Мъглижкият манастир „Св. Николай” се намира на 2 км северно от град Мъглиж, Казанлъшка духовна околия. Представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради, както и два параклиса в жилищните сгради: „Св. св. Петър и Павел” и „Св. Архангел Михаил”. Църквата е с размери 23,50 на 11 метра и представлява еднокорабна, едноапсидна и безкуполна сграда с октрит притвор.

За възникването на Мъглижкия манастир „Св. Николай” днес черпим сведения единствено от предания и легенди. Най-разпространеното от тези предания гласи, че манастирът е възникнал по времето на цар Калоян. Царят, с помощта на местното население, успял да разбие латинците, предвождани от Балдуин. В знак на благодарност той дал пари да се съгради Мъглижката света обител. Доказателство за битката с латинците е строителството на преградната стена Калоянка в Мъглижкия Балкан.

Мъглижки манастир ® Globus media

Втора легенда за възникването на Мъглижкия манастир е записана в района на село Розовец, община Брезово в област Пловдив. През Средновековието край днешното село Розовец имало три манастира. Два от тях носели името „Св. Никола”. Османските нашественици правели многократни опити да превземат манастира, но били отблъсквани от монасите и хората в него. Според легендата, през една мъглива нощ по време на обсада на манастира част от калугерите успели да се измъкнат под носа на турците. Те отишли в село Мъглиж, където основали нов манастир и го нарекли със същото име „Св. Никола”. Говори се, че не всички монаси отишли в Мъглиж, част от тях станали хайдути.

Трета, но малко известна версия за възникването на Мъглижкия манастир гласи, че той е възникнал по времето на цар Самуил. Според запазени предания сред местното население, Мъглижкият манастир е на два пъти опожаряван от кърджалиите. За село Мъглиж и някои околни селища има данни, че са били нападани през 1785 и 1793 година от кърджалийски разбойници.

От 1866 до 1870 година в Мъглижкия манастир служил монахът-революционер поп Харитон. Той изпълнявал различни задачи на куриер и събирач на помощи и дарения за манастира. Монахът бил препоръчан тук от Матей Преображенски — Миткалото.

Мъглижки манастир ® Globus media

През 1869 година по време на първата си обиколка из България, Васил Левски вероятно посетил Мъглижкия манастир. През същата година в селото бил създаден и революционен комитет. Членовете на местния комитет основали читалище „Пробуда”, а чрез поп Харитон събирали средства за закупуване на оръжие.

През 1871 година в селото е имало 400 български и 100 турски къщи. Имало е една църква и две училища, които са били издигнати от местното будно население.

През 1834 година започва изграждането на сегашния манастирски храм, който в архитектурно отношение е еднокорабна, безкуполна сграда. Забележителен е фактът, че някои от българските светци са изографисани в народни носии. Голям интерес представлява уникалният стенопис с изображенията на светите братя Крили и Методий и на покровителя на Ирландия — Св. Патрик. Стенописната украса е изпълнена през 1909 година от Петьо Ганин от Казанлък, съратник на Васил Левски.

Мъглижки манастир ® Globus media

Още през XVI век в манастира се подготвят свещеници за цяла Южна България, имало и килийно училище. През Възраждането тук било открито мъжко училище, а няколко години по-късно и женско. През 1870 година училището прераства в прогимназия. В манастира имало голяма библиотека, която изгоряла по време на Руско-турската освободителна война.

Манастирът бил тясно свързан с национално-освободителното движение през XIX век. През 1835 година там е заточен игуменът на Плаковския манастир йеромонах Сергий, заради участието му във Велчовата завера.

Строежът на сегашния манастирски храм е започнат през 1834 година от игуменът йеромонах Памфилий. Довършен е от игумена архимандрит Калиник, родом от Мъглиж.

В манастира се предлагат нощувки. До него води еднолентов асфалтов път от град Мъглиж. Отворен е за посетители всеки ден от 7:00 до 19:00 часа.

Над Мъглижкия манастир, в посока север, се издигат огромни скали. Някои наричат това скално образование Винишки камък, други Вишни, а трети Войнишки камък. Преданията за него са много. Говори се, че при тоя камък са се събирали предишните български войници от Мъглиж, за да веселят, натруфени със своите брони, със своите здрави боздугани и с острите си стрели, окичени с всякакви хубави цветя. Друго предание разказва, че тоя камък с височината си е бил посветен на бога Вишна, а трети споделят, че защото е висок, та от там се нарекъл Вишни или Винишки…

Мъглижки манастир ® Globus media

В стари времена Винишки камък е служел като място за почитание, където са се молели монаси от околните манастири. Днес на върха на скалата е издигнат голям кръст, който се вижда отдалеч.

