Любен Каравелов или историята на твореца-революционер

0
8410

Любен Каравелов е български поет, енциклопедист, революционер, журналист и най-важното от всичко – той е български национален герой с важна роля в Освобождението на България от османско иго.

Любен Каравелов е роден през 1834 година в град Копривщица. Своето образование той започва в родния си град, а впоследствие се мести в гръцко училище в Пловдив (1850). Четири години по-късно бъдещият възрожденец се връща у дома, за да помага на баща си в джелеплъка. Занимавайки се с него, той често обикаля Османската империя и вижда неволите, през които минава българският народ. През 1856 г. е изпратен в Цариград, за да се занимава с търговия, но вместо това се интересува най-вече от Източния въпрос и Кримската война, показвайки интереса си към националното дело още от младини.

През 1857 г. започва т.нар. „руски период“ в неговия живот. Той заминава за Москва, за да продължи образованието си, но тъй като надхвърля съответната възраст, се записва като свободен слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Там се свързва с дейците от Московския славянски комитет – Погодин, Аксаков, Ламански и др. От този кръг Каравелов възприема идеята за обединението на южните славяни като решаващо условие за освобождаването на българите от османска власт. В същото време се оформя и идеята му да изгради тайна организация в Белград за подготовка на въстание в България. В Москва Каравелов пише и първите си разкази и повести.

Престоят на българския поет и революционер в Русия е време, в което той създава своите политически, научни и литературни възгледи. Революционните възгледи на Каравелов са оформени още преди идването му в Русия, а обществената му дейност там е подчинена на идеята да се търсят контакти с всички обществени среди, които могат да допринесат за българското освобождение.

В началото на 1867 г. обстановката на Балканите рязко се променя. Продължава въстанието на о. Крит, което избухва предишната година. Освен въстаналите гърци, сръбското правителство демонстративно започва да се готви за война срещу Турция. Българите в Русия и Влашко видимо се активизират. Революционерите около Раковски пристъпват към реализацията на неговия последен план.

Любен Каравелов
Любен Каравелов (в средата)

В тази обстановка Л. Каравелов решава да се включи в освободителните борби на своя народ. През същата година той заминава за Белград. По това време е в ход планът на руската дипломация за една южнославянска държава между България и Сърбия. В Белград Каравелов основава български комитет, в който участват и Иван Кулин и Ильо Марков. Комитетът възприема изцяло четническата тактика на Раковски. Освен създаването на този комитет, през същата година Каравелов издава „Прокламация“ до българския народ, с която го призовава да се вдигне на оръжие. В резултат на Каравеловите усилия започва сформирането на Зайчарската чета, но този проект е възпрепятстван от сръбското правителство.

В средата на XIV век Балканите са потопени в хаос. България е омаломощена от Черната смърт и заобиколена от врагове. Привидно краят изглежда близо, но един болярин е готов на всичко, за да спаси царството...

ПОРЪЧАЙ ТУК

По време на престоя си в Сърбия българинът се свързва със сръбската либерална организация „Омладина“ и под нейно влияние избистря виждането си за южнославянска федерация между българи и сърби, начело с княз Михаил Обренович. Явно след 1867 г. политическият идеал на Каравелов е свързан с парламентарна монархия.

В края на годината поетът-революционер е изгонен от Сърбия, а в началото на 1868 г. се установява в Нови Сад (Австро-Унгария), но и там не се задържа дълго. Каравелов е заподозрян в убийството на Михаил Обренович и е затворен в Будапещенския затвор, където лежи 203 дни.

През „сръбско-австрийския период“ Каравелов е повлиян силно от идеите на европейското просвещение. Трудовете на Дарвин, Хенри Бокл и Огюст Конт засилват неговото убеждение, че е необходима широка просветна дейност за постигането на целите му.

Престоят на Каравелов в затвора в Будапеща е времето, в което той преосмисля досегашните си опит и идеи. Там пише и статията „Мои братя“. От нея се вижда как писателят достига до заключението, че самите българи трябва да извоюват свободата си чрез просвещение и борба. Като враг са посочени не само турските потисници, но и гръцките фанариоти. По отношение на държавното устройство той дава за пример Щвейцария и САЩ. Така Каравелов оставя идеята за монархия и възприема републиканската форма на управление като най-подходяща за бъдещия съюз между балканските народи. Съюз, който трябва да се гради при пълно равенство и взаимно уважение. Революционерът се обявява и против турско-българска монархия. Това съдейства за сближаването му с „младите“ в средите на емиграцията.

През пролетта на 1869 г. Л. Каравелов се установява в Букурещ и там разгръща широка политическа дейност. В Букурещ е и най-блестящият период от живота на поета-революционер. Отначало Каравелов си сътрудничи с „Добродетелната дружина“, като оттам му е възложена редакцията на в. „Отечество“. Различията между неговите идеи и тези на „старите“ водят до конфликт, който завършва с разрив на отношенията между двете страни.

Паметник на Любен Каравелов в Копривщица
Паметник на Любен Каравелов в Копривщица

През същата година той посещава българите в Одеса и чрез акции събира пари за нов печатен орган на българската емиграция. Така на 7. 11. 1869 г. започва издаването на в. „Свобода“. Вестникът се превръща в орган на дейците, търсещи нови пътища за революционни действия. Около редакцията на вестника се събират много българи, които учредяват Български революционен централен комитет или БРЦК. Според някои историци до октомври 1870 г. организацията се казва БРК.

В началото БРЦК се развива под влиянието именно на Каравелов. Вестник „Свобода“ отразява възгледите на поета-революционер. Според програмата на комитета враговете на българите са турското правителство и гръцкото духовенство. В нея е защитена идеята за създаването на южнославянска или дунавска федерация на свободни земи от типа на Швейцария. Начелото на федерацията трябва да застане избираемо правителство, изпълняващо волята на народа. Средствата за реализацията на тази идея варират от „мирни“ до „оръжие, огън и нож“.

В брошурата „Български глас“, отпечатана през 1870 г. Каравелов отхвърля възможността свободата на българите да бъде подарена от Русия или от Запада. Според него тя трябва да бъде извоювана от самия народ, като „всеки прежали живота си“ и се захване „кой с каквото може и каквото има и да откупиме свободата си и отечеството си“. Казва се и че делото трябва да започне отвътре, като се съчетае с борбата на „бошняци и сърбе“, за да се лее по-малко кръв. Според Каравелов, който познава отлично целите на Русия в Европейския югоизток, желанията на българите и тези на руснаците съвпадат със стремежа на първите към независимост. В основата на неговите идеи стои революцията като единствен път за освобождението на България. В тази връзка той пише: „Революция, революция и революция е нашето спасение и повече нищо“ – думи, които са актуални и днес.

Печати на БРЦК
Печати на БРЦК

Въпреки идеите и мотивацията на Каравелов и участниците в БРЦК, практическата дейност на комитета е твърде слаба. В периода, в който председател е Каравелов, комитетът се задоволява предимно с революционна пропаганда. Изключение правят опитите за съвместни действия със сръбската „Омладина“ при евентуална война между Сърбия и Турция. Дори и със слабата практическа дейност на този етап, значението на комитета е голямо.

Политическата дейност на Каравелов е важна част от националноосвободителната борба на българите. Животът на поета-революционер минава в борба за свободата на Родината. Чрез своите действия Любен Каравелов се превръща в безсмъртен национален герой, будещ уважение и възхищение у повечето българи.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Любен Каравелов или историята на твореца-революционер
4 от общо 25 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор