Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Разхождайки се из улиците на една от най-древните столици в Европа, можем да се докоснем до постройки и артефакти от времето на неолита по българските земи – от 6000 до 4000 г. пр. н.е., до наши дни. София има богато историческо наследство, натрупано с векове. Това е град, управляван от цезари, василевси, канове, султани и царе. Всички те са оставили белег в миналото на града и това може да се види и сега. В следващите редове ще се разходим из многовековната история на София, за да разберем по-ясно каква е била съдбата й и защо днес изглежда по този начин.

Сердика в древността

Важен фактор за ранното заселване в района на София е горещият минерален извор близо до днешната Владайска река, както и нейното кръстопътно местоположение. Първите две селища, чиито останки са открити, са в днешния квартал Слатина. Счита се, че са функционирали през 5000 г. пр.н.е. С течение на времето селищата се преместват все повече и повече към днешния център, за което свидетелстват откритите останки от сгради от халколита (медно-каменната епоха III-IV хилядолетие пр. Хр.) близо до площад „Княз Александър Батенберг“. През бронзовата епоха (3000/2750-1150 г. пр. Хр.) вече се смята, че траките се заселват на територията на днешна България. Откритите находки от това време са доста оскъдни, но все пак има индикации, че в района между ЦУМ и хотел „Шератон“ съществуват тракийски селища. През VII-VI в. пр. н.е. възниква и тракийският град Сердика (Сердон полис, Сердонополис или „град на сердите“). По-късно името се пренася и на развилия се тук голям град около I в.

Под властта на Рим

През 29 година градът попада под римска власт. Силното влияние на Римската империя и местоположението на селището са предпоставки за бъдещето развитие на Сердика. През управлението на Марк Улпий Траян (98-117) Сердика процъфтява. Тя лежи на римския път Via Militaris, който и до днес е една от най-важните комуникационни връзки между Запада и Изтока. Така градът повишава своята значимост в римската провинция Тракия. През 106 година императорът му дава права на „муниципия“, с което Сердонополис получава автономно управление и градска уредба. В чест на императора е преименуването Улпия Сердика, която се превръща в „най-блестящия град на сердите“.

Между 176 и 180 година, когато империята е управлявана от Марк Аврелий и сина му Комод, е изградена и крепостната стена на Сердика.  Така се определят завинаги постоянната укрепена градска площ и планът на града. Следите от тази планировка могат да се видят и днес, почти две хилядолетия по-късно, в разположението на централните софийски улици, булеварди и сгради.

През управлението на император Аврелиан (270-275) римските гарнизони са изтеглени от територията на днешна Румъния в посока на юг от Дунав. През 272 година в тази връзка са оформени две нови римски провинции – Крайбрежна Дакия и Вътрешна (Средиземна) Дакия. Главен град на втората провинция е Сердика. По този начин статутът на града се променя и той продължава да се разраства и процъфтява.

План на Улпия Сердика
План на Улпия Сердика.

IV в. е изпълнен с доста промени не само в Сердика, а и в цялата Римска империя. Те биват политически, икономически и свързани с установяването на християнството. Епохата на преход се отразява на Сердика както в архитектурен план, така и в положението на града. Границата между двете епохи – езическа и християнска, се крие в управлението на Константин I Велики (306-337). Един от най-значими римски императори превръща Сердика в своя почти постоянна резиденция. Роденият в Наисус (днес Ниш) владетел е фактор в спирането на преследванията на християните, като приема религията. Любовта му към днешната столица на България е показателна. Негови са думите: „Сердика е моят Рим.“ В тази връзка градът се утвърждава като един от центровете на новата християнска вяра – тук се провежда свиканият от епископ Протоген Сердикийски църковен събор, продължение на Първия вселенски събор в Никея. Решенията на този събор са от изключителна важност и имат дълготрайни последици за християнството.

Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

През VI – началото на VII в. в резултат на Великото преселение на народите по тези земи се заселват славяни. Градът е в териториалните граници на Източната римска империя – Византия, но етнически е обкръжен от славяни.

