Всеки има свои любими фигури от миналото, към чийто житейски път, опит и постижения интересът му е нестихващ. Сред множеството исторически личности, отразени в материалите на сайта, екипът ни също има свои избраници. Вдъхновени от делата им ние се стараем да работим усърдно за съхраняването на паметта им. Една от тези личности, както вече знаете от филма „Забравеният герой от Родопската Шипка”, е полковник Владимир Серафимов.
Амбицията ни за представяне по достъпен и вълнуващ начин историята на велики образи чрез филми не стихна до там. Светът на документалното кино се оказа наша страст, в която само след броени дни предстои да се впуснем със снимките на нов мащабен филмов проект, чийто замисъл и подготовка пазихме дълго време в тайна.
За да добиете представа за проекта, сюжетната линия и най-вече за заслужилата вниманието и ентусиазма ни личност, ще Ви разкажем историята, която ни вдъхнови да стартираме проекта.
Всичко започва през далечната 1894 година, когато група от швейцарски учители пристигат в България по покана на министъра на просвещението, за да обучат българските ученици на спортна дисциплина. Както във всяка история има по един основен герой, така й в нашата един учител, който с пристигането си в България поставя не само основите на спорта, но и доблестно повежда дружина от смели български доброволци по страшния и кървав път на войните за национално обединение. Името на този позабравен герой е Луи Айер – швейцарецът, който пристига, установява се и работи у нас повече от 20 години. Швейцарецът с българско сърце, който избира България за дом на децата си, който в отношението си към българите влага огромна обич и уважение, често неприсъщи за един чужденец. Швейцарецът, който цени българските традиции, учи се от тях и ги прилага в своя ежедневен труд. Швейцарецът, който възпитава учениците си в спортна дисциплина, но и в родолюбие към една страна, която всеки би очаквал да му бъде чужда.
Един живот, отдаден на България. Един светъл образ, чиято любов към родината ни го отвежда на фронта в три войни и в хода на последната поставя край на житейския му път. Първата световна война отнема не просто поредната жертва в българска униформа, а една велика личност, която не думите, а делата обличат в слава. И тази слава не знае що е почит, защото за нея твърде малко се говори и пише. До днес.
Надяваме се, че в тези няколко реда сте успели да почувствате частица от преклонението ни към личността на Луи Айер. Няма да издаваме повече около сюжета, освен че ще бъде изграден от архивни кадри, документи, разкази на съвременни специалисти и исторически възстановки с десетки статисти.
Само след броени дни част от екипа ни заминава за Швейцария – родното място на Луи Айер, и по конкретно град Веве (Вьове). От там, със среща с наследниците му и разкази за неговото детството, предстои да започнат снимачните дейности по проекта.
Част от сцените и интервютата ще бъдат заснети в Русе, Лом, Силистра, София, Сливен и др., които ще посетим в рамките на месец август. Наесен пък ни предстои поредното вълнуващо пътуване из по-големите градове на страната, където ще осъществим прожекции на филма.
Вероятно мнозина от Вас ще се запитат защо избрахме образа на Луи Айер за вдъхновител на следващия ни документален филм. Нима няма десетки или дори стотици български личности, които заслужават вниманието ни? Отговорът е съвсем прост и на практика обобщава цялата ни работа до момента, която е в посока утвърждаване и повишаване на национално самочувствие у българина. Щом един швейцарец е готов да отдаде сърцето и живота си на страната ни, нима тя повече от всяка друга не заслужава обичта и верността ни днес?
Очаквайте скоро!
