Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Намиращ се на 5 км от Карлово, в подножието на Стара планина, Сопот изиграва важна роля в културното развитие и историята на България. Сведенията за съществуването му ни отвеждат  в далечния XIV век. Смята се, че когато турците нахлуват в българските земи, сопотчани оказват упорита съпротива, което води до опожаряването на домовете им до основи. По време на робството Сопот е известен търговски и промишлен град, а жителите му се занимава предимно със занаятчийството – вълнарство, предачество, тъкачество, абаджийство (производство на груб вълнен плат), терзийство (шиене на дрехи), воденичарство.

6За името съществуват множество легенди. Първоначално при завземането му той се нарича Узун шехир  (Дълъг град), тъй като трите му квартала се разпростират на разстояние от около 10 км. Въпреки това градът е записван като Акче клисе (Бяла черква) във всички османски регистри до Освобождението. Между 1950 г. и 1965 г. носи името Вазовград и в крайна сметка възвръща историческото си име – Сопот, произлизащо от старославянската дума „сопотъ“ (поток или изкуствен воден улей). Дали това е подходящо название, може да прецени всеки посетител, който се разходи и види течащата по улиците вода и многобройните свободно течащи градски чешми.

Сопот  заема ключова роля в Освобождението на България независимо дали говорим за делото на Васил Левски и Тодор Каблешков тук, за хайдушките подвизи на войводите Добрил и Караиван или за многобройните участници в четите на Христо Ботев и Стефан Караджа. Освен това градът е родно място на Патриарха на българската литература Иван Вазов. Тук той успява да оформи своята личност. Ако искате да се докоснете до живота и бита на семейство Вазови, посетете тяхната къща-музей, включена в 100-те национални туристически обекта на България. Автентичният дом е построен от дядото на писателя, но за съжаление е разрушен по време на освободителните борби през 1877 г., когато Сопот е опожарен до основи, а населението му е зверски избито или прогонено. През 1920 г. в навечерието на честването на 70-годишния юбилей на Вазов, се взема решение родната му къща да бъде реставрирана и възстановена. Смята се, че това е постигнато с помощта на описанията на генерал Георги Вазов и Вазовата сестра, както и със скица, нарисувана от самия Вазов. Днес всеки, посетил малката едноетажна къща, застлана с ръчно изработените от Съба Вазова черги и губери, може да се потопи в колоритния дух на една отминала епоха и да поседне на пейката сред лозите и калдъръмения двор, украсен с чемшири и цветя. На тази пейка според Вазов седял баща му, „цял забулен в димът на чибука”. В съседния двор се намира и експозиционната зала, посветена на жизнения и творчески път на писателя. Една от най-забележителните части е стаята, в която е възстановена „Бръснарницата на Хаджи Ахил“ от едноименния разказ „Хаджи Ахил“ и повестта „Чичовци“. Веднъж стъпил в нея, човек мигновено се пренася в епохата, отразяваща творчеството на Иван Вазов. Затова допринасят и восъчните фигури на колоритните герой като учителят Фратю, Хаджи Смион или Иванчо Йотата, изработени според стари фотографии и по описание на автора с нужното изражение в дадения момент на спора.

Ако не желаете да напускате света на Вазовите творби, отправете се към Девическия метох, основан през XVII век. Той участва в почти всички по-големи и известни произведения като „Под игото“,“Нова земя“ и други . От пожара през 1877 г. в него оцеляват само чардакът, лозата (датираща от създаването на манастира) и вкопаната в земята църква „Света Богородица“. На първия етаж може да откриете килията на родолюбивата българка Христина и скривалището, в което тя укрива Левски при многобройните му посещения в Сопот. Монахинята е зверски убита при опожаряването на метоха, а гробът й е до южната стена на църквата. На втория етаж е килийното училище, в което се е обучавала една от първите учителки в България Неделя Петкова. На същия етаж са живели Хаджи Ровоама с послушницата си Рада Госпожина.

 До метоха са църквата „Свети апостоли СопотПавел и Петър“ – отново описана в романа „Под игото“, и Девическото училище, открито през 1851 г., което днес  е с експозиция на просветното дело в Сопот, с пресъздаден интериор на класна стая. За забележителност се смята и площадът „Иван Вазов“, разположен в непосредствена близост до къщата музей. Там се намира и паметникът на Патриарха на българската литература, дело на Иван Блажев, Георги Гергов и Илия Илиев.

Завършваме статията с Вазовото стихотворение „Сопот“, свидетелство за безграничната любов на поета към родния му край. Надяваме се да включите града в списъка с места, които задължително трябва да посетите.

Не пропускайте луксозното издание „Писмата на Левски“ с 40% отстъпка.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

 

Печално, бащино огнище,
печалний граде, роден мой,
любима люлко, пепелище
на скъпи радости безброй,

към теб душата ми стреми се,
въздиша – твой нали съм син?
И днеска виждам пак: дими се
над нисък покрив бял комин.

Там – наший дом благословени,
там кътът роден, кътът мил,
магнит за спомени свещени,
където аз съм се родил;

де майка млада с грижи мили
обсипвала ме и с любов,
де растох и набирах сили
за бурите да съм готов:

и дворчето ни дълго, тясно,
чучура с бистрата вода,
и чемишира виждам ясно,
и люлеката край зида.

Аз виждам и школото мило
белнàло се на оня рът,
душа ми детска закърмило
с любов към бога и светът:

зад него – Трапето, де млади
играли сме по голий хълм,
и вази виждам водопади
балкански, чувам ваший гръм!

И тебе, манастирьо, сгушен
в планински рай със твоя бор –
рай сенчаст, тих, приют радушен
на воля, хлад и птичи хор;

и тебе там, засипан замък,
и вас над него, върхове –
о Остро бърдо, Петков камък,
Амбарице, де ветрове

отнасяли са мойта шапка,
на гости колчем идях вам:
при ваший вид сърце ми тряпка,
душа ми пее като в храм!

О горди планини, де мощни
орли се вият в син простор,
във ваште пазухи разкошни
аз пак прониквам с жаден взор.

Не вий, не вашта красота ли
да съм певец причина бе?
И таз любов у мен запали
към родната земя, небе?

И всичко, всичко скъпо мене
сега го виждам отдалек –
поема сладостно виденье,
с душа ми свързано навек!Сопот

ЛЮБОПИТНО:

  • Оцелялата при пожара лоза в Девическия метох, която е на около 350 г. и продължава да ражда грозде, се смята за най-старата лоза в Югоизточна Европа.
  • Ежегодно на 9 юли, деня в който е роден Иван Вазов,  в Сопот се организират Вазови празници. Тогава се връчва Вазовата литературна награда и се провеждат  тематични вечери, празници на поезията, срещи с писатели и поети, литературни четения и изложби.
  • След като превземат Сопот и наказват непокорните му жители, турците построяват Карлово, за да могат да държат под око града.

 


Не забравяйте да ни последвате в Instagram и да се абонирате за образователните ни видеа в YouTube. Изтеглете сега приложението на магазина ни BULGARIANHISTORY.SHOP за iOS и Android и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Сопот – градът, в който Вазовото творчество оживява
3.9 от общо 9 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

1 коментар

  1. louis vuitton messenger bag…

    This report gives the gentle in which we can notice the reality. this is extremely great 1 and provides in depth information….

Отговор