Разбоишкият манастир е сред онези забравени и отдалечени места в Родината ни, за които вероятно няма да се досетите, ако планирате почивката си. Това обаче би бил сериозен пропуск, тъй като светата обител наистина е единствена по рода си в България, най-вече защото скалната църква е отделена от манастирския комплекс, но и заради това, че тук ще почувствате едно несравнимо спокойствие и хармония с природата.

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ:

Разположен в дефилето на река Нишава, в непосредствена близост до с. Разбоище, на 11км от гр. Годеч, той е удобна дестинация както за столичани, така и за всички жители на Западна България. Координати на манастира: N43°00’57“ E22°56’37“, а надморската височина – 545м.

За да достигнете до манастира, няма да се нуждаете от автомобил или поне не до края на пътуването си. От центъра на село Разбоище ще се наложи да шофирате едва километър в посока сръбската граница и след това да оставите колата си, тъй като асфалтовият път свършва.

® Пламен Петков

Оттук насетне ви предстои приятна разходка в дъбова гора в продължение на километър и половина. Когато вече сте в манастирския комплекс трябва да преминете по мостче, за да достигнете скалната църква.

До манастира има и алтернативен път с кола. Той започва от Калотина през с. Беренде извор и с. Чепърлянци и след това продължава по черен път. С него обаче рискувате да не усетите чара на това място, тъй като част от него се състои именно в разходката ви от село Разбоище до манастира, съпътствана от красиви гледки.

ИСТОРИЯ И ЛЕГЕНДИ:

Подобно на други малки манастири у нас и историята на Разбоишкия е обвита в мъгла. Знае се, че светата обител е построена през XVIII-XIX в., но със сигурност тук монашеският живот тук е съществувал и по-рано. Някои изследователи считат, че монаси-отшелници са живели в съседни пещери още през VI век. Във всеки случай възникването на манастира е следствие от скалното отшелничество у нас.

Причината дори изследователите да се затруднят да отговорят на някои въпроси около Разбоишкия манастир, е свързана с мрачните години на османското иго, когато той е разоряван неколкократно. Той е ограбван три пъти, а дори при последния обир всички монаси са жестоко изклани. В Разбоишкия манастир се съхранява един старопечатен български миней от 1869г.

® Пламен Петков

Почти всички писмени свидетелства и документи за него са унищожени безвъзвратно и за никого не е изненада, че историческите сведения се предават от уста на уста най-вече под формата на предания. Едно от тях е свързано с отсядането на Васил Левски и съратника му отец Матей в манастира. Друго популярно предание гласи, че в този край властта разселва разбойници и оттам произлиза името на селото, което по-късно става кръстник на манастира. Истинският произход на името на селото обаче е свързан с думата „разбой“, значеща тъкачен стан.

АРХИТЕКТУРА:

Макар по нищо да не личи, Разбоишкият манастир е действащ. Той не предлага настаняване, а постройките от комплекса са занемарени и пред разпад. Препоръчваме ви да го посетите петък, събота или неделя, защото само тогава има човек, който ще ви отвори църквата.

®Пламен Петков

В началото на XX век манастирът запустява и чак през 1947г. в него се заселват три монахини. Те заварват стопанските постройки почти разрушени, а безценните стенописи в скалната църква, илюстриращи сцени от „Страшния съд“ – напълно унищожени. С течение на времето монахините успяват да възстановят манастира, но днес той отново е в много лошо състояние.

Колкото до отделената скална църква, тя е еднокорабна с полуцилиндрична апсида. Запазени са останки от стенописи по западната фасада на първоначалната църква, датиращи от XVI-XVII век.

®Пламен Петков

ЗАЩО ДА ГО ПОСЕТИТЕ?

Надяваме се да сте се убедили, че Разбоишкият манастир ще ви предложи едно различно и изпълнено с интригуващи моменти пътуване в миналото. Драматичната и трагична история на светата обител в съчетание с романтичната разходка по рядко утъпкваните планински пътеки ще ви донесе несравнимо усещане, към което ще пожелаете да се връщате отново и отново!

50 места от българската история отвъд България

Хареса ли ви статията?

Разбоишкият манастир – святото място в скалите над Нишава
5 от общо 6 глас(а)
Вашето мнение е важно за нас!
СПОДЕЛИ
Марио Мишев
Марио Мишев е 23-годишен студент по политология в Софийския университет, завършил Френската гимназия в София. Той е един от създателите на проекта "Българска история", автор на пет книги, както и сценарист на документалните ни филми и поредици. Основна част от работата му е ангажирана с обиколките по училища и уроците по родолюбие, които сдружението осъществява от три години. От май 2016 година е и водещ на телевизионното предаване "Историята оживява" по BiTelevision.

3 КОМЕНТАРИ

  1. Не, не ми хареса статията, уважаеми господа! Този, дето я е писал, ходил ли е в манастира? Селото се казва РазбоЙще и няма как манастирът да е Разбоишки, правило за преминаване на „щ“ в „ш“ в българския език няма. Поне в правописния български… Вие Търговишки окръг ли пишете? Властта е въдворявала тук разбойници само в нечий не съвсем нормални бълнувания. Името на селото идва от разбой – домашен стан за тъкане. От центъра на селото се карало няколко километра с кола!? Да не би да искате да кажете няколко метра, защото само на 200-300 метра от магазина асфалтът свършва и започва черен и непроходим път!? Манастирът е без свещеник поне от 5 години насам, в петък, събота и неделя го отваря едно момче-доброволец, което ремонтира постройките.

  2. Здравейте, г-н Василев.

    Никъде не сме срещали (дори на място) селото да се казва РазбоЙще. Правилното название на селото е Разбоище, както го пише абсолютно навсякъде – карти, указателни табели. Името на манастира също е Разбоишки. Колкото до „разбойниците“, това е легенда, както добре е описано в текста. Никъде не претендираме за истиността ѝ. Ще добавим и информацията за домашния стан за тъкане, тъй като тя със сигурност е правдоподобната. Отчитаме го като пропуск.

    Колкото до ориентира – километър или няколкостотин метра, също ще го оправим. Благодарим ви и за другата инфорация относно свещеника.

    Поздрави!

  3. Чудесно! Щом вие казвате, значи е така. Останете си със здраве в Търговишки окръг и в Добринишкия музей на Иван Козарев… Аз вдигам гълъбите от този сайт!

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР