Казват, че природата е най-добрият художник. Доказателство за това твърдение можем да намерим в Северозападна България, където се крие едно от най-невероятните й творения – Белоградчишките скали. Изумителните скални образувания обхващат огромен по квадратура регион и векове наред вдъхновяват човешкото въображение, което ги кръщава с най-причудливи имена.

Настоящият текст е препечатан от блога „Пътеписаници“ и ни предоставя интригуваща информация за това любимо на всички ни място.

1. Преди 230 млн. години Белоградчишките скали са били дъно на море. След оттеглянето на водата меките варовици се нагъват. Под влияние на въздуха, слънцето и природните стихии те приемат причудливи форми, които и до днес възбуждат човешкото въображение.

2. Характерният червен цвят на скалите се дължи на корозията на желязо в тях.

3. Повечето хора смятат, че Белоградчишките скали са тези около крепостта „Калето”. Скалните образувания обаче се простират на площ от около 100 кв. км. – от село Рабиша на запад до село Белотинци на изток. Някои от скалите достигат до 200 м. височина.

4. Освен популярните скални форми, сред които: Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Кукувицата в землището на Белоградчишките скали  има  и над 100 пещери.

5. Белоградчишката крепост се използва като туристически обект още през XIV век от цар Иван Срацимир. Владетелят имал лятна резиденция на това място. Той обичал да си почива сред прохладата на скалите и да съзерцава красивите каменни силуети.

Белоградчишката крепост, автор Пламен Петков
Белоградчишката крепост, автор Пламен Петков

6. Белоградчишката крепост е една от най-запазените в България. Построена е през III век от римляните, които използват естествената защита на скалите. Предполага се, че основите й са поставени още от траките. През вековете крепостта „Калето” служи на византийци, българи и турци. Тя се състои от три двора, всеки от които с възможност за самостоятелна защита. Крепостта функционира непрекъснато до Сръбско-българската война през 1885 година.

7. През 1890 година общинската управа в Белоградчик решава да разпродаде камъните от крепостта за строеж, тъй като в нея вече не се поддържа гарнизон. Местните овчари обаче осуетяват плана й, като преустройват крепостта за стопански нужди. Благодарение на тях „Калето” оцелява и до днес.

8. Върху необикновените скални образувания можете да видите естествени бонсаи. Това са борове-столетници, които растат по върховете на скалите. Въпреки че са на повече от 200-300 години, те са много малки. Причината е недостигът на влага и  хранителни вещества.

9. Част от скалния комплекс е и групата отвесните скали  – Боров камък край село Боровица (на 11 км от крепостта) . Там съществуват малко познати и изследвани светилища. Местна легенда разказва, че от Боров камък душите поемат към отвъдното.

10. През 2007 година Белоградчишките скали бяха номинирани в конкурса „Новите седем чудеса на света”. Въпреки че не бяха избрани, те достигнаха до предпоследната номинация и се наредиха сред първите 77 природни обекта (от общо 261 участвали). Над 6,5 млн. души от цял свят дадоха своя глас за родния скален феномен.

Полезна информация за Белоградчишката крепост
Работно време: от 09:00 до 18:00ч без почивен ден
от 01 април до 31 септември – от 09:00ч до 20:00ч без почивен ден
Вход: 6лв – за възрастни; 4 лв – за ученици, студенти и пенсионери;
12 лв – семеен билет; 5 лв – беседа

Още в района:
Пещера „Магурата“ – 26 км
Пещера „Венеца“ – 16 км

Автор:
Боряна Кръстева

Вече 8 години разказваме българската история по достоверен и увлекателен начин. Обеднихме стотици хиляди последователи в нашите образователни платформи и канали, които четат, гледат и дискутират съдържанието ни.

Включи се в дейността ни, като станеш наш благодател.

Нека заедно разкрием богатството на родното минало!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

