Оскъдната информация за вида на търновци достига до нас под формата на увредени църковни стенописи, икони, както и фрагментарно запазени останки от техните одежди, открити в средновековни некрополи и гробници. Столетията, прекарани под османска власт, вложила нужното, за да изтрие останките на миналото от народната памет, оставят на историците само възможността да правят предположения за вида на хората от Второто българско царство.

До неотдавна средновековният костюм на българина бе само обект на несигурни догадки от страна на историческата общност. Чрез работата на упорити изследователи вече разполагаме със значително повече данни относно начина, по който са изглеждали различните български обществени прослойки през периода XIII – XIV в. Един от тези изследователи е Калина Атанасова – автор и художник на няколко труда, разглеждащи българския средновековен костюм.

Правейки обосновани предположения, позовавайки се на всеки достоверен източник, до който може да достигне, тя дава ясно да се разбере, че „средновековните знатни българи са се обличали не по-малко пищно от византийските и западните аристократи, а дрехите на обикновените хора не са се изчерпвали с една конопена риза. Нещо повече – облеклото на всички обществени слоеве се отличава с изключително разнообразие както на моделите, така и на украсата и трудно се подлага на категоризиране. Отделните му елементи се комбинират един с друг по произволен начин и дори аксесоари, замислени като комплект (например чифт обеци), се подреждат и носят асиметрично.“

Ежедневието на средновековен Търновград. Виждаме разнообразие от български обществени прослойки, като аристократката на преден план, както и търговци, кумани и простолюдие. Възстановка от ежегодния Средновековен летен Търновски фестивал. ® Ростислав Грънчаров

Проучванията на изследователите в тази комплексна област от българската история ни предоставят една доста любопитна възможност, а именно да видим подробна картина, указваща ни образа на средновековния българин. С това те извършват на пръв поглед невъзможното – връщат към живота отдавна избледнялото минало на Второто българско царство.

Като цяло съвременните изследвания групират елементите от облеклото на средновековния мъж в приблизително пет категории, вариращи в сложността на своя дизайн и кройка: риза (туника), горна дреха (кафтан), наметало (често пъти повече с декоративна функция), шапка и ботуши или ниски обувки.

Достоверни данни за облеклото на български владетели ни предоставят някои запазени църковни стенописи, като безспорно за един от най-значимите източници се считат фреските в Боянската църква с изображенията на цар Константин Тих, съпругата му Ирина, севастократорите Калоян и Десислава. Официалното облекло на царя и болярското съсловие обикновено се състояло от дълга до глезените далматика или сакос – тясна права дреха, леко разширена в долния край и завършваща с широка, богато украсена със златни нашивки и скъпи камъни, ивица плат. Отгоре се носела дълга до земята мантия, ушита от тежка копринена тъкан. Голяма яка, изработена от златоткана материя и украсена със скъпоценни камъни, покривала раменете и плещите. Ръкавите завършвали с богато украсени маншети. Царят носел и златоткана лента – лорос, в допълнение към този костюм, с която се указвал неговият владетелски статут. Тя минавала през кръста и се замятала на лявата му ръка. Доколкото може да се съди от изворните данни, островърхи ботуши от червена кожа, допълвали костюма на владетеля. Любопитно е да се отбележи, че макар видът и кройката на царските одежди да били подчертано византийски, модата на българския царски двор изоставала сякаш умишлено спрямо тази в Константинопол с повече от столетие. Това вероятно се дължало на желанието на българските висши аристократи да се разграничат и обособят от византийските си съвременници или да демонстрират приемственост с по-ранни регалии на българската държава.

Указаното по-горе описание, разбира се, е само един пример за голямото многообразие от дрехи, носени от българските благороднически кръгове през периода на Второто българско царство. Широко разпространен модел дреха сред българската аристокрация е бил и кафтанът, а при определени случаи дори са се срещали одежди със западноевропейска кройка. Открити останки от дрехи в средновековни некрополи ни дават възможност да направим преценка, както за сложността им, така и за вложените усилия в направата на тъканите, от които са изработени. Традиционната украса е бродерията – сърмена и бисерна, засвидетелствана при разкопки, и обикновена, наблюдавана на стенописите. Мотивите, доколкото могат да се възстановят, най-често са растителни или геометрични, но има и сложни зооморфни модели като двуглавите орли от Дворцовата църква във Велико Търново.

Висша аристократка от XIV век . Реконструкция по стенописите от скалния параклис Глигора (Карлуково) ® Ангел Ненов

Относително малкият брой и увреден вид на оцелели изображения на средновековната българска жена не предоставят на изследователите полето за изява, които дават по-често срещаните мъжки изображения, но въпреки това сведенията са достатъчни. Вариации на категориите са възможни, но в общи линии женският костюм се вписва в следните елементи: риза, туника, рокля, наметало, характерна украса за главата, носена от жените от всички съсловия и обувки, чийто вид все още е обект на спекулации, поради изключително редките изображения, способни да ни дадат информация за тях. Определени мотиви, като например най-вече някои от украсите за глава са уникални и специфични само за реалиите на българското царство и не се срещат при неговите съседи.

Интересна възможност за поглед върху един друг рядко коментиран аспект от историята на Второто българско царство, а именно щитовата хералдика, като част от екипировката на войник от царската гвардия на Царевец, ни предоставя така наречения „Пътепис на анонимен арабски пътешественик“. Въпросният документ не дава нужните данни дали подобна хералдика е била използвана като унифициран герб от цялата българска армия, но все пак разбираме, че най-малкото гвардейците на Търновската цитадела са носели тъмножълти щитове с отпечатани един под друг три червени лъва като своя официална инсигния. Лъвският герб е изключително често срещан през Средновековието и не е напълно ясно кога България е започнала да го използва. Черни лъвове на жълт фон са срещани като инсигнии на българските царе и в разнообразни западноевропейски гербовници като „Хроника на Констанцкия събор“, което ни дава основание да предположим, че подобна хералдика действително е била използвана в рамките на българската армия и като гербове на българските владетелски фамилии.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Как са изглеждали българите през Средновековието
4.5 от общо 82 глас(а)
Веселин Асенов
Веселин Асенов е бакалавър „Минало и съвремие на Югоизточна Европа“. Следва магистърската си специалност „История и съвременно развитие на страните от Източна Азия“. Занимава се с джудо, ММА, карате, стендов моделизъм, PS 4 ProSuite проекти, но най-вече с обогатяване на библиотеката си от исторически книги.

2 КОМЕНТАРА

  1. Любопитно е да се отбележи, че макар видът и кройката на царските одежди да били подчертано византийски, модата на българския царски двор изоставала сякаш умишлено спрямо тази в Константинопол с повече от столетие. Това вероятно се дължало на желанието на българските висши аристократи да се разграничат и обособят от византийските си съвременници или да демонстрират приемственост с по-ранни регалии на българската държава.

    Подобни алабализми са разочароващи, съжалявам. Просто са изоставали. Не е нужно да ни е срам и да търсим под вола теле – нарочно били изоставали. Дрън-дрън та пляс.

  2. Нито е под вола теле, нито е алабализъм. Не забравяйте, че през 1204 година Константинопол пада и Византийската империя се връща в горе-долу предишния си вид близо 60 години по-късно. Не звучи като дълъг период, но в действителност превземането на столицата е огромен катаклизъм, който покрай другото води до подобни аномалии. При това не само в България, но и в останалия източен свят.

Отговор