Първият трамвай по софийските улици или как бе извървян пътя от конския омнибус до електрическия транспорт

0
541

През 1880 година на Ниагарския водопад в САЩ е изградена първата водноелектрическа централа. Този исторически момент преобръща ежедневието първо на американците, а после и на целия свят. Електричеството навлиза в бита на хората, прогонвайки завинаги тъмнината. Значението на произвежданата от електроцентралите енергия обаче далеч надхвърля сферата на бита. Скоро, благодарение на нея, светът ще може да се възползва от достиженията на науката, поставящи основите на една нова епоха. България също, макар и с известно закъснение, тръгва по пътя на електрификацията. През 1900 година в Панчарево заработва първата българска водноелектрическа централа, а само година по-късно, пред любопитните погледи на столичани тръгват и първите трамваи.

За да разберем как през 1901 година първите трамваи тръгват из софийските улици е необходимо да разгледаме пътя, който България изминава от конския омнибус (кола, дърпана от конски впряг) до изграждането на първата водноелектрическа централа и появата на електрически мотриси. Истината е, че макар електрическата крушка да грейва в София още през 1879 година по повод посрещането на княз Александър I Батенберг, ще мине време преди българите да се похвалят с постоянно електричество. Причината е, че в този период всяка една обществена сграда се електрифицира „на парче“ чрез използване на електрически уредби,  внесени от чужбина.

Като кмет на София Димитър Петков проявява забележителна енергия и размах. В реч пред Градския съвет от 1889 г. той очертава посоката за развитие на града и убеждава съветниците да гласуват за сключване на огромен за времето си десетмилионен заем от Лондонската банка, предназначен за градоустройство. С помощта на този заем през следващите години започва прокарването на улици и канализацията им.
Като кмет на София Димитър Петков проявява забележителна енергия и размах. В реч пред Градския съвет от 1889 г. той очертава посоката за развитие на града и убеждава съветниците да гласуват за сключване на огромен за времето си десетмилионен заем от Лондонската банка, предназначен за градоустройство. С помощта на този заем през следващите години започва прокарването на улици и канализацията им.

За първи път истински сериозно се заговаря за необходимостта от електрифициране на София по време на мандата на кмета Димитър Петков (1888-1893 година). Той се нагърбва с амбициозната задача да преустрои града и да го превърне в модерна европейска столица, като за целта през 1890 година назначава комисия, която да проучи възможностите за осветление на града. Препоръчано е да се изгради водноелектрическа централа на реките Боянска и Владайска. След година е спечелен конкурса от унгарската компания „Ганц и сие“, но разногласия в начините на плащане обричат проекта на провал и той така и не се осъществява.

През 1896 година се прави нов опит за електрифициране на града, като за тази цел немски и френски специалисти разработват седем различни варианта.Отново се стига до решението да се изработи водноелектрическа централа (по идея на френския инженер Самуел Ребюфел), този път край село Панчарево. Съоръжението ще използва водите на река „Искър“. Строежът му започва през 1899 година и в самото начало на новия век е довършено. Всичко това, заедно с паралелно вървящата работа по изграждането на електрически стълбове, трафопостове и кабелни линии правят възможно през 1900 една след друга да „светнат“ редица улици.

Освен осветлението на града, ВЕЦ „Панчарево“ позволява на София да „замечтае“ и за тръгването на електрически трамвай. До момента едно от най-разпространените превозни средства сред софиянци са конските омнибуси. Те събират около 10-12 човека, като основните им направления са селцата в подножието на Витоша – Банкя, Княжето и Горна баня.  От 1901 година обаче по софийските улици тръгва последното достижение на предвижването в градска среда – трамваят. На церемония на 14 януари, в присъствието на столичния кмет Христо Попов, тръгва първият вагон, тържествено накичен с цветя.  Маршрутът му е от гарата до площад „Славейков“, а насъбралите се любопитни тълпи, желаещи да видят чудото на техниката, са навсякъде. От следващия ден е въведено „класово“ разделение в трамваите, но то не се запазва дълго, тъй като желаещите да се возят в първа класа не са много. На страниците на столичен вестник откриваме информация за събитието:

Вчера столичните жители бяха зрители на едно ново за тях явление на всемирния прогрес – първият трамвай проряза почти цялата Витошка улица. Грамадното множество се любуваше на приятната гледка от бързината на трамвая и от светлите искри под колелата му и на жицата отгоре. Трамваят върви бързо, без друсане, осветява се електрически и има изящна мебелировка.

Общо от Беглия са внесени 25 трамвая, като сред тях има както чисто нови, така и употребявани. Те развиват скорост от 15-20 км/ч. Въпреки луксозната им мебелировка (особено в първа класа), първоначалният интерес към тях бързо отшумява. Мнозина дори са се страхували от релсовите превозни средства, а Иван Вазов който се осмелява да се качи на трамвай близо месец след пускането им, ги описва така:

Какво ахкане и негодувание у всички софиянци, когато гледаха запречкването със стълбове софийските мегдани и улици за нуждите на електрическото осветление и на електрическия трамвай и замрежването въздуха с тая паяжина от медни жици!

Въпреки факта, че не всички софиянци са благоразположени към трамваите, през следващите месеци се пускат в движение все повече линии, а желанието на столичните управници да развиват този вид транспорт дава резултат. Постепенно мотрисите се превръщат в неразривна част от ежедневието на София и дълго време остават най-разпространения и ползван начин за придвижване. Така и до днес.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Първият трамвай по софийските улици или как бе извървян пътя от конския омнибус до електрическия транспорт
4.6 от общо 19 глас(а)
Иван Кънчев
Иван Кънчев е един от създателите на проекта "Българска история" и автор на четири книги. Бакалавър по "Международни отношения" в Софийския университет "Свети Климент Охридски", а към днешна дата се готви за магистърска степен по "Реторика". Най-засилен интерес проявява в областта на съвременната българска история - периода след 1944 година, демократичните промени в България и съпътстващите ги социални промени. Като любими свои теми посочва географията на селищата в България и инфраструктурните проекти.

Отговор