Древен и вечен или защо Пловдив е толкова прекрасен?

2
1578

”Задължителни дестинации” е рубрика, в която ще представяме на вашето внимание всички онези райски кътчета от красивата ни родина, които заслужават да бъдат посетени и които по някакъв начин са свързани с българската история. Голяма част от тях са познати на всекиго, но ще се постараем да посочваме и не дотолкова популярни дестинации. Очакваме вашите предложения за рубриката!

Решихме да разкажем за един град, където споменът за различни цивилизации, епохи и етапи от развитието на света сякаш броди из всяка тясна уличка. Градът, който от съществуването си е свидетел както на най-силните етапи от развитието на българските земи, така и на най-тъмните и мрачни векове. Любимият ни Пловдив, който свързваме с най-пълноводната река в България, с прекрасната Тракийска низина, с автентичния римски театър, че даже и с най-големия стадион в страната. В следващите редове ще се постараем да ви представим това прекрасно място, като ви разкажем макар и малка част от богатата му история, придружена с интересни факти и информация за многото му забележителности. В края на статията може да разгледате галерия с най-емблематичните места на Града под тепетата. Надяваме се да успеем да ви изненадаме с нещо, което не знаете, и да сме една от причините да стегнете куфарите си за прекрасния Пловдив.

ПловдивЗа да си представим колко древен всъщност е Пловдив, ще дадем прост пример – той е основан преди Рим, Атина и Константинопол. Има сведения, че е съвременник на Троя и Микена. Както виждате, трудно можем да назовем точна дата на основаването му, тъй като няма твърдо становище по въпроса. Най-старите следи от селище в днешен Пловдив са от неолита, т. е. от близо 6000 г. пр. Хр., а първото цивилизовано селище Евмолпия е основано от траките около 1200 г. пр. Хр. Те са и най-древното население, за което са намерени писмени източници на Балканския полуостров. Първото сериозно развитие на града се осъществява при Филип Македонски, но сериозният подем е по времето на Римската и Византийската империя.

Разбира се, ще се концентрираме най-вече върху развитието на града, свързано с българската история. Интересен факт е, че градът влиза в територията на държавата ни по време на управлението на малолетния Маламир през 836 г. Макар Крум да го завладява през 812 г., официално Пловдив е български град именно след военните акции на Омуртаговия наследник и неговия регент – кавхан Исбул. Градът често се оказва разменна монета между България и Византия, като Симеон, Петър и Самуил успяват да го върнат след честите опити за слагане на ръка върху него от страна на ромеите. Следващите години се свързват с покоряването на България от Константинопол и византийското владичество, което продължава близо 150 г. Непосредствено след отхвърлянето на византийското иго Пловдив попада в ръцете на латинците, което е променено от цар Калоян през 1205 г.

В следващите години обаче градът отново е разменна монета – този път между България и Латинската империя. За кратко време е  Филипополско херцогство под владението на Жан дьо Бриен, като това продължава до края на 30-те години на XII век. До падането на България под османско иго градът за дълго е в териториите на възстановената Византия, но нерядко български владетели като Георги II Тертер и Иван Александър успяват да си го върнат.  Завладян е от османците през 1364 г., 30 години преди окончателното падане на българските земи. Това вероятно се дължи на факта, че градът се намира южно от столиците на българските държави по това време и съвсем близо до завладените от султана земи. По време на османското иго не се развива по-различно от останалите български селища. Една от най-интересните му забележителности от това време е Часовниковата кула. Тя е от XVI век и се счита за първата подобна кула в Османската империя.

По време на Възраждането градът е буден и от него произхождат редица възрожденци и борци за свободата на България.  Пловдив е освободен на 16 януари 1878 г. от воините на Предния отряд от състава на Западния отряд на генерал-лейтенант Йосиф Владимиривич Гурко. След Освобождението според Берлинския договор се оказва извън пределите на Княжество България и се превръща в столица на Източна Румелия, васална на Османската империя. Пловдив се превръща в център на Съединението и в крайна сметка на 6 септември 1885 г. става официална част от България.

Античният театър
Античният театър
Време за книги! Безплатна доставка за всяка поръчка.

КЪМ МАГАЗИНА

В началото на ХХ век Пловдив израства като голям промишлен и търговски център със силно развита лека и хранително-вкусова промишленост. В града навлизат множество чужди капитали, благодарение на които се развива  търговия и банково дело. Превръща се в център на тютюневата промишленост, като в тази сфера работят няколко десетки хиляди пловдивчани. По време на социалистическия строй градът търпи сериозна индустриализация, като Комбинатът за цветни метали, тютюневият и текстилният са само част от предприятията, издигнати през този период. През 60-те се разгръща мащабно строителство и се появяват много от познатите днес жилищни квартали. Развива се и археологията, като през 70-те е завършена една от емблемите на Пловдив – Старият град.

