисича – две тракийски надгробни могили – едната разорана, а другата напълно запазена
- Местност Доброкьовица – намерени са остатъци от лекарствени препарати, комплект бронзови медицински инструменти и други в погребение от II век
- Югоизточно от Банско се намират късносредновековните църкви „Свети Георги“ и „Свети Илия“
Благоприятното планинско разположение и изобилието на водни източници определено са допринесли за ранното заселване на Банско. Смята се, че котловината е обитавана от тракийското племе меди, чиято столица Ямфорини се е намирала на няколко километра от днешния град. Известно време те били под владението на гърци, за което свидетелстват следите от светилище на богинята Хера, намерени в подножието на Пирин. В края на III и началото на IV в. пр. Хр. котловината преминава в ръцете на римляните. Неоспоримо доказателство за тяхното продължително владение са останките от крепостта „Ситан Калята“ (или както бансканлии я наричат „Ситан Кале“) – най-голямата и най-важна стратегическа крепост по поречието на река Места. Тя е на няколко километра от Банско, на запад от река Глазне. Била e дом на владетеля и неговото семейство, както и на стражите и част от многобройния гарнизон. Постепенно около крепостта се появяват множество къщички и заселници от други райони, започнали да търсят закрила и препитание тук.
Смята се, че Банско окончателно се оформя като селище в периода IX-X в., когато няколко махали се обединяват. През X в. Разложката котловина вече е част от територията на новообразувалата се българска държава, а при нападението на Разлог от османците Банско увеличава значително населението си заради бежанците от съседните селища. По време на турското иго градът е от онези места, които запазват част от правата си благодарение на материалното си състояние и непокорния си характер. Доказателство за това е, че Банско никога не е потурчен и в неговия регистър никога не е записван мюсюлманин. Основното препитание на бансканлии са животновъдството и занаятите. През Възраждането около река Глазне се изграждат множество воденици, дъскорезници, валявици, тепавици, табахани за щавене на кожи и други. Така Банско със своите около 17 хаджийски фамилии, от които над 10 още носят родовата слава, се превръща в едно от огнищата на Българското възраждане. Градът се освобождава от османско иго на 5 октомври 1912 година – в деня на обявяването на Балканската война. Оттогава се развива като културен, туристически и спортен център.
Банско е роден дом на редица личности, свързани с историята на България, сред които са Неофит Рилски, Паисий Хилендарски, Никола Вапцаров, както и Тома Вишанов – Молера (основател на Банската художествена школа). Макар да съществуват много теории за произхода на Паисий, изглежда, тази е най-подплътена с доказателства. Ако сте решили да разгледате множеството забележителности в града, ви препоръчваме да започнете от къщата музей „Неофит Рилски“, известна още като Бенина къща. Тя е роден дом на българския възрожденски книжовник Неофит Рилски (познат още като Никола Бенин), който живее в нея от 1793 до 1811 година. Сградата е типичен образец на банската архитектура по онова време – с каменен градеж, открит чардак и малко дворче. Къщата се състои от две части – автентично запазената къща с етнографска експозиция и документална част, която се помещава в училището, открито от бащата на Неофит Рилски в собствения им дом. Друга интересна част от къщата е все още съществуващият тунел към църквата, използван някога за бягство при нападения. Родословното дърво на семейството и няколкото стаи са запазени в автентичния си вид.
Къщата музей се намира в непосредствена близост до една от най-известните забележителности в Банско и неин символ – църквата „Света Троица“, чиято история е повече от интересна. Според предания бансканлии пътували много из Европа и при завръщането в родния си град решили да градят църква. Най-ентусиазиран от тях е тогавашният кмет Лазар Герман (дядо Лазко). Но според законите на Османската империя църква може да се строи само на място, където преди е имало или оброчище, или манастир. Затова една вечер дядо Лазко нарежда на доверен човек да донесе кръст и да го зарови в земята. На другата сутрин той е изровен и представен за доказателство. Въпреки хитрата измама пред бансканлии все още седи трудната задача да получат ферман за строеж, но съдбата е с тях. Скоро се разбира, че валията в Солун се е сдобил с дългоочаквана мъжка рожба. Веднага няколко жители на Банско тръгват с дарове , а пашата в замяна ги дарява с дългоочакваното разрешение. Дядо Лазко се справя с още многобройни изпитания, които се изпречват на пътя му по време на строежа, като например размерът на църквата, който е много по–голям от разрешеното. Въпреки това все по–често парите за материал не достигат и се налага той самият да замине право в Неврокоп при Мехмед Бей (наричан още Алтън Бей или Златният Бей заради огромното си богатство). Тъй като Лазар има търговски отношения с него, успява да го убеди да му даде заем в размер на 300 000 гроша, без да му казва за какво ще отидат парите. По-късно беят разкрива измамата и дядо Лазко е повикан при него. Тогава е и последният път, когато е видян. Въпреки огромните премеждия църквата е окончателно завършена през 1835 година, а 60 години по-късно към нея е изградена кула с камбанария и часовников механизъм, тежащ повече от 500 кг.
Близо до нея се намира старият метох, който първоначално е част от Хилендарската обител, а впоследствие преминава към Рилския манастир. По време на турското иго тук живеят момичета, които се грижат за събиране на провизии за манастира. Сега там се помещава постоянната иконна изложба на Банската художествена школа, както и повече информация за самата школа, създадена от Тома Вишанов – Молера.
Малко по-надолу от централния площад, около който се намират къщата на Неофит Рилски, църквата „Света Троица“ и метохът, можете да откриете и родния дом на неповторимия български поет Никола Вапцаров. Тя отваря врати за посетители през 1952 година и така се поставя начало на музейното дело в Банско. Преди това в нея живее самият поет заедно със своето семейство и това на брат му. След смъртта на твореца там пребивават и други негови роднини. Къщата е подредена от майката на Вапцаров – баба Елена, и се състои от битова част и от по–късно присъединила се документална част. В нея имате възможността да гледате филми, свързани с живота на твореца. В този дом той създава едни от най-силните си произведения, включени в единствената стихосбирка на поета „Моторни песни“. Тук той е арестуван и отведен в затвора.
Друга забележителност е новооткритият музей, посветен на Паисий Хилендарски. Той се намира на мястото, за което се смята, че преди да изгори, се е намирала къщата на неговия баща. Вътре имате възможността да видите възстановката на килията, където е написана „История славянобългарска“ през 1762 г. В същата сграда е възстановен и изографисан параклисът „Св. Иван Рилски”, в който монахът се е молел.
Други места, които определено си заслужават вашето внимание, са Веляновата къща и паметникът на Паисий Хилендарски на централния площад. Къщата е дом на Велян Огнев (човекът, поканен да изографиса „Света Троица – образец на възрожденската архитектура от началото на XIX в.).
Освен възможности за културен туризъм Банско предлага и многобройни разходки в Пирин. Градът е изходна точка за туристическите маршрути към хижите „Демяница”, „Вихрен” и „Бъндерица“ – близо до която е и Байкушевата мура. В околностите му се намират и няколко интересни села като Гостун, Обидим и Добърско. Нещо, което определено не трябва да пропускате, е типичната банска кухня и нейните най-емблематични ястия като бански старец, чомлек, катино мезе и други. Така Банско успява да съчетае в себе си всичко – от историята до бита и културата на българина. По този начин продължава да привлича все повече и повече посетители с всяка изминала година.
