Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

„Поп Сокол, е мъченик на свободата, но той ще живее навеки!”

Проф. д-р Йоно Митев пише: „След Априлското въстание за него знаеше от край до край измъчената българска земя… Чуждестранните дипломати го споменаваха в докладите си и го зовяха народен мъченик”

Една от единствените запазени снимки на Поп Сокол

Никола Троянов е роден през 1824 година в Брацигово. Баща му  Апостол Троянов е майстор от известен дюлгерски род. Малко известен факт е, че брациговските майсторите са едни от най-добрите майстори в България. За всички големи и сложни постройки винаги се е разчитало на тях. Свидетелство за тяхната работа и усърдие е камбанарията в малкото  Брацигово, която е най-високата на Балканите.

Никола Троянов остава сирак, когато е едва на 5-6 години. Майка му се омъжва повторно за даскал Иван Костадинов – Казанлаклията. Вторият му баща се привързва бързо към него и го обиква като свое дете.  Никола бил възпитаван в духа на родолюбието и трудолюбието. На шест годишна възраст постъпил в килийно училище. Той се откроява като  добър и отговорен  ученик. Заедно с това  помагал в полската работа, а в свободното време играел пламенно с другите деца.

От тези му години се появило и прозвището му – Сокол (най-бързата птица в света). По-късно Никола постъпил в Кричимския манастир „Св. Богородица”. След приключване на обучението си бил ръкоположен за свещеник в брациговската църква „Св. Йоан Предтеча” през 1849 година. От тогава всички започнали да го назовават поп Сокол. Известно е, че младият свещеник, освен че обгрижвал църквата и хората, не спирал да подпомага семейството си с работа на полето. Без да иска да му се заплаща се грижел за просветата на децата и преподавал в началното и по-късно в класното училище.

На 23 ноември 1868 година Васил Левски пристигнал в къщата на Петър Джамбазов в Брацигово. Там се провело и първото събрание, свързано с организацията на Априлското въстание.  На срещата присъствали малко хора, сред които бил и поп Сокол. Заради своята мъдрост, авторитет сред хората и родолюбие поп Сокол бил избран за председател на Брациговския революционен комитет. Той бил главният прокламатор в свещеното дело да се възроди българската държава. Също така той привличал стотици хора към делото, които заклел и ръководил от началото до края. Често поп Сокол  говорил за святото дело и в църковния храм, където Левски предрешен произнасял слово пред смълчаните селяни.

Паметник на Васил Петлешков един от съратниците на Поп Сокол
Първата настолна стратегическа игра за българската история ви очаква за предварителна поръчка!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Когато не е било удобно да използва църквата, Никола Троянов събирал юнаците в къщата си. Там те обсъждали предстоящата борба, организацията, въоръжението и подходите за приобщаване на нови хора.  В останалото време поп Сокол обикалял съседните села и агитирал съмишленици.  Никола Троянов – поп Сокол не пожалил и семейството си в името на свободна България. Той приобщил и собствените си дъщери, които положили клетва за вярност към отечеството. Неговите качества станали широко известни на ръководителите на ІV революционен окръг. Затова от тях дошла покана да вземе активно участие в разработването на устава, станал задължителен за всички в окръга.  Брациговските жени, тези смели дъщери на родна България, също помагали в организацията. Част от тях взели и сериозно участие в битките по време на Априлското въстание.

На 20 април 1876 година Васил Петлешков донесъл в Брацигово „Кървавото писмо”. Тази вест стигнала първо до Поп Сокол. Двамата бързо се събрали комитета и се отправили към малкото площадче в Брацигово с кладенец в средата, познат под името  „Синджирли бунар”. Въстанието е обявено! Брацигово е свободно!  Поп Сокол дава нареждане камбаните на църквата да започнат да бият – тържествено, като за Възкресение. Отецът запасал върху черното расо чифте пищови  и изтеглил от бастуна си тънка, но остра сабя,  останала в историята като „сабята на поп Сокол“.

Брацигово записало своето име като град-герой на Априлското въстание. Няма друг по-добре подготвен и ръководен комитет.  Жителите на съседните села се вливали в Брацигово, пътищата се преграждали, постовете са разпределяли. Поп Сокол бил навсякъде. Боевете започнали, башибозукът бил изненадан и  ужасен, въстаническата армия на Брацигово наброявала 1333 души, въоръжени с 1439 пищова, 867 пушки и 18 топа, подкрепени от конница, наброяваща 80 единици. Небето се раздирало от гърмежите на брациговската топовна артилерия. Цели 18 топа от черешово и брястово дърво с различни калибри започнали да обстрелват турците.