Сердика – част от България

За първи път Сердика попада в територията на България през 809 година. Тогава кан на българи и славяни е Крум (802/3 – 814). Той оценява стратегическото положение на града и го превзема. Въпреки това окончателното присъединяване на Сердика става при управлението на Крумовия син кан Омуртаг (814-831). По негово време се променя етническият състав на населението на града, а също и името му – от Сердика на Средец. Почти два века днешната столица е важен политически, икономически, културен и военен център на Първото българско царство. След първото превземане на тогавашната столица – Преслав, от византийския василевс Йоан Цимисхий през 971 г. Средец става седалище на българския патриарх Дамян, който идва от Дръстър (дн. Силистра). Следват тежки години за българската държава и няколко неуспешни опита на византийския василевс Василий II Българоубиец да превземе града. След смъртта на Иван Владислав през 1018 година Средец, заедно с 34 други крепости, доброволно приема върховенството на византийския император.Сердика

В годините на византийско управление (1018-1194) градът не губи своето значение. Става временно седалище на византийския управител на „тема България“, който е наречен „дук на Средец“. В тези години българите не спират да се борят срещу чуждата власт и през 1040 година за кратко Средец е освободен при въстанието на Петър Делян. През 1183 година е превзет от съюзените войски на сърби и маджари, но за кратко. Опустошен е 3 пъти при преминаването на три кръстоносни похода – през 1096, 1147 и 1189 година. През 1185 година се дава началото на Второто българско царство, което е легитимирано с подписването на Ловешкия мир през 1194 година.

От 1194 до 1382 година Средец продължава да процъфтява и да се разраства. Улиците се стесняват, а градът придобива типичен средновековен вид. Развиват се занаятите и търговията, а Средец е център на западните български земи. Градът се управлява от севастократор, което е втората по значимост титла след царската. Известни са севастократорите Александър, Калоян и Петър. Към XIII в. се формира и Софийската (Мала) Света гора, която е значим духовен център за православието и се състоя от няколко манастира около града. За пръв път се използва и сегашното име на града – София. Това става през 1376 година в документ от Дубровник. Името постепенно измества старите наименования на града като Сердика, Триадица, Средец и се налага окончателно през XV в.

София под османска власт

През 1382 година София е завладяна от османците след тримесечна обсада. Попадането под чужда власт не е разрушително, тъй като градът става център на най-голямата административна единица – Румелийското бейлербейство, начело с паша. За кратко София става център на цялата европейска територия на Османската империя. По време на петвековното османско управление по-големите църкви са превърнати в джамии, а София дава 9 християнски светци. Борбата за освобождение тук продължава през голяма част от чуждото владичество. В София често пристигат български възрожденци като Васил Левски, Димитър Трайкович, Никола Вардев и други. С упадъка на Османската империя през XVII в.йосиф  София също започва да изостава в развитието си. По време на Априлското въстание градът трябва да е център на V революционен окръг, който не успява да се осъществи. София е освободена от ген. Йосиф Гурко на 4 януари 1878 година в хода на Руско-турската освободителна война.

Съвременна история

На 20 октомври 1878 година от Пловдив в София се премества седалището на Временното руско управление, а на 3 април 1879 година по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България. В тази връзка 4 април е обявен за празник на града. Избирането на града за столица на България е главен фактор за превръщането на София във важен политически, икономически, научен и културен център на страната.

През Втората световна война над София са извършени тежки бомбардировки от британската и американска авиация. Засегнати са множество сгради, като най-разрушени са Градската библиотека, от която изгарят 40 000 тома книги, църквата от XI в. „Свети Спас“, Народният театър, катедралата „Св. Йосиф“ и хиляди жилищни сгради. Над 2000 души губят живота си и над 12 500 сгради са разрушени.

София, скоро след Освобождението, улица “Самоковска”, която днес се нарича “Граф Игнатиев”, а в дъното се вижда Черната джамия (Коджа-дервиш Мехмед паша), която днес е църквата “Свети Седмочисленици” Източник: Lostbulgaria.com
София, скоро след Освобождението, улица “Самоковска”, която днес се нарича “Граф Игнатиев”, а в дъното се вижда Черната джамия (Коджа-дервиш Мехмед паша), която днес е църквата “Свети Седмочисленици”.
Източник: Lostbulgaria.com

През 1945 година е приет нов градоустройствен план на столицата, наречен „Нейков“. На следващата година след спорен референдум България е обявена за народна република. По време на социалистическия режим, столицата променя значително облика си. Обръща се голямо внимание върху промишлеността, индустрализацията и жилищното строителство. Пуснат е в експлоатация и завод „Кремиковци“. Столицата се разширява значително, като в нея се включват съседните села.

