Малцина знаят, че преди десетина века Пловдив се е славел из цяла Европа като един от любимите градове на рицарите кръстоносци. Те идват под тепетата по време на първия си поход през 1096 г., предвождани от Петър Пустинника и Валтер Голака. Жителите на тогавашния Филипополис посрещат западните войни с голямо въодушевление и ги отрупват с подаръци и провизии. Неслучайно летописецът на този поход Алберт Аквенски представя Пловдив като един от най-богатите градове на Византия, „изобилстващ с хляб, вино и всякакви храни”. Въпреки това обаче рицарите не са допуснати да се настанят в пределите на крепостния град. Те са принудени да ходят на литургия в храма „Св. Георги”, който по онова време се намира извън Пловдив.

рицарПри Втория кръстоносен поход (1147-1149 г) рицарите разполагат лагера си край река Хеброс, под Небет тепе, откъдето местните хора им спускат храна с въжета. Три дни след пристигането на рицарите умира техният духовен наставник Алвизус от Арас. Те го погребват при олтара в храма „Св. Георги”, днешната арменска църква „Сурп Кеворк”. По – късно гробът на епископа се превръща в обект на поклонение заради мълвата, че край мощите му стават чудеса. Сред многобройните посетители на църквата са френският крал Людовик VII и Конрад Немски. Смята се, че по време на Втория кръстоносен поход възниква Латинският квартал под тепетата, в който се заселват много чужденци от Западна Европа. Това са предимно френски, немски и ломбардски търговци и занаятчии. Те успяват да сформират свое тържище и спомагат за развитието на стопанския живот в Пловдив.

Положението в града се променя коренно при Третия кръстоносен поход (1189-1192 г.), когато войските на германския император Фридрих I Барбароса причиняват опустошения, подобни на тези, които е сеел хунският вожд Атила. Отношенията между българи и кръстоносци се изострят до краен предел. В резултат на кръвопролитията, Пловдив е изоставен от закрилящия го гарнизон, както и от по-голямата част от населението. През лятото на 1189 г. войските на Фридрих I Барбароса превземат града и заграбват богатствата му. Неизвестен хронист на кръстоносците пише: „На 26 август с голяма радост влязохме във Филипопол, който като че ли от бога ни бе отреден, и намерихме много припаси за войската… Ние се настанихме в този град като в наш собствен, обрахме и изстискахме гроздето на оная земя, извадихме закопаното в ями жито и всеки от нас си прибра достатъчно запас от него в определеното му помещение.”

Същият хронист споменава и за примирието между местното население и войската: „Тогава арменците и някои от българите дойдоха при господаря император и с клетви за вярност успяха да получат здрав мир, при условие да уреждат за войската ни пазар за продукти при Филипополис”. След няколко месеца част от войниците начело с Фридрих тръгват към Одрин, а другите остават в Пловдив още половин година, като се настаняват в изоставените от местните жители домове. Признават, че градът е „празен от хора, но пълен с вино, храна и други богатства…”

Пловдив, поглед от Небет тепе към Капана, Джумая джамия, Сахат тепе, Бунарджика и Джендем тепе, 30-те години на ХХ век (www.lostbulgaria.com)
Пловдив, поглед от Небет тепе към Капана, Джумая джамия, Сахат тепе, Бунарджика и Джендем тепе, 30-те години на ХХ век (www.lostbulgaria.com)

При четвъртия кръстоносен поход (1202-1204 г.) основната цел на предводителите му е завладяването на Византия и нейните несметни богатства. Рицарите успяват да създадат своята втора Латинска империя и определят за император Балдуин Фландърски. Той разпределя придобитите земи между първенците си. Пловдив, който тогава се намира извън българските граници, се пада на Рение дьо Три, който се настанява в града заедно с войска от 120 рицари.

Латинският император надменно отхвърля предложението на българския цар Калоян за мир и сътрудничество и не скрива апетитите си към земите му. Тогава Калоян сключва съюз с гърците. Рицарската армия е разбита от българския владетел при Одрин, а летописецът Роберт дьо Клари отбелязва в хрониката си, че там умира „цветът на западното рицарство.” Балдуин е пленен и затворен в Търново, където по – късно е съсечен. Пловдив се оказва обаче мишена на задкулисните борби на византийския пълководец Алексей Аспиет. Той прогонва Рение дьо Три и се настанява в града като в свой собствен. Отмъщението на Калоян не закъснява. Българският цар превзема Пловдив и избива самоволно настанилата се византийска управа.

Когато Борил идва на власт, започва нов конфликт между България и Латинската империя, управлявана тогава от император Хенрих. Последвалите военни действия се водят с променлив успех за българите. Първоначално везните натежават в полза на цар Борил, но после нещата се обръщат и на север от Пловдив латинците печелят решаващата битка. Градът остава за дълго време в пределите  на империята. Едва при приемника на цар Борил – Иван Асен II, Пловдивска област отново се присъединява към България.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Как кръстоносците създадоха свой квартал в днешен Пловдив
4.4 от общо 123 глас(а)
Ася Сократова
Ася Сократова е родена на 8 февруари 1979 г. в Стрелча. Завършва български и френски език в Пловдивския университет „Паисиий Хилендарски”. Говори френски, нидерландски и немски език. През 2009 г. издава първия си роман „Сезони”. През 2013 г. издателство Сиела издава романа й „На другия бряг”. Още нейни текстове може да откриете в уеб сайта www.mecumporto.org

2 КОМЕНТАРА

  1. Искам още подробности! Искам да знам какво точно е било населението на Пловдив ( като етноси )по време на кръстоносните походи, колко е било като численост, архитектура на града, видове оръжия и всичко възможно, свързано с онази далечна епоха. Честно казано, в Пловдив си нямаме такъв музей за точно този етап от историята на града. Имаме много повече археологически и други находки, свързани с римския и гръцкия период, но нищо няма за периода след идването на Аспарух. Моля за повече подробности! Ако имате, разбира се.

  2. Здравейте господин Любознател Патриотски,
    Основната цел на подобни статии, състоящи се от около 800 думи е да се даде насока по темата и да се предизвика интерес у читателите. В този смисъл, съдейки по вашия коментар, статията е постигнала целта си. Кръстоносните походи са отразени в много книги за Пловдив, но две са фундаменталните изследвания, посветени на Кръстоносните походи и връзката им с историята на България. Това са: 1. Кръстоносните походи и Средновековна България, 2004 г, Красимира Гагова и 2. Първите кръстоносни походи и Балканите, 2004, Елена Койчева.
    Идеята ви за музей в Пловдив, посветен на този отрязък от време, е много добра.

Отговор