Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Замисляли ли сте се някога, настанени удобно в хола пред телевизора или пък в киносалона, докато гледате някой от хубавите съвременни български филми, как и кога са поставени основите на българската кинематография?

Васил Гендов
Васил Гендов

Започнало е преди 100 години – на 13 януари  1915 година, когато в София е прожектиран първият български филм – „Българан е галант”. По този повод ще си поставим трудната задача да ви представим най-запомнящите се моменти в развитието на българското кино, събрани в няколко страници.

Първият досег на българина със седмото изкуство е осъществен в Русе на 27- ми февруари 1897 година. Тогава е първата прожекция на филм в България. 20 години след чудото на братята Люмиер във Франция, т. нар. „жива фотография” пристига и в България. Не просто като прожекция на произведение на двамата французи, а като създаването и прожектирането на първия български филм. Заслугата е на един млад българин, родом от Сливен, който със своето желание успява да осъществи това новаторско дело, станало рождена дата на българското кино. Името му е Васил Гендов-  сценарист, режисьор и актьор във филма. „ Българан е галант” за жалост не e запазен в наши дни.  За него се знае, че жанрът му е комедия, черно-бял е, ням е и за първи път е прожектиран в столичното кино „Модерен театър”. Все още няма 100% яснота дали филмът е създаден през 1915 година, като според някои източници, сред които е и самият Гендов, филмът е създаден през 5 години по-рано. Режисьорът оставя и други творби, сред които са и първият филм, посветен на Васил Левски – „Бунтът на робите” от 1933 година, който се явява и първият български звуков филм, както и първата екранизация на Бай Ганьо от 1922 година.

Към пионерите на българската кинематография можем да добавим още няколко имена: Борис Грежов, Васил Бакърджиев. Николай Ларин. Фамилията Вазови, оставила диря в толкова различни сфери, не е подминала и киното. Александър Вазов, племеник на Иван Вазов, е един от първите български режисьори.  Те са част от първия етап в развитието на киното в България, продължил до смяната на политическия строй през 1944 година. От този период са запазени едва 17 филма от около 50 произведения.

След първата вълна, характеризираща се най- вече с ентусиазма на творците, седмото изкуство преминава към своя втори етап на развитие. При него вече не се разчита толкова на личната инициативност и творческа подбуда. Естествено коренната разлика между двата периода е породена от преминаването на България от монархия към комунизъм. Кинематографията вече не може да бъде определена като хаотична и бива умело използвана от властта за пропагандни цели. Идеолозите на новата власт се стремят филмите и манифестациите да достигат до миксимален брой хора. За целта се прилагат седмични отечествени кинопрегледи. Отворени са множествено киносалони дори и в малките населени места. Пряко свързана със следдеветосептемврийската кинематография е фондацията „Българско дело”, която контролира прожекциите на филми във множеството киносалони из цялата страна и се грижи за подбора на „подходящи” филми. Въпреки контрола на тоталитарната машина върху киното, през целия период между 44-та и 89-та в България много режисьори и сценаристи успяват да изложат своите неудобни за властимащите идеи и като следствие на това много филми биват забранени , изрязани или променени.

Захари Жандов
Захари Жандов

През 1946 година е приет първият закон за кинематографията, който предпоставя и създаването на киноархив. Нов закон е приет през 1948 година. Той цели одържавяването на филмопроизводството и заменя фондация „Българско дело” с държавно предприятие „Българска кинематография”.

Днес, за първи път от половин век, българският читател ще се докосне до тази завладяваща книга.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Първото име от този период, което трябва да бъде споменато е това на Захари Жандов. Роденият в Русе режисьор и сценарист има дълъг творчески живот. Дебютира през 1946 с два документални филма: „Хора сред облаците” и „Един ден в София”. Първият разказва за живота на метеоролозите в планинските метеорологични станции и дори печели международна награда за документално кино във Венеция, а вторият заснема ежедневието на София и въстановяването на столицата от бомбандировките. Последният му филм „Боянският майстор” е заснет чак през 1981 година.

През 1950 година излиза първият комунистически игрален филм- „Калин Орелът” на режисьора Борис Борозованов. Действието се развива през 1893 година, а главният герой е марксист- революционер. Клише, доста популярно за социалистическата кинематография. Друга кинотворби през 50-те години на миналия век е „Тревога” 1951 година на Жандов по пиесата на самоубилия се след 10-ти ноември Орлин Василев. Сценарист е небезизвестният Анжел Вагенщайн. Следващата година Дако Даковски екранизира „Под игото”. „Продукт” на 50-те е и може би първият евъргрийн на българското кино- „Любимец 13” с незабравимия Апостол Карамитев.

Седмото изкуство у нас бележи голям прогрес през 60-те. През 1962 година е създадено държавното предприятие за филмопроизводство- Студия за игрални филми „Бояна”. Силно е влиянието на италианското кино и по- точно от режисьорите Фелини и Антониони. Забелязватр се наченки на изграждането на жанрови форми, в киното започват да работят именити творци от литературата като Димитър Димов, Радой Ралин и Богомил Райнов. На българския кинонебосклон се появяват и много добри оператори, които вдигат нивото на продукциите.  Сред тях фигурират имената на Димо Коларов, Борислав Пунтев, Въло Радев и Виктор Чичов.

