Водени от силния читателски интерес към първата част на статията, в следващите редове ще Ви запознаем с още бележити за българския спорт постижения.
Златният медал на Таня Богомилова от Сеул ‘88
Плуването не е сред спортовете, считани за “традиционно” български, въпреки това българските плувци доказват първенството си в дисциплината, донасяйки заслужена слава на страната ни. Като особено силен период се отличават 80-те години на миналия век. Безспорно това е времето на силен възход и доказан успех за българите. Това е първата и последна олимпийска титла за България, извоювана в плувния басейн. Сред най-важните постижения се откроява това на Таня Богомилова, която изпреварва всички в дисциплината 100 метра бруст с време от 1:07.95 на Олимпиадата в Южнокорейската столица Сеул. Нищожните четири стотни обаче разделят софиянката от олимпийски рекорд. Сребърният медал също е завоюван от българска плувкиня – Антоанета Френкева. В дисциплината 200 метра бруст печели бронза. Това е третият и за момента последен олимпийски медал за българския плувен спорт.
Първият български олимпийски шампион
Четири години след великолепното представяне на боксьора Борис Георгиев – Моката, донесъл първия български медал от олимпийски игри, България вече може да се похвали и с първата си титла отново в силова спортна дисциплина – свободна борба. Наградата е донесена от Никола Станчев в категория до 79 килограма. Турнирът в Мелбърн `56 не започва обещаващо за българина. След победа и загуба в първите две схватки, роденият в странджанското село Твърдица борец трябва да побеждава само с туш съперниците си, за да триумфира в турнира. Въпреки че регламентът го оставя само с бегли шансове, той успява да спечели следващите си две срещи с туш, като на полуфинала съперникът му е туширан 3 секунди преди финалния гонг. Финалната и решаваща схватка се оказва наситена с напрежение и преминава през множество обрати, за да завърши със зашеметяващия “златен” туш на българина.
Валентин Йорданов – да се оттеглиш, докато си на върха
Друга родна легенда, оставила своята следа на световната спортна сцена с приноса си към борбата, е Валентин Йорданов. Роденият през 1960 година в русенското село Сандрово борец в свободен стил, е световен шампион цели седем пъти. Още седем пъти Валентин Йоранов става първенец на Европа, а през 1996 година печели олимпийското злато в категория до 52 килограма. В Барселона, четири години по-рано, Йорданов успява да спечели бронз.
Олимпийските игри в Атланта са последното голямо състезание, в което взема участие големият борец, оттеглил се от борбата, докато е на върха. Общо десетте медала от световни първенства превръщат Йорданов в единствения борец в света с двуцифрено число медали от мондиали. Тези отличия го превръщат в един от най-успешните и заслужили спортисти в историята на българската борба.
„Най-силният човек на 19 век“
Още един борец, макар и професионален, намира място в избраните от нас постижения. Това е Никола Петров, наречен „най-силният човек на века“, който заедно с Дан Колов, е сред най-видните родни спортисти от световна величина. Роден през 1873 година в Горна Оряховица, Никола Петров напуска съвсем млад страната, работи като градинар в странство и само случайността е тази, която го насочва към борбата. Превръща се в един от най-добрите борци на Европа и взема участие в стотици турнири. Няма точна статистика за успехите на Петров, но той се класира в призовата тройка при близо 50 свои участия. Зашеметяващата кариера на българина обаче приключва с началото на Първата световна война. По това време той използва широките си езикови познания, работейки като преводач в родния си град. Годината на завръщането му на тепиха е 1921, в която година той за първи път се бори на родна земя.
Йорданка Донкова – непобедимият рекорд
Постижението на Йорданка Донкова от състезанието по лека атлетика, проведено на стадион „Берое“ през 1988 година, все още не е подобрено. Българката финишира за 12.21 секунди на 100 метра с препятствия. Това е най-добрият резултат, останал неподобрен и до днес. Рекордът на българката попада в класацията на 10-те най-дълго задържали се световни рекорди в “царицата на спортовете” заедно с непобедимите 2.19 сантиметра на Стефка Костадинова в Скока на височина. Олимпийският рекорд на Донкова от 12.38, с който тя печели златото в Сеул през 1988 година, в наши дни е второто най-бързо бягане на олимпийски игри в тази дисциплина. През 1992 година българката печели бронз в Барселона.
Петър Попангелов – най-успешният български скиор
Единственият български ски-алпиец, оставил следа на международно ниво, е Петър Попангелов. Макар и медалът от олимпийски игри два пъти да му убягва с две 6-ти места в слалома, успехите му в състезанията за световната купа са значими за страна като България, която няма установена традиция в този спорт. Попангелов влиза в десетте най-добри времена на 37 състезания, като четири пъти заема второ място. На състезанието в Ленгрис през 1980 година Попангелов финишира първи, което се превръща в най-големия успех за българските алпийски ски. На домашна сцена Попангелов е носител на републиканска титла цели 26 пъти.