Стоил Финджеков и Атанас Узунов.Възстанници от Панагюрище. Въстановка на дървена артилерия.
Снимка 1878 година.

Поп Сокол  бил и там, на изпробването на топовната артилерия.  Брациговци убили знаменосците на башибозуците, сразили ходжата и войводата им, дори пленили конете им. Ахмед ага Барутанлията- “касапина от Батак” се опитал да преговаря с Брацигово. За него Захари Стоянов пише: „Изпратил (Ахмед ага) на 26 априлий писмо до Брацигово, в което викал при себе си някои по-първи брациговчени за спогодба. Понеже тия последните не били още изпаднали в критическо положение, отказали на агата и наместо покорни раи изпратили му един въстанически отряд да го поздрави с гърмежа на черешовите топове“. Башибозукът не спирал нападенията и непрестанно увеличавал своята численост. На 5-ти май примката около Брацигово се затегнала силно. Войводите се събират в училището и обмислят как да постъпят.

Избора на брациговчани бил лесен. В Брацигово има само свободни хора! Въстаниците взели  решение да се впуснат в безумна и самоубийствена атака срещу многочислен противник. Башибозукът, колкото и да превъзхождал числено въстаниците, бил безсилен.  Около Брацигово пристигнала и редовната турска армия, придружена от топовна артилерия и  ръководена от двама паши – Хасан и Хафуз. Турците влезли  в преговори с брациговци. В разразилите се жестоки битки славните априлци геройски удържали бойните позиции цели осемнадесет денонощия и Брацигово останало в историята на Априлското въстание като населеното място с най-добрата организация, подготовка и отбрана по време на боевете. Брацигово и неговото население е опазено чрез саможертвата на главните си апостоли и чрез платен откуп.

Поп Сокол решил да поеме цялата тежест върху себе си и предложил на Петлешков, докато има възможност и време, да бяга в гората, за да се спаси, но гордият апостол отказал категорично. Така двамата сподвижници направили последен величествен жест за спасяване на брациговци, предавайки се на врага. На 7 май поп Сокол бил заловен. Със стегнати в примки ръце и крака, завързан за два коня, влачен по улиците и бит с вериги – така бил обругаван славният българин. Цели парчета плът се отделяли от него, а след това бил откаран в затвора Татар Пазарджик, където допирали и пробождали тялото му с нажежено желязо. Това било само началото на неговите нечовешки страдания. Той  бил преместен  в най-страшния зандан – пловдивския Таш капия. Там садистичните мъчения взели връх. Турците използвали цялата налична техника за изтезания на тогавашното време: менгемета за чупене на крайници и кости, вериги за висене с главата надолу и бесене, горене с нажежено желязо и много други.

Камата и револвера на Поп Сокол

Въпреки нечуваните инквизиции, гордият брациговец не издал никого и не се признал за виновен пред турския съд, който го  съди за убийство на турци. Едва намерил сили, той промълвява: „Аз искам да умра за правото и за българския народ!” След жестоки изтезания, полумъртъв на 24 юни 1876 г., той бил обесен на моста край река Марица в Пловдив.  Турците възнамерявали да изхвърлят трупа му в реката, но поради пристигналата европейска комисия за разследване на „зверствата по време на въстанието” променили мнението си и  предали тленните му останки на неговите близки. Гледката била потресаваща. Голяма част от плътта му липсвала, белеели се натрошените му кости. До вечния му дом го изпратило цяло Брацигово и много хора от съседните села. Всеки искал да се прости със своя духовен наставник и водач в борбата. В последните минути един брациговец изрекъл над гроба му: „Никола Апостолов Троянов – поп Сокол, е мъченик на свободата, но той ще живее навеки!”

Поп Сокол е гледал и отвъд смъртта. Негова е заслугата за спасяването на въстаническото знаме на Брацигово, което скрива в църквата. С това знаме брациговци посрещат руските освободителни войски през януари 1878 година. Пред това знаме може да се поклоним и днес. Нека всеки който чете това да сведе глава и да запомни, че свободата не е даром. Поклон пред паметта на загиналите за България!

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Поп Сокол – историята на един мъченик на свободата
4.5 от общо 148 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор