Ордените на царска България – история и факти

1
1422

„Интересни факти” е рубрика, в която ще ви представяме онези куриози от миналото ни, които и до днес са обект на множество дискусии. Несъмнено историята ни изобилства от случки и събития, които се оказват предопределящи за развитието на страната ни през годините. Тук ще се опитаме да ви изложим най-интересните от тях и да ви ги представим по възможно най-атрактивен начин. 

Често когато описваме живота на някой от многото изявени български военни споменаваме ордените, с които той е бил награден. Те свидетелстват за многогодишните борби на нашия народ, водени за неговото освобождение и обединение, за неговата независимост. С тях са награждавани храбрите воини на нашето отечество за безпримерния героизъм, родолюбие и саможертва, проявени в Руско-турската освободителна война, през Балканските войни и в Първата световна война. В продължение на сто години хиляди синове и дъщери на българския народ са отличавани с военния орден  „За храброст“, царския  „Св. Александър“ и народния орден  „За военна заслуга“. В следващите редове ще обърнем внимание на историята именно на тези ордени .

sv_kiril_i_metodii_zvezdaОрден „Св. Св Равноапостоли Кирил и Методий“

Орденът „Св. Св Равноапостоли Кирил и Методий“ е учреден от цар Фердинанд на 18 май 1909 година по повод обявяването на независимостта на България от Османската империя. Той е най-високото отличие в Царство България. Орденът има Голямо и Малко огърлие и степента Велик кръст. Голямото огърлие е привилегия на управляващия владетел, който е и велик магистър на ордена, а Малкото се раздава на членовете на царското семейство и на чуждестранни владетели. С великия кръст се награждават висши граждански, военни и духовни лица. Знаците на ордена са кръст, звезда и лента. Кръстът се носи на шия, звездата – на лявата гръд, лентата – през лявото рамо.

С орден „Св. Св Равноапостоли Кирил и Методий“ като най-високо българско отличие се награждават български поданици – изявени политически лидери и достигналите до най-високия чин на йерархията военни, граждански и духовни лица, при условие, че са придобили вече най-високите степени на другите български ордени, както и чуждестранни владетели и князе от християнско вероизповедание. Чуждестранни държавници със заслуги към България и човечеството също е възможно да бъдат наградени с този орден.

В статуса на ордена изрично е упоменато, че числото на българските кавалери на ордена не може да надвишава 15 живи носители. Българските кавалери са само девет (сред тях освен царското семейство са Иван Вазов, Данаил Николаев, Иван Евстратиев Гешов и Йосиф I). Чуждестранни носители на ордена са руският император Николай II, австроунгарският император Франц-Йосиф II и други.

Време за книги! Безплатна доставка за всяка поръчка.

КЪМ МАГАЗИНА

Днес орденът все още съществува и се присъжда за „значим принос за развитието на културата, изкуството, образованието и науката“, но вече не е най-високото отличие в страната както е било по царско време (над него е орден „Стара планина).

Орден_“За_Храброст”_голям_кръст_на_великия_магистърВоенен орден „За храброст“

Военният орден „За храброст“ е най-старото отличие в нашата следосвобожденска история. Той е учреден със специален указ на българския княз Александър I Батенберг на 1 януари 1880 година. В указа за учредяването се посочва, че отличието е създадено, за да се възнаградят „заслугите на лицата, които са се отличили във войната“ и да се поощрят „в бъдеще онези, които ще извършват подвизи на бойното поле“. Знаците на ордена за всички степени са: малтийски (осмоъгълен) кръст, лента от небесно-синьо моаре с две сребърни ивици и мечове.

Самият орден има четири степени: Първа степен – Велик кръст (I клас) и II клас. Знаците са: малтийски кръст от бял емайл с корона и звезда, която има формата на кръст. Великият кръст се носи на лента през дясното рамо, а II клас – на шия. Звездата се носи отляво на гърдите.

Втората степен – кръст от бял емайл с корона, носи се на шия, без звезда.

Трета степен – I и II клас. Знакът е кръст от бял емайл, носи се на гърдите отляво, прикачен с игла за I клас на триъгълна лента за II Клас.

Четвърта степен –  I и II клас. Знакът е кръст от червен емайл, със сребърни кантове и мечове, без корона и се носи също като трета степен.

Първи клас на първа степен на ордена „За храброст“ (Велик кръст), е създаден през 1886 година, а I клас на трета и четвърта степени, състоящ се от кръст без корона, направен във форма на звезда и носещ се без лента на лявата гръд, е създаден в началото на Първата световна война, през 1915 година, като старите степени получават название II клас.

С военния орден „За храброст“ се награждават офицери и генерали за извършени от тях подвизи и проявена храброст по време на война.

Великият кръст на ордена е привилегия на управляващия владетел, който е и Велик магистър на ордена. С I степен и II клас на ордена се награждават български и чужди генерали, а също и чуждестранни владетели. II степен се дава най-малко на командири на дивизии. III степен I клас – на командири на дивизии и бригади, III степен II клас   – на старши офицери и само в изключителни случаи на млади офицери, а IV стене  I и II клас – на старши и младши офицери.