Явлението „Малееви“ в световния тенис
За наша радост в днешно време най-добрият тенисист в историята на мъжкия български тенис – Григор Димитров – е с активна спортна кариера, което ни дава възможност да се радваме на успехите му и да се ядосваме на загубите му. Преди 11 години споделената радост и разочарование деляхме със сестрите Малееви, чиито талант беше неоспорим сред световния тенис елит. В различни периоди от кариерите си Мануела, Катерина и Магдалена достигат съответно до номер 3, 6 и 4 в ранглистата, а през 1984 година най-голямата сестра – Мануела, става единствената шампионка на турнир от Големия шлем в историята на българския тенис, триумфирайки на смесени двойки на US Оpen. Общият брой спечелени международни турнири на сингъл от трите сестри е 41, сред които се открояват трите титли на Магдалена от турнира в Москва. По пътя си към титлата тя отстранява Винъс Уилямс, тогава номер 1 в ранглистата. Пожелаваме на Григор в края на кариерата си да е надминал и своите досегашни успехи, и тези на сестрите Малееви.
Берое – Аустрия Виена 7:0
В годината, в която старозагорският футбол навършва 100 години ще се върнем към дебюта на местния футболен тим в европейските клубни турнири, превърнал се както в един от най-големите успехи в историята на Берое, така и в едно от забележителните постижения на българските отбори в Европа.
Въпреки че старозагорци трябва да се изправят срешу реномиран европейски съперник в лицето на Аустрия Виена, при първото излизане на европейска сцена през сезон 1971/72, те се справят забележително добре. Първият мач на стадион „Берое“ завършва с гръмката победа от 7:0, затвърдена след нов триумф в австрийската столица с резултат 3:1. С четири гола в първия и два във втория се отчита легендата на Берое Петко Петков, който след мача не е пуснат от властта да заиграе за Аустрия, въпреки огромното желание на виенчани да го привлекат към себе отбора. Възпряната от властта среща обаче се случва 9 години по-късно. Походът на зелените продължава и в следващия кръг, в който Хонвед (Будапеща) прекланя глава пред Петко Петков и компания с общ резултат 3:1, за да приключи на 1/8 финалната фаза след злощастно отпадане от ОФК Белград.
ЦСКА – европейски шампион
Футболният тим ЦСКА на три пъти губи мач за влизане във финала на европейски клубни турнири. Тази непостижима за футболния отбор мечта е осъществена от волейболния отбор на „армейците“ и то цели два пъти – през 1969 година отборът, воден от легендите Васил Симов и Димитър Златанов печели КЕШ, а през 1976 година – купата на купите. За първия триумф ЦСКА отстранява последователно албанския Динамо, съставените предимно от национали на своите страни, немския СК Лайпциг и полския АЗС-АВФ Варшава, за да победи на финала Стяуа Букурещ. След победа 3:0 в София, реваншът в Румъния също е спечелен с 3:2, поставяйки ЦСКА на европейския връх. Само година по-късно и националният отбор е на косъм от спечелването на световното първенство в София. Той обаче губи от ФРГ, след като води в решителния гейм с 10:1 и 13:3 при условие, че мачовете тогава се играят до 15 точки.
Вдигане на тежести
След представените по-горе тримата велики борци, е редно да обърнем заслужено внимание и на българските щангисти, донесли световна слава на България. За жалост не можем да разкажем за една от най-големите легенди в историята на вдигането на тежести Наим Сюлейманов, който в резултат на възродителния процес и сложната геополитическа ситуация решава да се състезава за Турция. Вследствие на възникналите промени, той приема фимилията Сюлейманоглу и по този начин лишава България от множетвото си титли и постигнати рекорди. Ще Ви срещнем обаче с друг не по-малко заслужил атлет – първият носител на златен медал за България в този спорт – Нораир Нурикян, стъпил на световния връх в Мюнхен `72. След неговата титла България трайно удържа първенството си в този спорт. Нурикян е и единственият щангист, дублирал златото си на следващата Олимпиада в Монреал четири години по-късно. Роденият в Сливен тежкоатлет, носи още два бронза и едно сребро от световни първенства.
Представените от нас примери, имаха за цел да Ви запознаят с част от българските спортни величия. Техните усилия, сила и победи донасят на България слава и утвърждават нейното име дори в дисциплини, до момента непривични за българския спорт. Затова и считаме, че направеното от тях, трябва да бъде представяно и напомняно, показвайки силата и несломимостта на българския дух, видими във всяко състезание, загуба и победа.
