Априлската епопея се отличава с множество харизматични и способни водачи. От Кървавото писмо на Тодор Каблешков до речта на Цанко Дюстабанов пред турския съд, апостолите на въстанието се доказват като хора, съчетаващи по невероятен начин дела и думи, а на моменти изглежда сякаш само с волята си могат да разбият противника.

Бачо Киро, Централен държавен архив

Сред тези водачи достойно място заемат и представители на българската интелигенция като учителя Бачо Киро Петров. По време на защитата на Дряновския манастир той се проявява като истински защитник на българската кауза за освобождение. В особено тежък за въстаниците момент той произнася пламенно слово, с което засвидетелства безграничната саможертва в името на свободата.

Това става на 3 май, когато турските части предприемат силна офанзива. Духът на защитниците е поставен на изпитание, но Бачо Киро напомня на своите другари по оръжие каузата, за която се борят:

 

Братя! Ние сме обградени отвред с турски войски, но никой не трябва да се плаши от техните куршуми и топове. Бог, който е помощник и защитник на всички, ще защити и нас, които с живота си търсим нашите правдини. „С нами бог, разумейте, езици“, казва черковната песен. От какво прочее има да се боим, когато ние презираме смъртта? Да се опълчим юнашки, братя, на петвековния наш притеснител. Напомнете си, другари, че над нас се вият духовете на нашите славни, силни и непобидими царе: Асеновци и Шишмановци.

Ако ние престъпим нашата клетва, която дадохме, че ще си пролеем кръвта на бойното поле, за да подновим славата и величието на нашите прадеди – ще ни проклинат вечно.

Я погледайте нашите неприятели как са повиснали по скалите и гледат в кой час ние ще се предадем живи в ръцете им. Не, не е простено никому от нас жив да се предава! Я погледайте къде селото Цинга как турският аскер се изкачва по височините и как се движи на колони, на колони. Ето турската тръба, пак се чува – свири на пристъп. А пък всякой знае, че техните зверства са учудили света.

В турчин милост няма. Помните във Филип-Тотьовото и Хаджи-Димитровото време, когато всички бяхме очевидци на техните геройски сражения. Тогава колко хорица станаха жертва на турската свирепост за кръв!

Ами сега, когато тук, в това светилище, става пет дни продължаваме битката със свирепия Фазлъ паша, с тая сган, която виждаме тук около нас, може ли да има вече милост у турчина? По-добре да умрем славно на бойното поле, с оръжие в ръка, отколкото да се предадем в ръцете на петвековния наш мъчител.

Да живее България!

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

„Не е простено никому от нас жив да се предава!“ – пламенната реч на Бачо Киро от стените на Дряновския манастир
4.6 от общо 59 глас(а)
Мартин Чорбаджийски
Мартин Чорбаджийски е бакалавър по “Международни отношения” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. В момента продължава образованието си в най-стария университет у нас. Той е заместник- председател на Студентски дипломатически клуб при Софийски университет “Св. Климент Охридски”, заместник - редактор и автор в сп. “International”. Специфичен интерес има към историята на българското националноосвободително движение и историята на българската външна политика и дипломация.

3 КОМЕНТАРА

  1. http://www.desant.net/show-news/27751/#.Vx9nphLrOYu.facebook КЪДЕ Е БИЛ ГРОБЪТ НА ЛЕГЕНДАРНИЯ ПРОСВЕТИТЕЛ И РЕВОЛЮЦИОНЕР БАЧО КИРО , неопят след неговото обесване, Маргарита Атанасова-Арачийска научава от учителя Антон Трифонов – внук на поп Гавраил , през 1973 г.

    Било през 1878 г. Нагласили се баба Димитра – съпругата на свещеника, дъщерята на Бачо Киро Ирина и съпругата му Неделя, па отишли в Търново. Намерили стареца, който погребал Бачо Киро и Пановчето Иван в търновските боклуци – и двамата без ковчези. Възрастният човек посочил на трите жени точно къде заровил техния сродник. Оказало се, че е погребан плитко и те като разкопали мястото, бързо намерили тленните му останки. Върху черепа му дори още били запазени мустаците и косата му. Много от костите не били чисти, защото трупът не бил изгнил напълно. Нямало дрехи, тъй като още на бесилото от мъртвите вече тела било сваляно горното облекло.

    Опечалените жени взели костите, занесли ги на река Янтра и ги измили добре. После ги закарали в една търновска църква, където били опети и оставени да пренощуват там. Димитра, Ирина и Неделя останали за през нощта в търновския дом на Стефан Стамболов. Сутринта взели от храма тленните останки на Бачо Киро, сложили ги в цедилки на гърбовете си и си тръгнали обратно към Бяла черква. Когато стигнали в Мусина, занесли костите в тамошната църква „Света Петка“. И там отново отслужили панахида и останали да нощуват на гости на етърва си Веша – дъщеря на поп Иринчо и жена на брата на Бачо Киро Христо Трифонов, който загинал в сражението при Дряновския манастир.

    На сутринта се прибрали в Бяла черква и занесли костите в църквата „Св. вмк. Димитър“. После сковали сандъче, в което ги поставили. Преди повече от 20 години костите на видния българин са преместени в стъклен саркофаг, но са оставени в същия храм.

  2. http://www.desant.net/show-news/27751/#.Vx9nphLrOYu.facebook КЪДЕ Е БИЛ ГРОБЪТ НА ЛЕГЕНДАРНИЯ ПРОСВЕТИТЕЛ И РЕВОЛЮЦИОНЕР БАЧО КИРО , неопят след неговото обесване, Маргарита Атанасова-Арачийска научава от учителя Антон Трифонов – внук на поп Гавраил , през 1973 г.

    Било през 1878 г. Нагласили се баба Димитра – съпругата на свещеника, дъщерята на Бачо Киро Ирина и съпругата му Неделя, па отишли в Търново. Намерили стареца, който погребал Бачо Киро и Пановчето Иван в търновските боклуци – и двамата без ковчези. Възрастният човек посочил на трите жени точно къде заровил техния сродник. Оказало се, че е погребан плитко и те като разкопали мястото, бързо намерили тленните му останки. Върху черепа му дори още били запазени мустаците и косата му. Много от костите не били чисти, защото трупът не бил изгнил напълно. Нямало дрехи, тъй като още на бесилото от мъртвите вече тела било сваляно горното облекло.

    Опечалените жени взели костите, занесли ги на река Янтра и ги измили добре. После ги закарали в една търновска църква, където били опети и оставени да пренощуват там. Димитра, Ирина и Неделя останали за през нощта в търновския дом на Стефан Стамболов. Сутринта взели от храма тленните останки на Бачо Киро, сложили ги в цедилки на гърбовете си и си тръгнали обратно към Бяла черква. Когато стигнали в Мусина, занесли костите в тамошната църква „Света Петка“. И там отново отслужили панахида и останали да нощуват на гости на етърва си Веша – дъщеря на поп Иринчо и жена на брата на Бачо Киро Христо Трифонов, който загинал в сражението при Дряновския манастир.

    На сутринта се прибрали в Бяла черква и занесли костите в църквата „Св. вмк. Димитър“. После сковали сандъче, в което ги поставили. Преди повече от 20 години костите на видния българин са преместени в стъклен саркофаг, но са оставени в същия храм.

  3. Аз един Бачо Киро съм,
    без страх от турчина комита съм.
    Пушка на рамо турих,
    Дряновския манастир намерих,
    правдата си да диря излязох,
    въжето на врата си сам метнах

Отговор