През 1623 година село Мъглиж и манастирът му са споменати в една приписка в четириевангелие, създадено през 1572 година. В нея се разказва за взимането на еничари от Мъглиж, избиването на четирима калугери и опленяването на манастира.

Името на селото е споменато също и в един требник от 1656 година произхождащ от Хилендарския манастир. На корицата на требника е написано: „Писах аз поп Рашо от село Маглиш.” Че тук става въпрос именно за село Мъглиш, Казанлъшко, си личи и от следващия текст, който е написан от друга ръка след надписа на поп Рашо: „Петко поп из села Янина (сега село Енина) када се ожених през 1689 година.”

Името на селището се среща и в една приписка към триод (служебна църковна книга) от 1777 година. В тази приписка се споменава, че триодът е пренесен „на село Маглиш” в манастира „Св. Никола”.

През 1792 година. Българският възрожденец Спиридон Иеросхимонах завършва своя труд: „История во кратце о’ болгарском народе словенском”. В тази книга той е разказал предание, което засяга името и историята на град Мъглиж. „В годината 6962 (1454) султан Мехмет събра около 500 хилядна войска и тръгна срещу останалите български и сръбски градове. Като вървеше по пътя и стигна до Филипопол узна, че в Туловското поле, сиреч Казанлъшкото, има българска войска, която се крие между планините и изпрати паша с 150 хилядна войска и отидоха до Туловското поле. Там нямаше войска, но прост народ — жени и деца, криещи се между планините, събрани от различни градове и села, сиреч от Чирпан и селата му, от Велта и селата му, от Загура и селата му, също от ито Сливен. И като видя този народ идването на турците, много се уплаши и извика с глас до небесата: „Господи помилуй”. И Господ чу гласа им и веднага излезе  мъгла из земята и покри полето и стана голяма тъма. Турците се объркаха, помислиха, че българите неочаквано ги нападат и започнаха да се бият помежду си и се избиха даже до последния, и не остана даже нито един човек, и тогава мъглата се вдигна във въздуха. Народът като видя това чудо Божие, прослави Бога и Св. Никола, защото манастирът и храмът му бяха в тази планина, и нарекоха оттогава името на този град Мъглиш, че и до днес.”

Използвана литература:

Сборник статии и материали за Историята на град Мъглиж – Николай Вапирев
Сборник статии и материали за Историята на град Мъглиж – Николай Вапирев том 2
Снимков материал от книгата
Снимки –личен архив

50 места от българската история отвъд България

Хареса ли ви статията?

Легенди и предания за Мъглижкия манастир „Св. Николай”
4.4 от общо 9 глас(а)
Вашето мнение е важно за нас!
СПОДЕЛИ
Минчо Минчев
Минчо Минчев е завършил "Стопанско управление", а сега учи магистратура в Юридическия факултет на Пловдивския университет. Интересува се от Древна Тракия и античните племена, от техния бит и култура. Изследва възникването и развитието на селищата в Казанлъшкия край, издирва архивни снимки, които разказват сами по себе си за миналите епохи и техните герои.

6 КОМЕНТАРИ

  1. На Винишки камък освен кръст се издига и 7-метров пилон на който се вее българският трибагреник . Знамето се вижда от километри и е точно до издигнатию кръст,което съчетава българщината и вярата.

  2. Силно съм впечатлен от описаната история на Мъглижкия манастир и поздравявам автора за това. Пожелавам му и други успешни публикации. Работата му заслужава уважение.

  3. Николай Вапирев - съставител и автор на сборника за Мъглиж

    Минчо, следващия път като преписваш отнякъде, посочи източника си. В случая тук е „Сборник статии и материали за историята на град Мъглиж“, том 1, с 17-34. Да се пишеш „автор“ преписвайки чужд текст без да посочваш използваната литература се нарича плагиатство.

  4. Здравейте, г-н Вапирев. Бях посочил и двете ви издания в източници след статията, но тук статията не я качвам аз. Извинявам се, и целта ми беше само да популяризирам манастира!

  5. Здравейте, Минчо Минчев. Приемам извинението ви! Аз се извинявам също. Явно пропускът е в самия сайт, в начина на качване на съдържанието.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР