Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Изглед от Малко Търново, 1981 година
Изглед от Малко Търново, 1981 година

През 1982 г., когато рок групата “Тангра” записва първия си голям хит “Нашият град”, малцина са си задавали въпроса дали текстът на песента е бил част от тогавашната пропаганда. През същата година, по поръчение на ЦК на БКП, Министерският съвет приема прословутото 22-ро постановление, с което дава стимули на желаещите млади и здрави комсомолци да се заселят в изостаналите райони на България. Акцентът е върху Странджа и Сакар, които са най-обезлюдени в страната.  Благодарение на нашите приятели от „Спомени от Народната република“ ви предоставяме изключително интересна информация по темата, която може да прочетете в следващите редове.

Решението на Политбюро на ЦК на БКП „За ускорено социално-икономическо развитие на селищните системи от 4-ти и 5-ти функционален тип, от граничните райони и в Странджанско-Сакарския край“ е прието на 27 април 1982 година по докладна записка от министър-председателя Гриша Филипов. Присъстват в частност Тодор Живков, Александър Лилов, Андрей Луканов, Димитър Станишев, както и коалиционният им партньор Петър Танчев. Политбюро бие тревога, че районът на Странджа-Сакар се обезлюдява, че не са решени остри социални въпроси, че 561 селища в този район и по южната и западната граница не са водоснабдени, че 200 нямат пътища до центъра на селищната система или изобщо до друго село, че 550 нямат пряка телефонна връзкаq а освен това няма и осигурено телевизионно и радио покритие. Затова Гриша Филипов предлага така нареченото 22-ро постановление за ускорено развитие през осмата петилетка и до 1990 година. В частност документът предвижда изпращането на 4000 хиляди работници и специалисти. Във всеки ОК на ДКМС има секретар, който отговаря за набирането на „комсомолски набор“, като кандидатите трябва да минават проверка за надеждност, връзки с чужбина и антиобществени прояви. Кампанията е наречена „Република на младостта“.

Снимка от военното поделение в Средец (преди Грудово) - в миналото едно от най-големите в България
Снимка от военното поделение в Средец (преди Грудово) – в миналото едно от най-големите в България; снимка: фотостудио „Брилянт“

Стотици семейства подписват договори и тръгват към Малко Търново, Тополовград, Елхово, Болярово, Свиленград, Ивайловград, Грудово и др., привлечени от субсидията от 5000 лева на семейство или по 2500 лева на калпак, финансови бонуси към заплатите, опрощаване на дължимите данъци, осигуреното жилище и единственото условие – да живеят и да работят в региона поне 10 години. За да се осигури препитание за новодошлите жители, са построени жилища, открити са производствени цехове, обновен е сградния фонд. Добър пример за размаха на строителство през този период е случващото се в Малко Търново, където за удивително кратко време са открити цехове на ДСО „Електроника”, ДСО „Фармахим”, построен е Младежкият дом, нова детска градина, както и два жилищни панелни комплекса. В края на 80-те е изградено лятното кино в града, рахабилитиран и обновен е и целият пътен участък до областния град Бургас. Трябва да се отбележи и че населените места в този край (Грудово (дн. Средец), Малко Търново, Елхово, Звездец и др.)се намират в пограничната зона с Турция и в района са изградени големи военни поделения, което допълнително спомага за съживяването на региона.

Елхово- ул.Александър Стамболийски и битовият комбинат - 1983 година
Елхово- ул.Александър Стамболийски и битовият комбинат – 1983 година; Снимка: „спомени от Народната република“

В крайна сметка грандиозната по замисъл програма “Странджа-Сакар” се оказва зле обмислена и още по-зле изпълнена, което води до трудното й осъществяване и я обрича на неуспех още от самото и зараждане. Макар че първоначално всичко върви по план – освен редовите работници в Странджа-Сакар се заселват и хора от интелигенцията (макар и за кратко), започват да идват и хора от различни райони на страната, практически без никакъв критерий за подбор. Местните започват да гледат накриво пришълците, които се оказват привилегировани спрямо тях. Поради тази причина впоследствие е взето решение и местното младо население да се включи в проекта с единственото условие да остане да живее и работи там. Въпреки това миграцията на местните към големите окръжни градове започва да се засилва, макар и ограничени с т.нар. жителство. Голяма част от новодошлите се оказват тарикати, надушили отдалеч келепира, които след вземането на предвидените средства за заселване и живот по тези места изчезват безследно, а малкото добросъвестни и квалифицирани заселници постепенно се разтопяват и изчезват, най-вече заради лошите условия на живот и работа, които им се предлагат, липсата на забавления, съпътстващи доскорошния им градски начин на живот и не на последно място – недоброто отношение на местните спрямо тях.

Така постепенно в края на 80-те, още преди падането на Живков, проектът тихомълком бива оставен на заден план. Логично поставената цел от правителството с административна помощ да се засели и възроди икономически регионът, се проваля безславно. Това може да се види и от настоящето. Всеки един от вас, който е минавал през района на Странджа – Сакар през последните години, е забелязал все по-застрашителното му обезлюдяване, чиито мащаби хората, стоящи зад идеята за „Република на младостта“, едва ли са си представяли, че ще достигне. Цеховете, летните кина и младежките домове са се превърнали единствено в спомени, а единици са останалите представители на т.нар. “Комсомолски набор” и вече са далеч надхвърлили младежката си възраст. Нищо младежко няма и в самите градове, които се превръщат в мъртъвци, без признаци на съживяване. Тъжно, но истина…

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Програмата “Странджа-Сакар” или неосъществилата се „Република на младостта“
4.8 от общо 13 глас(а)
Иван Кънчев
Иван Кънчев е един от създателите на проекта "Българска история" и автор на четири книги. Бакалавър по "Международни отношения" в Софийския университет "Свети Климент Охридски", а към днешна дата се готви за магистърска степен по "Реторика". Най-засилен интерес проявява в областта на съвременната българска история - периода след 1944 година, демократичните промени в България и съпътстващите ги социални промени. Като любими свои теми посочва географията на селищата в България и инфраструктурните проекти.

Отговор