Радио „Свободна Европа“ – гласът на промяната

1
736

Във времената на Студената война пропагандната борба и демагогията са основни оръжия на двата противостоящи лагера, които без особени задръжки ги използват един срещу друг. Особено далеч от обективността е информацията, доставяна на гражданите в Източния блок.

В този период на противопоставяне и затваряне на съзнания и граници обективната информация е луксозна и труднодостъпна стока. В България всяка статия преминава през одобрение от „Главлит“. Звучащото като излязло от роман на Оруел съкращение, всъщност представлява орган, чиято задача е да не се допусне отпечатването на нито една статия в българско издание, която би била неудобна за идеологията на управляващата партия.

Представете си колко невъзможно е в тези условия за западни вестници, списания или книги да пробият желязната завеса и да достигнат до читателите отвъд нея. Все пак съществува една-единствена възможност за заобикаляне на цензурата и това са радиовълните. Те могат да бъдат заглушени, но не и напълно ограничени. Използвайки тази технологическа възможност, американското правителство осъществява идеята за създаване на две радиостанции, разпространявани на територията на Съветския съюз и Източна Европа. Те трябва да носят съответно имената „Свобода“ и „Свободна Европа“. Още в самото начало на Студената война, тези два органа започват своето съществуване.

Апаратна в централата в Мюнхен.
Апаратна в централата в Мюнхен.

Първите предавания са записани в Ню Йорк и излъчени в началото на 50-те години, но основното седалище на редакцията е в Мюнхен. Обособяват се подразделения за отделните комунистически страни, всяко от които е съставено от имигранти от съответната страна и предава на съответния език. Любопитен факт е, че така и не се създават югославски и албански клон на радиото. Причината в първия случай е по-либералният медиен и емиграционен режим на Тито. В Албания и медиите, и границите са строго контролирани, а хората са толкова бедни, че масово нямат радиоприемници в домовете си и „свободната Европа“ практически не може да достигне до тях.

Първият ръководител на българския отдел е Димитър Мацанкиев – политик- земеделец и адвокат. Той е автор на предаването „Аз обвинявам“, което цели да изобличи репресии и престъпления на режима. Българската редакция избягва лични нападки към български политици и се стреми към обективен анализ без излишна емоционалност. Въпреки че предаванията са излъчвани на български език, работният е английски.

Ако търсим негативна страна на радиото, то определено можем да я намерим във финансирането му. То е държавно, но голяма част от средствата за излъчването са предоставени от дарения от американския народ. До 1972 г. пари са предоставяни и от ЦРУ. След въпросната година резервите към радиото, както от американските, така и от  чуждестранните граждани отпадат и неговият авторитет се утвърждава трайно.

Време за книги! Безплатна доставка за всяка поръчка.

КЪМ МАГАЗИНА

Националните редакции на радиото са сравнително автономни, но все пак съществува отдел „Анализ на предаванията“, съставен от американци, който оценява работата на съответните редактори. Единствената цензура, налагана на сътрудниците на радиото е срещу пропагандирането на расистки и антидемократични идеи. Сътрудник на радиото е и друг виден дисидент – Георги Марков.

През 1988 и 1989 г. прави близо 400 интервюта и репортажи, излъчени по радио „Свободна Европа“, „Дойче веле“, ББС и „Гласът на Америка“. Издирва десетки дейци на антикомунистическата съпротива. Въпреки симпатиите си, шефовете в „Свободна Европа“ са принудени „да сдържат“ своята сътрудничка – няколко пъти ѝ е „отнет микрофонът“ заради прекомерна пристрастност към българските дела у една служителка на все пак чужда радиостанция. Румяна Узунова се завръща в България по време на екофорума през октомври 1989 г. От 1991 г. ръководи българското бюро на радио „Свободна Европа“.
Румяна Узунова е родена през 1936 г. в Ямбол. През 1988 и 1989 г. прави близо 400 интервюта и репортажи, излъчени по радио „Свободна Европа“, „Дойче веле“, ББС и „Гласът на Америка“. Издирва десетки дейци на антикомунистическата съпротива. Въпреки симпатиите си, шефовете в „Свободна Европа“ са принудени „да сдържат“ своята сътрудничка – няколко пъти ѝ е „отнет микрофонът“ заради прекомерна пристрастност към българските дела у една служителка на все пак чужда радиостанция. Румяна Узунова се завръща в България по време на екофорума през октомври 1989 г. От 1991 г. ръководи българското бюро на радио „Свободна Европа“.