След падането на режима на Тодор Живков следва нов подем в строителството, включващ построяването на модерни сгради.

София е изключително богат на история и култура град. Нашата столица събира хиляди години наследство, оставено от различни  народи и велики управляващи. Имаме щастието да се докоснем до това наследство. Ето част от най-големите забележителности на града.

Забележителности

Ротондата „Свети Георги“ се намира в двора между сградите на президентството и хотел „Шератон“. Тя датира от началото на IV век, когато император Константин Велики е живял в Сердика.

Църквата „Св. София“ е построена върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика. Те са разрушени от набези на готи и хуни. В една от тях е свикан и Сердикийският събор, за който говорихме в началото. Някои историци смятат, че тази църква е най-старата действаща в Европа. Тя също датира от IV в., като вероятно разликата между ротондата „Св. Георги Победоносец“ и „Св. София“ е около 40 години.

„Св. Седмочисленици“ е православна църква в центъра на града. Интересно е, че първоначално е била построена като джамия по времето на Сюлейман Великолепни през 1528 година. Известно време играе ролята и на затвор, като за това се нарича и „Черната джамия“.

Църквата "Свети седмочисленици" днес
Църквата „Свети седмочисленици“ днес.

Най-голямата църква на Балканите е построена през 1912 година в чест на падналите войници от Руско-турската война. Храм-паметникът „Св. Александър Невски“  е и една от най-големите източноправославни църкви в света. Според някои тя може да побере 5000 души едновременно.

Боянската черква от края на Х век е един от културните символи на България и е включена през 1979 година. в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Разширена е по време на Второто българско царство от севастократор Калоян, който е поръчал и още два запазени до днес храма в София – „Св. Петка Стара“ и параклиса „Св. Николай“.

Интересно е, че в центъра на София в изключителна близост можем да видим четири храма на различни религии – знак за толерантност и приемственост. Единият е софийската джамия „Баня Баши“, построена от най-значимия османски архитект Синан – същият, който е създал известния комплекс Сюлеймание. Срещу джамията се намира и най-голямата на Балканския полустров синагога. Тя е създадена през 1909 година и побира 1300 поклоници. До тях можем да видим църквата „Св. Неделя“, построена през 1863 година, а в близост е и католическата катедрала „Св. Йосиф“.

Сред най-известните паметници в София са тези на Васил Левски, Цар Освободител и др.

Градът е дом и на над 10 театъра като Народния театър „Иван Вазов“- един от най-старите и известни в столицата. Построен е през 1906 година по проект на виенските архитекти Хелмер и Фелнер. Други прекрасни театри са „Сълза и смях“, приемник на името на най-старата българска театрална трупа през 1892 година, Сатиричният, Младежкият и пр. Не можем да пропуснем и Националната опера и балет, както и единственият на Балканите оперетен театър – „Стефан Македонски“.

Столицата не чувства липса и на музеи. Националният природонаучен музей при БАН, основан през 1889 година, е най-богатият с експонати на Балканите. Националният исторически музей, Националният военноисторически музей, Археологическият музей, Националната галерия за чуждестранно изкуство и Националната художествена галерия, която се помещава в сградата на бившия царски дворец са само част от музеите, които могат да бъдат разгледани в София.София - герб

Дори като вървите по софийски булеварди и улици, може да видите останки от миналото – стени, храмове, сгради. София е място, в което новото и старото се преплитат. Останки от тракийския период на града съжителстват с една от главните метростанции „Сердика“.  Затова девизът на столицата е „Расте, но не старее“. Град, в който имаме свободата да се чувстваме като римски воини, като част от прабългарската кавалерия, византийски стратези, османски заптиета и царски съветници. Имаме възможността да скочим назад във времето и да изминем целия път – от неолита до днес. Архитектурата на града ни позволява да се чувстваме равни с най-красивите западноевропейски градове. София може да е единствено повод за гордост на българите и на всички живущи в града. Мотивация и ние да оставим нещо специално на нашите наследници.

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

София – расте, но не старее
4.2 от общо 13 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

1 коментар

Отговор