Началото на ХХ век е време на бурна модернизация на България. Внасят се все повече модерни промишлени стоки – технологични, фармацевтични, облекло и парфюмерия, спорт… всичко, от което има нужда съвременният човек. Появява се и все по-разнообразна българска промишленост, която се стреми да достигне качеството на вносните конкуренти, но и ги превъзхожда по ценова изгодност.
Тъй като рекламите на българска техника и въобще промишлени стоки от Царство България са интересни, но малко познати за нас, ще разгледаме някои от най-интересните образци, които миналото ни предлага.
Тези реклами се поместват главно в технически книги, научнопопулярни и технически списания. Списанията и книгите са обикновено частно начинание и всяко спонсорство е добре дошло. Първите рекламодатели са търговските представителства на световните марки техника – автомобили, земеделски машини, радиоприемници, части за тях и др. Както ще видим, с разрастването на българското технологично производство се появяват и все повече реклами на наша техника. В професионално-браншови списания (като това на Българското инженерно-архитектурно дружество) се рекламират различни видове машини и силнотокова електротехника (напр. електродвигатели на германските концерни AEG и Siemens).
Преди 1944 година в България широко се използва „насочената реклама“. В научнопопулярни списания и книги се рекламира най-вече техника, а реклама на детски стоки има само в издания за младежка аудитория. В „Наука за всички“ през 1933 година е поместена реклама на германския детски фотоапарат Baby Box на концерна Carl Zeiss. Това списание често рекламира и фототехника въобще – апарати, филми, увеличители, главно германско производство. Тук марките са изписани на латиница, което е малко изключение, защото те са дадени в оригинал най-вече сред средата на 30-те години. Преди това обикновено се транслитерират.
Първият автомобил с двигател с вътрешно горене пристига в България, вероятно, през 1902 година, когато Министерството на войната закупува автомобил с бензинов едноцилиндров двигател от 8 к. с. Сетне автопаркът на държавните институции и частни организации бавно се разраства, а автомобили закупуват и по-богати граждани. Чрез свои търговски представителства у нас постепенно навлизат и световните автопроизводители, а новата техника се нуждае от реклама.
През 1914 година излиза първата българска книга по темата, наречена „Автомобил. Пълно и подробно ръководство за изучване устройството, управлението, ползуването, спазването и поправките му“ с автори „капитаните Ст. Тафров и Л. Богданов“. Последните няколко страници съдържат разнообразни реклами на финансиралите изданието търговци на автомобили, авточасти и други стоки. Както в този случай, така и в книгите от следващите три, четири десетилетия, ако рекламите са много, те са отпечатани след главния текст на книгата. Вероятно тази практика сега ни се струва странна, но издателите на първата българска автомобилна книга знаят, че който си я купи, ще се запита:
Откъде да намеря всичко нужно за поддръжката на автомобила ми, така стриктно описани в книгата?
Водещ мотив в рекламата е, че търговските представителства на известните марки предлагат стока, в чиито превъзходни качества цял свят отдавна се е убедил. Затова вносителите „Джебаров & Коцев“ пишат за „всеизвестните автомобили Peugeot – всемирни победители“ и „всеизвестните автомобилни гуми Michelin“. „Ив. Цоков & Г. Попов“ пък внасят „велосипедите „Адлер“ с всесветска известност и солидност“, а в рекламата на автокъщата „Торпедо палас“ леката кола с марка „Бенц“ също е „всемирен победител“.
През второто десетилетие на XX век неизменно се посочва колко издържливи са дадени автомобили във военна употреба. Такава е например рекламата на колите Overland – „единствените, които останаха запазени и здрави във време на войната – обстоятелство, което иде да потвърди още веднъж тяхната солидност“ – или тази на германските NSU: „На Освободителната война 6 NSU автомобили са участвали. Когато много други автомобилни марки постоянно имаха мъки с повреди, то тия NSU, благодарение на тяхната добра техническа и здрава конструкция, ВЪВ ВОЙНАТА се отлично запазили“. Думите с главни букви са изписани така и в текста.
