Началото на тази седмица беше много дълга, натоварена, но и изключително емоционална и положителна за нас. Както някои от вас знаят, в началото на март, стартирахме кампанията ни „Да обиколим българските училища“. Целта на инициативата ни е да представим на учениците някои интересни, славни и недостатъчно познати факти от историята ни по един по-достъпен за тях начин. Повече за кампанията може да разберете тук, а в следващите редове ще разберете как мина обиколката ни на източна България, която се осъществи през понеделник и вторник (18.03-19.03), за който период пропътувахме около 1400 километра.
Средец, понеделник, 07:30 часа
Градът, намиращ се на не повече от 30 км от Бургас, е роден за едно от момчетата от екипа ни. По покана на негов преподавател посетихме местното училище. Макар учениците в класа да се брояха на пръсти, въпреки че зад това да стоеше логичното обяснение, че влязохме в първия час за деня, около 7:30 сутринта, урокът беше изключително вълнуващ за нас. За около час запознахме учениците с историите на няколко български личности, прославили България из целия свят, а часът приключихме с прожектирането на филма ни „Забравеният герой от Родопската Шипка“, посветен на делото на полковник Владимир Серафимов. По реакцията на единадесетокласниците ни се стори, че го харесаха. След това пътуването ни продължи към Св. Влас, където от 10:30 бяхме поканени в местното читалище.
Св. Влас, понеделник, 10:30 часа
Закъсняхме в рамките на доброто възпитание за урока ни в Св. Влас, но събралите се ученици от пети клас и техните родители, не изглеждаха изнервени, напротив, влязохме в местното читалище, посрещнати с усмивки. Бързо бяхме предразположени да започнем урока ни, а темата беше падането на България под османска власт. Разказахме на децата за този така труден, мрачен и сложен момент от историята ни, но не искахме да оставяме в тях спомена само за този негативен период от историята ни, затова бързо се пренесохме шест века напред, като разказахме на децата за подвизите на дедите ни по време на Балканската война. Не бяхме уверени дали сме успели да установим контакт с петокласниците и дали им беше интересно, но след урока по реакцията им, както и тази на техния преподавател, отчетохме, че сме си свършили задачата. :)
Айтос, понеделник, 14:00 часа
Набързо хапнахме в Св. Влас и се отправихме към Айтос, където не бяхме точно запознати как ще процедираме и пред кого ще изнасяме урока си. Бяхме получили покана от управителя на местното читалище, но не бяхме уточнили всички детайли, така че не бяхме сигурни какво да очакваме. Тук, обаче, реалността надмина всякакви очаквания. Бяхме посрещнати изключително топло, а архитектурата на читалището беше впечатляваща, в пълния блясък на сградите от началото на XX век. Залата беше голяма, та се зачудихме защо в толкова голямо помещение ще изнасяме урок? И тук ни съобщиха, че урокът си ще изнасяме пред 8 класа, пред деца на различни възрасти. За кратко време в залата се събраха може би двеста ученици урокът започна. Най-странното е, че се чувствахме изключително комфортно и за момент не почувствахме притеснение, макар голямата публика. За не повече от час, разказахме на децата за морала на българите след Освобождението, запознахме ги с историите на Асен Йорданов, Дан Колов и Димитър Списаревски. След това им прожектирахме филма ни. Тръгнахме си от Айтос, заредени с изключително положителна енергия, защото бяхме сигурни, че сме свършили работата си.
Каварна, вторник 13:00 часа
Късно вечерта в понеделник се прибрахме в Средец, където нощувахме в къщата на момчето от екипа. Не успяхме да се наспим много добре, но сутринта тръгнахме рано и навреме, защото ни чакаше дълъг път до Каварна. По план трябваше да сме там около 11 часа, когато трябваше да преподаваме пред седмокласници, а по-късно, по обяд, и пред единадесетокласници. На седмокласниците основното училище „Йордан Йовков“ пуснахме някои клипове, а на сборния клас от десетокласници и единадесетокласници разказахме по-обстойно за Балканската война и морала на българите от онова време. След това си направихме една разходка с тях до плажа, където „открихме сезона“ :)
По-късно тръгнахме към София уморени, но заредени с положителна енергия. Прибрахме се около 2 часа след полунощ, капнали от дългия път, но едно е сигурно – тези моменти ще помним цял живот!