След тази кратка историческа ретроспекция стигаме до наши дни. В следващите редове ще разкажем и покажем някои от най-прекрасните забележителности на града, които считаме не само за негови, но и за символи на България.

Със сигурност почти всеки българин свързва Пловдив със Стария град и античните сгради. Това е съвсем разбираемо, тъй като именно под тепетата се намират едни от най-добре запазените постройки от римско време. Може би най-емблематичната от тях е Античният театър. Той е един от най-добре запазените театри от подобен тип в световен мащаб. Построен е през II век по времето на император Траян и е побирал около 3500 души. Интересно е да се спомене, че Античният театър често е наричан „Амфитеатъра“, което е погрешно, тъй като това представлява съвсем друг вид страда. Днес мястото е посещавано от хиляди туристи целогодишно и се  е превърнал в един от символите на Пловдив. Често се провеждат и  културни прояви, сред които Верди фестивал и Международният фолклорен фестивал. Друга от добре запазените постройки от римско време е Античният стадион Филипопол. Той също е построен в началото на II век и е побирал близо 30 000 зрители. Седалките са изработени от монолитни мраморни блокове, украсени със стилизирана лъвска лапа, което го превръща в единствения толкова добре запазен стадион от римско време в България. Не трябва да пропускаме и Римския форум, Римския Одеон и археологическия комплекс „Ейрене“, които създават онова магическо усещане за друга епоха у хората, разхождащи се из Пловдив.

Освен с добре запазените съоръжения от римско време Пловдив се гордее и с невероятно красивия си стар град, който съхранява историята на Българското възраждане. В края на XVII век хората тук се замогват все повече и това им позволява да разгърнат мащабна строителна дейност. Така се появява и един специален вид постройка, типичен само за този регион – „пловдивската къща“. Типични за нея са многоцветно изписаните стени отвън и отвътре, като някои от стенописите имат висока художествена стойност. Дърворезбата на много от тях също е силно впечатляваща и допълва запомнящия се образ на тези постройки. Може би най-красивата къща от този тип е Балабановата. Трудно може да предадем красотата й с няколко изречения, затова просто ви съветваме сърдечно – посетете я, струва си!

Трихълмието в Пловдив
Трихълмието в Пловдив

Гражданите на Пловдив могат да се похвалят и с чисто географски дадености, които често оставят туристите без дъх. Както може би се досещате, говорим за пловдивските тепета. Те представляват добре изразени в равнинния релеф на Тракийската низина геоморфоложки образувания, изградени от магмени скали, застинали дълбоко в земните недра преди повече от 70 млн. г. Надморската им височина е между 160 и 270 метра и понастоящем са в градска среда, въпреки че допреди няколко десетилетия са били извън града. Някои от тях като Младежкият хълм, Дановият хълм и Хълмът на освободителите са обявени за природни забележителности в началото на 1996 г. Гледката, разкриваща се от тях, е невероятна.

Други интересни места в града са Гребният канал и стадион „Пловдив“, който, макар и неизползваем от нито един професионален футболен отбор, е най-големият в България. Капацитетът му е 55 000 места и е единственият на два етажа. Докога ще бъде оставен на произвола на съдбата, е друга тема.

Гостите на Пловдив могат да се насладят и на многобройни църкви, музеи и галерии. Един от най-впечатляващите музеи е регионалният етнографски, за който сме писали отделна статия, която може да прочетете тук. Културни мероприятия като Античния фестивал, редица музикални прояви, Седмица на занаятите, Дефиле на младото вино, Международният панаир и редица други завършват облика на Пловдив и го превръщат в един от най-магнетичните и красиви градове в България. Който от вас може и още не го е направил – нека посети втория по големина град в България. Със сигурност няма да съжалява, а историята, която се крие зад всяка уличка в Пловдив, може да задържи интереса и на най-претенциозния турист.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Древен и вечен или защо Пловдив е толкова прекрасен?
4.3 от общо 13 глас(а)
Марио Мишев
Марио Мишев е на 25 години. Бакалавър по политология в Софийския университет, завършил Френската гимназия в София. Той е един от създателите на проекта "Българска история", автор на пет книги, както и сценарист на документалните ни филми и поредици. Основна част от работата му е ангажирана с обиколките по училища и уроците по родолюбие, които сдружението осъществява от четири години.

2 КОМЕНТАРА

Отговор