Славният генерал, станал жертва на атентата в „Св. Неделя“

1318

В историята на Третото българско царство има много военачалници, допринесли за развитието на армията и победите на бойното поле. Такъв е и случаят с ген. Стефан Нерезов – блестящ командир, стратег и военен теоретик, командвал по време на Първата световна война 9-та пехотна плевенска дивизия и Първа армия, с които свързваме Дойранската епопея. За съжаление, той е една от жертвите на атентата  в „Св. Неделя“ и до днес няма негов паметник, нито дори паметна плоча.

Стефан Михайлов Нерезов се ражда на 12 ноември 1867 г. в будно семейство. Учи в Севлиево и в Габровската гимназия и още като ученик отива да защитава Отечеството, записвайки се  доброволец в Ученическия легион по време на Сръбско-българската война. Така започва устремният му професионален път.

Отбива военната си служба в 12-пехотен полк, от който се уволнява с чин ефрейтор. През 1888 г. завършва Военното училище. 3 години по-късно е произведен в чин поручик. От 1892 до 1896 г. учи във военната академия в Торино, Италия. Зачислен е за младши адютант в 4-и артилерийски полк. От май 1899 г. е назначен за старши адютант на 2-ра бригада от 6-та пехотна Бдинска дивизия. През 1900 г. става инспектор на класовете на Военното училище, а от март 1902 г. е ротен командир във 14-ти пехотен Македонски полк. По това време качествата му са забелязани и от самия княз Фердинанд и през 1903-1904 г. Нерезов служи в свитата му, а през 1905 г. става командир на дружината на 1-ви пехотен полк. Впоследствие се издига до дворцов комендант.

Изкачаването му във военната йерархия продължава – през  1903 г.  е произведен в майор, а през 1906 г. в подполковник. От 1909 до 1910 г.  е командир на 8-ми пехотен Приморски полк. Благодатна среда за стратегическите му умения се оказват щабните  длъжности, които той заема. От януари 1907 г. е началник на секция в Щаба на армията. През 1909 г. става началник на Оперативния отдел в Щаба на армията, а на 1 януари 1911 г. е повишен в полковник на Оперативния отдел и става и помощник-началник на Щаба на армията.

През Балканската война Стефан Нерезов освен началник на Оперативния отдел на щаба на армията е и помощник началник-щаб на армията и също дава своя принос за победите на българската армия. През Междусъюзническата война замества поставения в изолация поради заболяване ген. Иван Фичев и фактически е началник-щаб на Действащата армия. С неговото дейно участие е изработен  оперативният план за военните действия срещу Сърбия и Гърция.

След войната командва 2-ра бригада на 9-та пехотна Плевенска дивизия. В началото на Първата световна война, междувременно произведен на 2 август 1915 г. в чин генерал-майор, офицерът командва 9-та пехотна плевенска дивизия. Начело на нея той решително  разгромява сръбските  части, завзема Ниш и преследва противника в Косово поле. Дивизията заема позиции край Дойран. По думите на Константин Залески, под  неговото командване  тя става най-добрата на Македонския  фронт и през 1915-1916 г. успешно отблъсква съглашенските атаки. Често когато говорим за Дойранската епопея забравяме, че тя започва под вещото ръководство на Нерезов. На негово име е  наречена височина Нерезов, за което свидетелства ген. Никола Недев в своята книга ,,Дойранската епопея“. Към нея трябва да отбележим и чешма, и до днес наричана от местното население ,,Генералската“ чешма или Нерезова.

На 2 декември 1916 г. генералът предава поста на ген. Владимир Вазов и бива назначен за командващ на Трета армия в Добруджа, заменяйки ген. Стефан Тошев, който излиза в оставка заради разногласия с  Аугуст фон Макензен. Тук пълководецът отново се проявява, завършвайки разгрома на руско-румънските войски и освобождението на Добруджа. Заслужава да се спомене и една негова  пламенна реч, произнесена на 24 май 1917 г. в Бабадаг:

„С помощта на Бога, ний дойдохме и обединихме българското племе, разрушихме границите, които го разпокъсваха и обединихме родната земя. Ний ще продължаваме да работим все в същия път и с Божата помощ нашето дело, колкото трудно и кърваво да бъде то, ще бъде завършено и увенчано с yспех, защото то е право дело, защото то е дело свещено. Ние не искаме чуждото, но и своето не даваме; ние ще пазим своето до последна капка кръв. На Вас, гражданки и граждани, от името на всички чинове на армията мога да заявя, че всички от генерала до редника, всички сме решили да оставим костите си по Дунавския бряг, да погинем до последния човек, но Добруджа, тоя хубав кът от нашата татковина, да запазим свободна и присъединена към България, да бъде неразделна част от обединена и велика България.
С Бога напред ний ще завършим великото дело — обединението на българский народ под скиптъра на Негово Величество Царят. Да живее Н. В. Царят. Ура!“

Ген. Стефан Нерезов, 1916 г.

На 15 август 1917 г. Нерезов е произведен в чин генерал-лейтенант, а през 1917-1918 г. командва Моравската военна инспекция. На 7 май 1918 г. е включен в състава на делегацията за подписване на мирния договор с Румъния. На 15 юли 1918 г.  става командир на 1-ва армия, заменяйки ген. Димитър Гешов, тъй като командването търси  командир, който да е „по-здрав, по жизнен и по-устойчив.“ Ситуацията,  в която се намира е невъзможна. Но можем да кажем, че с поставената му задача Нерезов се справя блестящо. И то само с част от силите си – 9-та пехотна Плевенска дивизия и 1-ва бригада на 11-та Македонска дивизия, записали със златни букви в българската история Дойранската епопея.

След  войната Стефан Нерезов, съпричастен с тежките изпитания на Отечеството, продължава да му служи. Командва 1-ва инспекционна област, а от 2 ноември 1919 г. до 3 септември 1920 г. е  началник на Генералния щаб на армията.  На 3 септември 1920 г. е произведен в чин генерал от пехотата и преминава в запас.

Редно е да се спомене и, че ген. Нерезов е  вуйчо на знаменитата писателка Фани Попова-Мутафова и по някои данни обезпечава образованието й в чужбина. Той е и автор на ценни военнотеоритични  трудове, почти забравени днес.

Църквата „Св. Неделя“ след атентата от 16 април 1925 г.

Герой от 4 войни, извоювал десетки победи срещу различни противници, ген. Стефан Нерезов има нерадостната съдба да падне не във война, а в мирно време и в разцвета на силите си, загивайки с още 159 души при атентата в църквата „Св. Неделя“ на 16 април 1925 г., извършен от крайнолеви дейци на Българската комунистическа партия. Остава да се надяваме, че все пак ще заеме мястото, което му се полага в Пантеона на българското воинство.

 

Източници:

Българската армия в Първата световна война(1915-1918). Кратък енциклопедичен справочник. Автори: Петко Йотов, Ангел Добрев, Благой Миленов ,Румен Руменин, Симеон Недев, Добрин Добринов

Генерал Стефан Нерезов превзема Ниш и громи сръбската армия на Косово поле. Armymedia.bg

Стефан Михайлов  Нерезов. Hrono.ru. Использован материал из кн.: Залесский К.А. Кто был кто в Первой мировой войне. Биографический энциклопедический словарь. М., 2003

Richard C.Hall. Balkan Breakthrough: The Battle of Dobro pole 1918. Google books

Генералът Стефан Нерезов, един от най-големите български генерали от периода на войните за национално обединение, 1912-1918 г., убит при комунистическия атентат в църквата ,,Света Неделя“. Burgas-podlupa.com

Автор: Симеон Василев

 

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.