Строителната инвазия от 80-те за “пред Дипломатическия корпус”

3
514
Грандиозното строителство през 80-те във връзка с посещенията на дипломатическия корпус из страната.
Грандиозното строителство през 80-те във връзка с посещенията на дипломатическия корпус из страната.
Грандиозното строителство през 80-те във връзка с посещенията на дипломатическия корпус из страната.

През 80-те години всеки окръжен град с позападнал център се смята за щастлив, ако попадне в списъка за реконструкция като за “пред Дипломатическия корпус”. Тогавашният държавен и партиен ръководител има навика всяка година да прави обиколка по градовете на страната с представителите на чуждите дипломатически мисии у нас. Традицията с лятната визита на дипломатите из страната, придружавани от държавното и партийно ръководство, е поставена още през 70-те. Тогава корпусът посещава Габрово, Русе, Пловдив и др., а през 1975 г. за първи път Живков кани посланиците в родното си село Правец. Тогава е построена и прословутата „Шатра”. В последното десетилетие от социализма обаче, визитите остават паметни за населението, понеже подготовката им е предхождана от невиждан дотогава строителен бум. Починът се оказва изключително добър за провинцията, защото осигурява приоритетно средства за строителство и благоустройство в тогавашните окръжни градове, като за целта всеки окръг всячески се стреми да се представи на висота пред чужденците. След това Тодор Живков с гордост показва на чуждестранните дипломати обновените от народната власт градове. Мащабните проекти оставят след себе си едни преобразени и представителни градове. Благодарение на нашите приятели от Спомени от Народната република ви представяме доста интересна информация, свързана с мащабните строежи.

По повод „1300 години България”, през 1981 год., корпусът посещава старопрестолната столица Велико Търново, като за целта е обновена голяма част от сградния фонд, изградени са големи търговски и културни обекти, построени са и съвременните пътни артерии на града. Изцяло е реставрирана крепостта Царевец. През следващата година корпусът е поканен да посети родното място на Тодор Живков, който, освен, че е станал град, вече е и „център на селищна система“ с многовековна история. Дипломатите посещават Правец още веднъж, през 1988 год., а Живков дори лично развежда с автобус посланиците между различните заводи, гордост за социализма – „Ботевградска вишна“, химическият комбинат „Пластхим“ и автобусният завод „Чавдар” в Ботевград.

Новият плевенски център, 1979 г.
Новият плевенски център, 1979 г.

Във връзка с посещението на дипломатическия корпус в Плевен през 1983 г., още предишната година е изграден единственият по рода в страната ни воден комплекс, състоящ се от три уникални водни каскади, водни огледала и фонтан, станал един от символите на града. Освен това са открити и няколко луксозни за времето си заведения. Интересна подробност е, че тогава витрините на хранителните магазини са отрупани с дефицитните навремето цитруси, но никой плевенчанин не успява да си купи, защото след обиколката на дипломатите натоварват стоката и я откарват.

През 1984 год. дипломатите заедно с партийното и държавно ръководство посещават напълно обновения град Смолян, чийто център е изграждан повече от десетилетие с неуморния труд на местното гражданство. Впечатляващият вид на новия Смолян е и най-големия инфраструктурен проект във връзка с грандиозното строителство за дипломатическия корпус. Трябва да се отчете и фактът, че новия център, с построените монументални обществени сгради и транспортни съоръжения, изниква буквално върху една гола поляна. Градът е посетен от корпуса още веднъж през 1989 г.,само няколко месеца преди падането на комунистическия режим в страната.

Посещението на корпуса в Толбухин (дн. Добрич) през 1985 год. заварва добруджанския град с голяма и широка пешеходна централна улица, популярна като „жълтите плочи” с прилежащи към нея търговски обекти и обновен сграден фонд. Центърът на Толбухин става един от най-красивите и приветливи в страната.