Когато днес говорим, че българските пътища са много некачествени, не е зле да погледнем и старите автомобилни реклами, защото те казват същото. Споменатите по-горе „Джебаров & Коцев“ акцентират, че колите Peugeot са „пригодени за нашите пътища, с най-здрава конструкция“, a Overland са „пригодени специално за нашите балкански пътища“.
В „Голяма книга за българската техника“ накратко е описано производството на вагони от завода в Дряново, а сега обръщаме внимание и на една малко известна фабрика с подобен профил отпреди 1944 г.
След 1922 година индустриалецът Стоян Анастасов активно развива предприятието „Първо българско акционерно дружество за фабрикуване на вагони и машини“ в София, което отначало се занимава с ремонт на стари вагони по поръчка на БДЖ, но по-късно започва и собствена изработка на товарни вагони. Затова Анастасов разработва в Подуене фабриката за железни конструкции „Независима България“, а открива и завод за дървообработване, тъй като тогава кошовете на вагоните обикновено са дървени.
Макар българинът да е председател на управителния съвет на АД-то, основната част от акциите са притежание на австрийски фирми (още от времето на барон Хиршовата железница Австрия има силен интерес към този вид транспорт на Балканите) и вероятно по-голямата част от вагоните са произвеждани за износ. В края на 1937 година акционерите решават фирмата да преустанови производствата си, но все пак разполагаме с тази запазена реклама. Тя ясно показва как в онези години рекламата се разграничава от околния текст в изданията – тя е в черно-бяло или разноцветно каре, оградено от различна рамка – обикновена, пунктирана, точкова, поредица от наклонени линии или някакви фигури.
Най-големият брой технологични реклами в списанията и техническите книги от Царството са за радиоприемници и това е нормално, защото през втората половина на 30-те години радиото бързо става втората най-масова медия в България след вестниците. През 1939 година един суперхетеродинен приемник струва около 3000 лв., т.е. може да се купи с една средна месечна заплата. Внасят се все повече апарати от елитни европейски марки, но се множат и българските радиопроизводители. Атрактивни реклами, понякога с патриотични текстове, призовават клиентите да купуват родните апарати, а известните ни марки по нищо не отстъпват на вносните по качество. Българските обаче се продават на много по-изгодна цена!
Понякога в една книга присъстват няколко текстови реклами в еднотипни карета, в които само с лаконични изречения са указани предприятието и неговата дейност. Пример за това е тази реклама, в която виждаме,че от 1925 година и в София съществува радиопроизводител с име „Електрон“ – едноименник и връстник на бургаския „Електрон“ на Светозар Пренеров (основан е 1925-a, а от 1927-a се нарича радиофабрика „Тулан“).
Така най-старите радиопроизводители у нас, за които знаем към момента, стават два!
Софийският „Електрон“ е създаден от една от важните личности в българската радиоистория Георги Вълков и брат му Борис, а тази реклама от 1934-a засега е единственото свидетелство за широкото им производство. През 1938 година фирмата се слива с вносителя на радиочасти Николай Джебаров.
През 1935 година излиза книжката на известния електроинженер Владимир Харизанов „Малък наръчник за електро- и радиотехници“. Той описва накратко най-важното за повредите и ремонта на генератори, електродвигатели, алтернатори, акумулаторни батерии, за отстраняване на радиосмущения и т.н. Над предговора четем емоционален призив: „Чрез радиото към национално обединение!“. Идеята е, че радиото и телевизията ще помогнат ако не за политическо, то поне за духовно освобождение на откъснатите от Царството българи в Македония и Западните покрайнини. Слушайки своята родна реч, те ще бъдат в течение на всичко актуално в България и ще имат досег с нейната култура.
Българските радиоапарати с марка „Телевизия“ обаче имат най-забележителната патриотична реклама. Тя призовава клиентите да купуват именно тях не само защото са качествени и евтини, но и защото са наше производство.
Подобно на рекламираните вносни радиоапарати, в които текстът акцентира върху възможността да се слушат множество световни станции („С Телефункен Вие ще имате целия свят“, „С Телефункен – в цял свят“), емблемата на българската радиофабрика „Тулан“ – Бургас също изобразява земното кълбо, обхванато от стилизирани ленти.