 

От 1981 г. в „Свободна Европа“ започва работа Румяна Узунова. Огромното количество интервюта, които тя взима от български опозиционери я превръщат в знакова фигура, а също ѝ спечелват ръководството на радиото. Поради тази причина и се налага да се върне в България през 1991 г., където да оглавява българския отдел на радиото в София.

Освен аналитичните и новинарските предавания, част от програмата са сатирични и музикални такива. На голяма почит се радва „Музикално рандеву“ на Джилда Карол. Елвис Пресли, Бийтълс, Рей Чарлс са само част от имената, които благодарение на водещата пробиват желязната завеса и достигат до българския дом. То е поредното доказателство за обединителната способност на културата и спорта.

Част от задачите на радиото е да дава обективна информация за другите социалистически страни. „Свободна Европа“ е единственият адекватен източник на новини при знаковите събития в самия Източен блок – Унгарското въстание, събитията в Чехословакия и аварията в Чернобил са напълно неглижирани от медиите в комунистическите страни. И трите случая първо са съобщени именно от „вражеската“ медия, която доста успешно открива, изкривената през идеологическа призма, реалност. В медийния апарат на властта няма място за брожения срещу системата. Ако те биват отразени, то те са представяни като западни провокации.

Естествено, БКП възприема радиото като голяма заплаха за партийната идеология и обявява медията за враг на България и социализма. Въпреки това или може би точно заради това, за една голяма част от населението, предаванията на радио „Свободна Европа“ се превръщат в основно средство за информация. Много хора ежедневно чакат началото на програмата и попиват старателно информацията. Независимо дали, за да слушат качествена, но забранена музика, или за да сравнят България с останалите социалистически страни. Именно това е най- големият успех на медията.

Макар и парадоксално, радиото се превръща в най- близкия до реалността информационен източник, който отразява събитията, отдалечен на хиляди километри от България. Заглушаванията са неразривно част, свързана с радиото. С малки изключения, през периодите на затоплени отношения между двата лагера, слушателите не са имали възможността да слушат програмата открай докрай. Смущенията точно по време на любимото предаване или любимата песен са нещо нормално. Затова и емоционалната стойност за българите е толкова висока.   

Друг способ за дискредитиране на радиото са внасяните интриги от българската емиграция или манипулативно поднесени сведения от хора, имали досег с редакцията. Правени са и опити за внедряване на агенти в редакцията. Кодовото име на разработката е „Латерна“, а целта е внедрените агенти да следят кореспонденцията на журналистите с техните близки в България. Любопитен факт е, че Георги Коритаров е работил в радиото, но без да е вербуван и след активните си години като агент.

В сградата на Свободна Европа в Мюнхен избухва взрив през 1981, определен като терористична атака.
В сградата на Свободна Европа в Мюнхен избухва взрив през 1981, определен като терористична атака.

След падането на СССР, ролята на „Свободна Европа“ се променя. Медията до голяма степен вече е изпълнила функцията си и логично следват промени в нейната структура. През 1995 централата се мести от Мюнхен в Прага. Българската редакция е закрита през 2004 година след влизането на страната ни в НАТО. Радиото продължава да съществува до 2006 година, но вече под името “Нова Европа”, като териториалният му обхват се измества на изток и днес обхваща повечето държави в централна Азия. Руската редакция пък продължава своите предавания.

Това е историята на един феномен в отношенията между социалистическия и капиталистическия свят, просъществувал по-дълго дори от самия двуполюсен модел на света. Този пробив в информационното затъмнение изиграва изключително важна роля за преодоляването на  идеологическото противостоене и освобождаването на хората от манипулацията.

Независимо от възгледите си, всеки човек трябва да признае, че дори обективността да не съществува в идеален вид и винаги да е пречупена през убежденията на заинтересованите страни, радио „Свободна Европа“ е била изключително важна медия за българското общество. Във времена на тотален контрол на печата и електронните медии, то е подтиквало нашите сънародници към критично мислене и е осигурявало единствения източник, представящ алтернативна гледна точка към системата и света.  

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Радио „Свободна Европа“ – гласът на промяната
4.4 от общо 12 глас(а)
Иво Владимиров
Иво Владимиров е бакалавър по международни икономически отношения, част от екипа на сдружението от началото на 2014 година. В момента продължава образованието си във Виена. Иво представя "Българска история" с месечна рубрика в списание "8". Особен интерес за него представлява следосвобожденската история на България.

1 коментар

  1. Да, всичко беша така. Трябва да се спомене, че хората ги беше страх да слушат това радио. Носеха се слухове, че се подслушват домовете на потенциалните слушатели на тази единствена свободна медия в онези години.

Отговор