Обновения център на Ловеч
Обновения център на Ловеч

Любопитна е историята за решението дипломатическият корпус да посети Ловеч през 1986 год, станал година по-късно областен център. Това се случва покрай ловното посещение на Живков в края на 1984 г., който пристигнал късно вечерта и колата минала покрай занемарения строеж на сегашния хотел „Ловеч“. Първият погледнал грозната сграда и рекъл: „Или го довършвайте, или го събаряйте.“ Местните управници се оплакали, че Държавният планов комитет 12 г. отлага обекта, защото изисквал много средства. Тогава първият ловец на България Пенчо Кубадински подхвърлил: „Що не мине корпусът тук… и хотелът да се направи.“ Идеята допаднала на Живков. Попитал Петър Младенов къде е предвидено поредното посещение на корпуса. Отговорил му, че в Правец. „Ааа, не може в Правец“, рекъл бай Тошо. Последвало решение на Политбюро за петгодишен план за посещенията на дипломатическия корпус. И тогава започнало обновлението на Ловеч. 180 млн. тогавашни лв. били вложени в грандиозна строителна програма. През 1986 год. Ловеч осъмва с чисто нов център и с… „Моста за никъде”.

Другият градски център, изграден с изключително голям размах, е благоевградският, който е  един от най-красивите и до днес. Както в Смолян, така и тук, това става с неимоверните усилия и възторжен трудов ентусиазъм на благоевградчани, които дават много трудодни, за да може центърът им за удивително кратко време да придобие днешния си вид. През 1986-1987 г. по проект на архитект Ал. Баров на западната страна на площад „Георги Измирлиев” извисява ръст новата сграда на Партийния дом, в която днес се помещават Американският университет, Правно-историческият факултет на ЮЗУ „Н.Рилски” и Регионалната библиотека. Фонтани и цветни алеи освежават и разкрасяват новото площадно пространство. Реконструирани са площад „Македония” и цялата централна градска част като пешеходна зона. Новата модерна сграда на Съдебната палата придава завършен вид на площад „Васил Левски”. Сменена е изцяло канализацията в централната част на града. Изработва се и се поставя знак-емблема на южния град с автор Иван Нешев.Дипломатическият корпус и ръководството на страната е приветствано изключително тържествено от местното гражданство през лятото на 1987 г.

Обновлението на Благоевград е и последният грандиозен и изцяло завършен строителен обект в годините на социализма, превърнал се в еталон на социалистическото строителство. Не такава е съдбата на Бургас обаче, който е бил един от следващите градове предвидени за посещение на корпуса. На пъпа на центъра е било предвидено да се построи огромен ГУМ, като за целта са съборени много стари сгради. Предвиждало се е да се оформи изцяло ново централно площадно пространство, но след 1989 год. проектът е спрян.

Новият център на Смолян
Новият център на Смолян

И ако мащабните проекти оставят след себе си един впечатляващ Смолян, чисто нов Ловеч и прословутия център на Благоевград, то шуменци не успяват да видят в завършен вид започнатия през 1988 год своя нов център. Проектът за центъра на града бил готов през 88-ма година и подложен на истинско обществено обсъждане с изложени макети за пред шуменци. Изкопните работи стартирали. Съборили много къщи в центъра и дали на собствениците им апартаменти в шуменските квартали. Тъкмо излели бетона обаче и настъпил 10 ноември., а визитата на дипломатите е била предвидена за 1990 год. Заданието било грандиозно и включвало група от обществени сгради — търговски дом, концертен център, банка, поща, хотелски комплекс, ресторант и кафе-сладкарница, подземни паркинги и тунели, площади с фонтани. Изглеждало е по-амбициозно даже и от софийското НДК. Градоустройствено обаче проектът звучи логично. От векове Шумен се е развивал в направление изток-запад по протежение на Шуменското плато и реката. Получили се няколко важни успоредни улици в центъра без директна връзка помежду си. Новите сгради разрешавали проблема, като свързвали улиците надземно и подземно, едновременно за хора, автомобили и градски транспорт. Щяло да има даже подземни тролеи. За съжаление днес градът може да се похвали с най-големия изоставен паметник на социалистическия строителен бум, който вече 25 години доминира панорамата на града.

С настъпаването на демократичните промени у нас, традицията с посещенията на дипломатите из страната е прекъсната, като с това се слага и край на грандиозното строителство, известно като строителна епоха с оглед на предстоящата визита на дипломатическия корпус.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Строителната инвазия от 80-те за “пред Дипломатическия корпус”
4.7 от общо 12 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

3 КОМЕНТАРА

  1. „с неимоверните усилия и възторжен трудов ентусиазъм на благоевградчани“… Дали е бил „възторжен трудов ентусиазъм“, май не точно…

    • Има си хас да е бил възторжен трудовият ентусиазъм! В края на краищата, това да работиш за благоустрояването на града в който живееш си е жива тоталитарно- комунистическа тирания!

Отговор