Четвърта степен на военния орден „За храброст“ има разновидност без мечове. С нея се награждават цивилни лица – лекари, санитари, свещеници, капелмайстори и други – за извършен от тях подвиг на бойното поле.

Военният орден „За храброст“ има и войнишки кръст „За храброст“, наречен „Знак за отличие“. Той се състои от четири и се връчва на нисши военни чинове за проявена храброст по време на война. През 1880 година първа степен на офицерския орден „За храброст“ е връчен на легендарното Самарско знаме. Орденът е монтиран на върха на пиката. С първата степен на този орден са отличени и трима българи: Стефан Стамболов, Георги Живков, подполковник Сава Муткуров.

С втора степен на ордена са наградени победителите в Сръбско-българската война, известна като „Войната на капитаните“, както и генерали, участвали в Балканските война и Първата световна война – Данаил Николаев, Радко Димитриев, Владимир Вазов, Стефан Тошев и други.

Патронният празник на военния орден „За храброст“ е денят Св. Георги Победоносец.

Орден "Свети Александър" с голямо огърлие
Орден „Свети Александър“ с голямо огърлие

Царски орден „Свети Александър“

Царският орден „Свети Александър“ е учреден от княз Александър I на 25 декември 1881 година. С него се награждават военни и граждански лица „за държавни заслуги, за храброст и в знак на лично благоволение от страна на монарха“. Знаци на ордена са: кръст, пурпурна лента и осмоъгълна звезда.

Орденът има следните степени: Велик кръст; Първа степен; Втора степен (Голям офицерски кръст); Трета степен (Командирски кръст); Четвърта степен (Офицерски кръст), с корона или без; Пета степен (Кавалерски кръст), с корона или без; Шеста степен (Сребърен кръст), с корона или без. Степента Велик кръст е въведена през 1908 година.

Орденът се връчва на цивилни и военни лица. По време на война орденът  „Свети Александър“ има разновидност с мечове на кръста в два варианта: с мечове по средата на кръста и с мечове отгоре на кръста. Между българските кавалери на ордена са строителите на съвременна България – Стефан Стамболов, Захари Стоянов, Константин Величков, Александър Малинов, Андрей Ляпчев и други. Изтъкнати военни също са наградени с ордена като Данаил Николаев, Михаил Савов, Радко Димитриев и други. По преценка на монарха с царския орден са наградени и султан Мурад V, гръцкият престолонаследник княз Константин, сръбският княз Александър и други.

Орденски знак „За Военна Заслуга“ III степен с брилянти
Орденски знак „За Военна Заслуга“ III степен с брилянти

Народен орден „За военна заслуга“

Народният орден „За военна заслуга“ е учреден от княз Фердинанд I на 18 май 1900 година в знак на „особено благоволение към храбрата ни армия“ и се дава на военни лица за особени заслуги и безукорна служба в мирно и във военно време. Знаците на ордена са: кръст, звезда и лента. Орденът има следните степени: Велик кръст; Първа степен; Втора степен (Голям офицерски кръст); Трета степен (Командирски кръст); Четвърта степен (Офицерски кръст), с корона или без; Пета степен (Кавалерски кръст), с корона или без; Шеста степен (Сребърен кръст), с корона или без. Степента Велик кръст е въведена през 1933 година.

Във време на война последните три степени се раздават и с лентата на военния орден  „За храброст“. Освен това с изключение на последната степен от 1936 година орденът се раздава и за бойни отличия във време на война, украсен с лавров венец.

Орден „За Гражданска Заслуга“ I степен с розетка;
Орден „За Гражданска Заслуга“ I степен с розетка;

Народен орден „За гражданска заслуга“

Народният орден „За гражданска заслуга“ е учреден от княз Фердинанд на 2 август 1891 година и е предназначен „за всички онези държавни служители, които с примерната си непрекъсната служба или с извънредни заслуги от придобили правото на благодарността на Отечеството“. Знаците на ордена са кръст, звезда и трицветна лента.

Народният орден „За гражданска заслуга“ има същите степени, както народния орден „За военна заслуга“, и се носи по същия начин. Той е връчван на заслужили политически лидери, дипломати, чуждестранни владетели, висши духовници, интелектуалци, учени, просветни дейци, лекари и други.

Към ордена е причислен и Дамски кръст, който се състои от три степени. Носи се отляво на гърдите на бант. С трите степени на Дамския кръст се награждават професорки, учителки, актириси, журналистки и други.

Кавалери на ордена „За гражданска заслуга“ са Захари Стоянов, Иван Вазов, професор Агура, професор Богдан Филов, професор Александър Балабанов, екзархи, митрополити, както и художниците Мърквичка, Антон Митов, Андрей Николов и други.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Ордените на царска България – история и факти
4.4 от общо 7 глас(а)
Иван Кънчев
Иван Кънчев е един от създателите на проекта "Българска история" и автор на четири книги. Бакалавър по "Международни отношения" в Софийския университет "Свети Климент Охридски", а към днешна дата се готви за магистърска степен по "Реторика". Най-засилен интерес проявява в областта на съвременната българска история - периода след 1944 година, демократичните промени в България и съпътстващите ги социални промени. Като любими свои теми посочва географията на селищата в България и инфраструктурните проекти.

1 коментар

Отговор