Дълго време в историческата литература бе наложено становището, че първата кинопрожекция в България се състои през февруари 1897 година в Русе. В последните години това твърдение бе подложено на ревизия и благодарение на задълбочените изследвания на д-р Петър Кърджилов може със сигурност да твърдим, че това се е случило 2 месеца по-рано в столицата София. Каква е историята на тази прожекция и как се развива българското кино до неговото официално начало, поставено през 1915 година с филма „Българан е галант“?

Първата кинопрожекция, организирана на 28 декември 1895 година в Париж от братята Огюст и Луи Люмиер скоро намира своето продължение в цяла Европа и останалия свят. На Балканите първи на новото чудо се радват сърбите и румънците, където кинематографа е видян още през май 1896 година. За дебюта на седмото изкуство пръв предположение изказва киноведа Александър Александров. В своята статия „Началото на киното“, публикувана през октомври 1960 година във вестник „Народна култура“, той лансира тезата за русенската прожекция, позовавайки се на местния вестник „Законност“ от 27 февруари 1897 година.

Тя се провежда в бирарията на богатия търговец Марин Чолаков на улица „Княжеска” и описанието й не би трябвало да буди съмнение:

„В града ни от десетина дни е пристигнал един цинематограф –  апарат, който изображава на платно тъй наречената “Жива фотография”. Апаратът дава възможност да се виждат изображаемите от него картини и сцени във всичката им живост и движения. Пристигналият цинематограф показва, например, един движущ се трен, посрещането на цар Николая в Париж, един от парижките площади и т н.- всичко това толкова живо и естествено, щото се получава пълна, невероятна илюзия!”

Впоследствие този факт се повтаря и в останалите изследвания по темата като публикацията на Любен Георгиев „По въпроса за първите кинопрожекции у нас“, излязла в списание „Киноизкуство“ през април 1963 година. Едва във второто десетилетие на настоящия век д-р Петър Кърджилов успява да опровергае тези твърдения с помощта на софийския печат от декември 1896 година.

Пресата в столицата на Княжество България отразява с повишен интерес гостуването на професор Мелинсон. Мистериозният чужденец, който в различните издания се изписва още като Мелингсон или Мелензон, е описан като „професор по физика”, „всемирно-известния професор”, „хипнотизьор”, „знаменития хипнотизатор” и това е единствената информация, с която тогавашните журналисти разполагат.

Съобщение във вестник „Мир“ за прожекцията в хотел „България“.

Идването му предизвиква истински фурор, тъй като през октомври той вече е изнесъл свои спиритични и хипнотизаторски сеанси в „Славянска беседа“, театър „Зора“ и кафене „България“.  Така на 8 декември вестник „Народни права“ публикува следното съобщение:

„Г-н Мелинсон, известен на столичната публика по своите сеанси върху хипнотизма, в салона на хотел „Македония“ показва на любопитните едно ново изобретение на Едисона. Известно е, че фигурите на магическия фенер стоят неподвижни. Едисон е направил да се движат и меняват фигурите… Има още: играющи деца, паришкия семеен живот, един англичанин пуши тютюн, дим върви из лулата, налива бира в чашата си, най после един живописец бързо рисува английската царица, покланя се пред вас и излиза. Сичко се състои в това: магическия фенер е същия; вместо газ или свещ, свети електричество; вместо неподвижна фигура на стъкло, тук минават пред увеличителното стъкло стотини картини с такъва бързина, щото човек мисли че нещо магическо става пред него… Любопитните могат да видат това изобретение на Едисона секи ден от 4 до 10 часа вечер, и да се почудят малко на човешкия ум, за когото види се, няма нищо невъзможно.”

Варненското пристанище в края на XIX век.

Според д-р Кърджилов е твърде вероятно чужденецът да е започнал с прожекциите още ден-два преди това, но точната дата на първата от тях е трудно да се установи. За сметка на това налице е тази, за която има входна такса. Тя е проведена в кафене „България“, стопанисвано от Стефан Петров, на 11 декември 1896 година. От дописката на вестник „Мир“ става ясно, че срещу 2 лева зрителите ще могат да видят „голямо представление в 4 действия. Програмата е: Хипнотизирание; непостижими сеанси по спиритизма; вокален концерт от Госпожици Мелинсонови, а в заключение на представлението – киноматограф или жива фотография“.

Редом с първата прожекция, изследователят се натъква и на данни за първите заснети кадри на българска територия. В споменатата прожекция се показват изображения на пристанището във Варна, направени през лятото на 1896 година:

„Пристанището на Варна се вижда цялото; след това пристига един параход и започва да излиза публиката из него в такъво множество, щото струва ви се, че цял мравуняк извира: цилиндраши, турци, дами, коя от коя по хубавици, деца, изобщо секакви екземпляри. След това, дохождат любопитни да гледат парахода.“

До този момент се смяташе, че англичанинът Чарлс Райдър Нобел пръв снима на българска територия през октомври 1903 година. Той пристига, за да отрази Илинденско-преображенското въстание, но закъснява и е принуден да инсценира няколко сцени около Рилския манастир. По думите на д-р Кърджилов хрониката от Варна вероятно е първата на Балканите, което показва, че дори и преди появата на Васил Гендов историята на българското кино крие своите тайни.

Вече 8 години разказваме българската история по достоверен и увлекателен начин. Обеднихме стотици хиляди последователи в нашите образователни платформи и канали, които четат, гледат и дискутират съдържанието ни.

Включи се в дейността ни, като станеш наш благодател.

Нека заедно разкрием богатството на родното минало!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Истината за първата кинопрожекция в България
3.8 от общо 4 глас(а)
Теодор Борисов
Доктор по съвременна българска история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, занимаващ се с отношенията "спорт-политика" в социалистическа България. Съавтор на „50 места от българската история отвъд България“ и автор на „Как Цар Футбол превзе България“. Дългогодишен спортен журналист, работил в БТА и вестниците „Телеграф“ и „Меридиан Мач“. Възпитаник на НГДЕК „Константин Кирил Философ“.

Отговор