Развива се детско кино, продукт на което са филмите „Маргаритка, мама и аз”, „Капитана” на режисьора Д. Петков и „Краят на ваканцията”, както и историческите ленти „Калоян” на Дако Даковски и „Легенда за Паисий” на Йосиф Сърчаджиев. „Инспекторът и нощта”, „Златният зъб”, „Приключение в полунощ” създават традицията на българското криминално кино. През 1965 година е заснета първата ко-продукция със западна държава, носеща името „Заветът на инките” по романа на Карл Май. Жанровото проявление не подминава и комедиите, сред които личат имената на „Старинната монета” и „Специалист по всичко”. Екранизират се някои литературни произведения, сред които класиките „Тютюн” и „Крадецът на праскови”. Утвърждава се първата дама на българското кино, Невена Коканова.

На всеки километър
Сцена от филма „На всеки километър“

През 1969 година  е сътворен и първият български екшън „Осмият” по мотиви от книгата „Боят настана”, както и „На всеки километър”, посветен на 25- годишнината от 9-ти септември.

Тенденцията на обезлюдяване на селата и миграцията към градовете е тематика за няколко филма на Людмил Кирков:  „Селянинът с колелото” 1974 година, „Матриархат”, 1977 година. Сценарист е Георги Мишев- едно от големите имена в тази професия. Двамата сътворяват и „Момчето си отива” 1972 година, който ще се запомни и с песента „Хора и улици” в изпълнение на Мими Иванова и Борис Годжунов. Безсмъртен остава и саундтракът на друг шедьовър от същата година- „Двама” на Мария Нейкова от „Козият рог” на Методи Андонов. Според мнозина това е най- значимият филм в историята на българското кино. Като потвърждение на този факт може да се спомене, че това е единствената родна лента, на която е правен римейк. Катя Паскалева и Антон Горчев оставят зрителя без дъх с играта си и трогателния сюжет.

„Бариерата” на Христо Христов носи сребърен медал от фестивала в Москва през 1979 година. От същата година е „Всичко е любов”, който показва на България рядко срещания талант на Иван Иванов,. Актьорът, по когото жените, които не въздишат,  са били изключение.

Наследството на следващото десетилетие е неизчерпаемо. То ни предлага неотразимите комедии с Тодор Колев „Двойникът”, „Господин за един ден”, „Опасен чар”; шедьовърът  на Иван Андонов „Вчера”, който представя живота на учениците от езиковата гимназия в Ловеч, техните отношения, борби и драми. Не можем да пропуснем и гениалната главна роля на Велко Кънев в „Да обичаш на инат” по сценарий и режисура на Николай Волев, както и екранизацията на романа на Антон Дончев „Време разделно”.

За поколенията остават и емблематични детски филми, които все още ни карат да се усмихваме и да гледаме отново и отново, макар и отдавна да сме преминали възрастта на целевата им група: най- ясен отпечатък остават “Таралежите се раждат без бодли ” ,”Куче в чекмедже”, „Горе на черешата“ и „Васко да Гама от село Рупча”.

10989528_962412840449001_4690863031877978782_n
Култова реплика от филма „Куче в чекмедже“

Преди да преминем към периода след  10-ти ноември трябва да споменем и един сериозен фактор, който съпътства тоталитарния период на седмото изкуство в България- цензурата- много филми са спрени, някои от които с откровено изсмукани от пръстите доводи. „На малкия остров”, „Понеделник сутрин”(явяващ се дебют за Пепа Николова и един от първите филми на Стефан Данилов ), „Кит”, „Привързаният балон”, „Завърнал се от Унгария”, „Прокурорът”, „Една жена на 33”, „Маргарит и Маргарита” са само част от заглавията, неудобни за властта, някои от които никога не виждат бял свят. Сред най- недолюбваните  от режима режисьори е Бинка Желязкова.

Годините след промените са най- трудният период за кинематографията ни. Трусовете в държавата засягат всички аспекти обществения живот, включително и културата. През 1999 година с голяма еуфория и нетърпени е заснет първият сериал след промените- „Дунав мост”, който скандализира общественото мнение и разочарова милионите си зрители с ниска художествена стойност. Новият век донася със себе си нованадежда за българското кино, което особено в края на първото му десетилетие изживява своя ренесанс, за който допринасят и новото поколение талантливи творци. Зорница София с „Мила от Марс”, Явор Гърдев и неговия „Дзифт”, Стефан Командарев и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” и съвсем пресният „Съдилището”, Илиян Джевелеков с „Love.net” и още много режисьори, сценаристи, актьори, оператори, гримьори  и прочие ни дават увереност, че най- доброто за българската кинематография 100 години след „Българан е галант” предстои.


Не забравяйте да ни последвате в Instagram и да се абонирате за образователните ни видеа в YouTube. Изтеглете сега приложението на магазина ни BULGARIANHISTORY.SHOP за iOS и Android и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

История на българското кино
4.7 от общо 25 глас(а)
Иво Владимиров
Иво Владимиров е бакалавър по международни икономически отношения, част от екипа на сдружението от началото на 2014 година. В момента продължава образованието си във Виена. Иво представя "Българска история" с месечна рубрика в списание "8". Особен интерес за него представлява следосвобожденската история на България.

1 коментар

Отговор