С патриотичен мотив е и рекламата на производителя на електрически лампи (крушки) БЕЛФА („Българска електрическа лампена фабрика“), основана през 1933 година в Сливен. В пика на производството оттам излизат между 1800 и 2000 крушки дневно. БЕЛФА ползва в продукцията си някои разработени в България технологии, а сливенските лампи не отстъпват по качество на вносните и в същото време се продават на много по-ниска цена!
В тази реклама на БЕЛФА отново виждаме мотива за предпочитане на евтиното и качествено българско пред излишно скъпото чуждестранно, а внушително звучат и думите: „БЕЛФА значи икономия за Вашия джеб и българското народно стопанство“.
Една от известните фирми вносители на радиоматериали и радиочасти в Царство България – „Радио Електрик“ на Алберт Бехар – също така изработва и продава радиоприемници и грамофони. Издаван е специален подробен каталог със стотици артикули, където клиентът се информира за отделните части за приемниците, в какви модели ги предлага фирмата, за грамофоните, консумативите за тях (игли и пружини за пружинния двигател, задвижван с манивела), принадлежности като малки четчици за плочи и какво ли още не. В каталога има и указания как човек сам да поддържа радио или грамофон, а девизът още на трета страница е „Купете от нас и пестете разликата!“… спрямо цените на конкуренцията, разбира се.
В случая ни заинтересува рекламата на „Радио Електрик“ и „Клингзор Екстра“ – двете марки, под които Бехар продава своите пружинни и електрически грамофони.
По това време цветният печат е по-малко разпространен в сравнение с черно-белия, защото е по-скъп и само по-богатите издания и фирми си го позволяват. Тази реклама обаче е от малкото, при които имаме истинска цветна художествена картина – баба и внуче блажено седят в стаята, а навитият грамофон „Радио Електрик“ им свири. Това се намира на трета корица на каталога, чиито страници иначе са черно-бели.
Да погледнем една красива реклама на грамофонни плочи – на фирмата „Балкан“, основана през 1931 година като „Лифа рекорд“ и принадлежаща на певеца Алберт Пинкас. Хартиеният калъф на плочата показва спокойна зимна картина над заспало планинско селце, а единственото живо същество в пейзажа е силен орел, разперил криле и захапал в клюна си грамофонна плоча. Орелът вероятно олицетворява мощта и силата на културата, която може да проникне и най-затънтените краища. Друг е въпросът доколко това наистина е ставало, при положение че много села не са били въобще електрифицирани, камо ли обзаведени с грамофони.
Малко известен факт е, че електроуреди са произвеждани още в Царство България. Например Електротехническото бюро „Едисон“ е известен производител на готварски печки, котлони, ютии и т.н.. От тази реклама ясно забелязваме самочувствието на фирмата, че предлага най-съвременното кухненско обзавеждане – думата „модерен“ е спомената два пъти в едно изречение. По-малкото рекламно каре наистина няма печка, но пък изобразява други уреди от „Едисон“. Като се има предвид, че двете реклами са помествани в излизащото през 1936 – 37 година специализирано списание СПЕДА („Списание за пропагандирането на електро-домакинските апарати“), може да бъдем сигурни, че рекламата на българските електроуреди е стигала до онези, които ще я оценят – интересуващите се как да осъвременят жилището си.
Тук виждаме и една зимна реклама – на най-големия производител на ски и въобще спортни принадлежности в Царство България. Това е Марко Костурков, който основава своята фирма ,,ЕМ-КА“ през 1907 година и постепенно спечелва името на най-добрия фабрикант на ски, футболни и волейболни топки, прътове за овчарски скок, планинарски раници, обувки и цели екипи за различни спортове и какво ли още не. Дворецът и известни личности закупуват спортни стоки от Костурков, а футболните мачове се играят само с негови топки. Тук виждаме емблемата, която Костурков поставя на своите изделия.
Освен че са ценен извор за историята на нашата техника, рекламите ни очароват с понякога непохватния си, но винаги непосредствен език, а именно това ги прави толкова неповторими.