4 КОМЕНТАРА

  1. БЕЛОГРАДЧИК

    В БАЛКАНА СГУШЕН, МАЛЪК ,НО СИ ТИ ЕДИНСТВЕН,
    ОТ РИМСКО ВРЕМЕ ОЩЕ НОСИШ СВОЕТО ИМЕ,
    С ЧЕРВЕНИТЕ СКАЛИ ,КОИТО КАТО ЖИВИ
    БЕЗБРОИ КАРТИНИ ВАЯТ ЗАГАДЪЧНО КРАСИВИ.
    ОВЧАРЯТ НАМЕТНАЛ КАЧУЛКА НА ГЛАВАТА,
    МАДОНАТА С МЛАДЕНЕЦА ,А МЕТОХА И В КРАКАТА,
    МОНАСИТЕ ОНЕМЕЛИ ,СТОЯТ ОСИРОТЕЛИ,
    ВИДЕНИЯ, ЛЕГЕНДИ С ФАНТАЗИИ СА СЕ ВПЛЕЛИ.
    ТАМ С ЧАНТА НА ГЪРБА СЕ ВИЖДА УЧЕНИЧКА,
    КОННИКА НАСРЕЩА С КОНЯ СИ САМИЧЪК,
    АДАМ И ЕВА ГОРДИ СА СЯКАШ ОМАГЬОСАНИ,
    СВИДЕТЕЛИ НА ВСИЧКО И ВЕЧНО СА НА ПОСТА СИ.
    НА СУБАШИН ОТ ВОДАТА ГЛЪТКА ЩОМ ОТПИЕШ-
    МЛАДОСТ ,БОДРОСТ ,СИЛА ЮНАШКА ЩЕ ДОБИЕШ,
    ВЕНЕЦА ТЕ ОБГРАЖДА С КОЛАН ОТ СКАЛИ В БЯЛО,
    СЛЪНЦЕТО ЩОМ ОГРЕЕ ТЕ И ТО СПИРА ОНЕМЯЛО.
    ДО МИСЛЕН КАМЪК СТИГАМЕ ПО ГОРСКАТА ПЪТЕКА
    УХАНИЯ НА БОР ,СМОЛА И БИЛКИ СЕ НОСЯТ ОТ ДАЛЕКО.
    ИЗПРАВЯ СЕ НАСРЕЩА КАЛЕТО С ПЪРВА ПЛОЧА,
    ВЕЛИЧЕСТВЕНА КРЕПОСТ ОТ РИМСКО ВРЕМЕ ОЩЕ,
    А ГЪБИТЕ ПРИ ТЕАТЪРА СА КАТО ЖИВ ДЕКОР,
    ИЗНИКНАЛИ СРЕД ХРАСТИ ,ТРЕВИ ,ЛЕСКА И БОР.
    БЕЛОГРАДЧИК ПРЕКРАСЕН,ОМАЙВАЩО МИСТИЧЕН,
    ТИ ГРАБВАШ НИ СЪРЦАТА,ОТ ВСИЧКИ СИ ОБИЧАН.

    Е Тошева.

  2. Три корекции по следните точки:

    1. Преди 230 млн. години Белоградчишките скали са били дъно на море. След оттеглянето на водата меките варовици се нагъват. Под влияние на въздуха, слънцето и природните стихии те приемат причудливи форми, които и до днес разбуждат човешкото въображение.

    Дъно на море са били около 30 млн. години по-късно, след като вече се е натрупал пласт с около 200 м дебелина, и то не от варовици, а от пясъчник – скалата, изграждаща масива е пясъчник, примесен с конгломерати. Това са седиментни скали, т.е. наноси, утаечни скали. Процесът на образуване е чрез утаяване на пласт върху пласт, спояване на пластовете от химически реакции и уплътняването им от самата тежест на материала, докато в крайна сметка се е получила почти еднородна скала. Матералите са пясък, глина и камъни, свличани от околните склонове от реки, потоци и дъждове в котловина с размерите на днешния скален масив. Образуването им е започнало преди 230 млн години и е продължило около 30 млн. години, след което в следствие на потъванена района и изменение на релефа са нахлули морски води на територията на цялата днешна Дунавска равнина. Морето в този район е съществувало около 70-80 млн. години, за което свидетелстват намерените вкаменелости от амонити и други морски обитатели от този период. През това време скалите биват издълбавани и разрушавани от мощните подводни течения. След това районът отново се издига и скалният масив остава на сушата, като бива дооформян от постоянния процес на ерозия, включващ изветряне, отмиване на материал от дъждовни води, ерозия в следствие на температурни разлики и т.н. Факт е, че скалите са образувани много преди варовиците на Стара планина и Предбалкана, които са се издигнали в периода на отръпване на плиткото континентално море.

    3. Повечето хора смятат, че Белоградчишките скали са тези около крепостта „Калето”. Скалните образувания обаче се простират на площ от около 100 кв. км. – от село Рабиша на запад до село Белотинци на изток. Някои от скалите достигат до 200 м. височина.

    Площта на масива се изчислява на 80 кв. км и на запад достига до с. Дъбравка и с. Граничак, Рабиша е върде далеч и там няма никакви подобни скали. Там има варовиков хълм, в който е издълбана Магурата. И няма скала с височина 200 м. Денивелацията от най-ниските до най-високите скали е около 300 м, но скален отвес с височина 200 м НЯМА! Най-високите скали от основата до върйа си са не повече от 50-60 м.

    4. Освен популярните скални форми, сред които: Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Кукувицата в землището на Белоградчишките скали има и над 100 пещери.

    Пещери в масива от червен пясъчник няма, в истинския смисъл на думата „пещера“. Единственото такова образувание е пещера Лепеница, в източния дял на Белоградчишките скали, над село Извос. Но тя е с дълбочина около 30-35 метра и не се вписва в общоприетата представа за пещера, а поради това, че не е във варовикова скала, няма типичните пещерни образувания – сталактити, сталагмити и т.н. Тя обаче е уникална с друго – входът й е двуетажен, представлява два симетрични, идентични свода, разположени един върху друг. Била е обитавана още от дълбока древност и има дори една малка изкуствено издълбана камера вляво от входа, а по-смелите теории предполагат, че цялата пещера е изкуствено създадена. Тези над 100 пещери, за които се говори в статията, се намират в планините и възвишенията около района на Белоградчишките скали, в радиус около 35-40 км.

    • “Там има варовиков хълм, в който е издълбана Магурата“ -Магурата е естественно образувана пещера , човешка дейност има само в преобразуването на една от галериите на пещерата за нуждите на винзавода

Отговор