Кръстьо Българията — „в революционната борба няма място за компромиси“

0
291
Кръстьо Българията

Представете си, че се намирате в дадена област, да речем област А. Област А има своите проблеми, трудности и нужди, но там е целият Ви живот. Изведнъж решавате да напуснете област А, за да отидете в  съвсем друга област, която наричаме условно област Б. Тази област не само, че не е по-благоприятна от предходната, а дори е в по-тежко състояние от нея. Представяте ли си го?

Мнозина българи в периода след Освобождението са притежавали способността не само да си представят подобен сценарий, но и да го реализират. Такъв е примерът на безброй четници и войводи на ВМОРО и ВМОК. Сред тях няма как да не отличим Кръстьо Българията – героят на настоящия разказ.

Кръстьо Българията
Кръстьо Българията

Кръстьо Николов Катранкьов е роден във Враца през 1874г., но няма възможност да получи образование. След Освобождението се включва  в Българската армия, където постъпва на служба като подофицер. Именно в армията той взема решението да се бори за свободата на Македония, една област за която знае твърде малко, но попаднал под влиянието на намиращите се сред военните привърженици на ВМ у него се възпламенява жар. Онзи жар който кара хиляди други българи от всички краища на освободената държава да изоставят живота в Княжеството, за да се включат в борбите на своите сънародници.

Участва във въоръжената акция на ВМК в Мелнишко през 1895г. Оттогава датира и познанството му с поручик Борис Сарафов. През 1899г. той е произведен в чин фелдфебел. Пътят му в крайна сметка го отвежда към ВМОРО, която по това време изпитва нужда от войводи с военна подготовка, които да обучат четите. Именно в Организацията той добива прякорите „Българията“ и „Дандана“. С помощта на Борис Сарафов, Кръстьо Българията е изпратен в Македония, където е определен за войвода в Тиквешко. През 1901г. е изпратен от Гоце Делчев в Гевгелийско заедно с Михаил Апостолов- Попето, където укрепват районните революционни комитети.

И ако в Македония дейността на ВМОРО върви с бързи темпове, същото не може да се каже за Тракия, където комитетите се изграждат бавно, а активността не е на необходимото ниво. Реакцията на Делчев е своевременна и той изпраща Михаил Герджиков в Одринска Тракия, който взима със себе си редица войводи, натрупали опит в Македония. Сред тях е и Кръстьо Българията, който е определен да действа в Чокленско.  Без да губи време той бързо се справя с турските банди, тормозещи българското население и става известен със своята безпощадност както към многовековния враг, така и към вътрешните предатели и малодушните. Решенията на Солунския конгрес за вдигане на въстание издигат на преден план необходимостта от подготовка на възможно най-много райони. С тази цел Кръстьо е изпратен в Малкотърновско, за да подготви населението.

Работата не върви винаги безпроблемно. Като военен и комита, натрупал опит в Македония, той прилага значително по-сурови мерки в процеса на изграждането и укрепването на комитетите. Мнозина се оплакват от неговия начин на работа, сред които е и войводата Георги Кондолов. Според Кръстьо, Катранкьов обаче в революционната борба няма място за компромиси. Ето как Георги Василев го описва в своите спомени:

„Мнозина го укоряваха, че бил строг, дори жесток. Той е счупил немалко ребра, но в скоро време обаче Малкотърновския район се изпълни с дисциплинирани смъртни дружини, готови на саможертва. Кръстю Българията не прощаваше и винаги наказваше и най-малкото закъснение. За него авторитетът на Организацията бе всичко. Така той респектираше всички, в неговия район всеки заемаше своето място.“

Христо Чернопеев, Яне Сандански и Кръстьо Българията
Христо Чернопеев, Яне Сандански и Кръстьо Българията

Кръстьо Българията е делегат на конгреса на Одринския революционен окръг, състоял се на Петрова нива. По време на Илинденско-Преображенското въстание действа с четата си именно в Одринско.  Предконгресната чета, водена от Кръстьо Българията, има задачата да осигури предвижването на делегатите за конгреса на Петрова нива.

Завинаги в историята на революционната борба остава нападението на с. Хаджи Талашман, близо до Одрин, на 9 август, извършено от неговата чета. В селото са разквартирувани около 150 кавалеристи и едно отделениe стражари. Четата напада селото от три страни и атакува с бомби казармата и пощенската станция, като така заблуждава турските части за своя брой. Турците са изненадани и панически бягат, изоставяйки дори конете си. Убити са около десетина кавалеристи и няколко стражари, четата не дава нито една жертва. Акцията оказва своето влияние и върху турското население, което бяга към Одрин, а ако вярваме на спомените от онзи период, в някои европейски издания дори се твърди, че въстаниците всеки момент ще нападнат Одрин.

След въстанието, Кръстьо Българията започва да действа в Кочанско, където се отправя с малка чета от пет души, която постепенно нараства. Идеята му е да създаде мощна бойна сила на ВМОРО в района.  Заминава за България, откъдето се завръща с нови четници, много от които негови бойни другари от въстанието.  Променената обстановка след въстанието обаче принуждава четата да води борба и срещу идващите от север сръбски чети, които се опитват да активизират сръбската пропаганда в Македония.

Делегат на Кочанската революционна околия по време на конгреса на Скопския революционен окръг от 2 януари 1905г., в следващите две години той води редица сражения със сръбски чети и в резултат дейността на сръбската пропаганда в Кочанско е почти ликвидирана.

Предконгресната чета, водена от Кръстьо Българията, имаща задачата да осигури предвижването на делегатите за конгреса на Петрова нива.
Предконгресната чета, водена от Кръстьо Българията, имаща задачата да осигури предвижването на делегатите за конгреса на Петрова нива.

Балканските войни в периода 1912-1913г. му дават шанс да се върне на професионалното военно поприще, но той отново е войвода, този път на чета № 16, част от партизанските отряди на ВМОРО. Тя действа в района на Родопите и Беломорска Тракия. За проявена храброст е произведен в офицерски чин- подпоручик.

По време на Междусъюзническата война Кръстьо Българията намира своя край в района на Черната скала след като заболява от холера. Така по ирония на съдбата непобедимият и суров войвода е повален не от щика или куршума на своите врагове, а от враг, срещу който не може да се бори. Далеч от своята Враца, но погребан в своята Македония, в гр.Демирхисар, Серско.

Със сигурност Кръстьо Българията не притежава типичния романтичен образ на благия идеалист-революционер. В целия си съзнателен живот той залага повече на практическата реализация на оперативните задачи и поставя на първо място революционната борба. Въпреки упреците към него, четите му са изключително ефективни,  което в най-ясна степен отразява резултата от неговата философия – в революционната борба няма място за компромиси.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Кръстьо Българията — „в революционната борба няма място за компромиси“
4.5 от общо 15 глас(а)
Мартин Чорбаджийски
Мартин Чорбаджийски е бакалавър по “Международни отношения” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. В момента продължава образованието си в най-стария университет у нас. Той е заместник- председател на Студентски дипломатически клуб при Софийски университет “Св. Климент Охридски”, заместник - редактор и автор в сп. “International”. Специфичен интерес има към историята на българското националноосвободително движение и историята на българската външна политика и дипломация.

Отговор