Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Годините в България след 9 септември 1944 година са изпълнени с репресии и несправедливи съдебни процеси. Комунистическата партия обявява всеки несъгласен с провежданата от нея политика за враг на народа. За да бъдат премахнати „зловредните“ елементи, се вземат крути мерки. На прицел попадат хора от всички слоеве на обществото – от бивши депутати и министри, през царските офицери, та чак до обикновени селяни. Голяма част от интелигенцията е ликвидирана.

Подсъдимите регенти пред Първи състав на Народния съд в София. От ляво на дясно: проф. Богдан Филов, княз Кирил Преславски, ген. Никола Михов
Подсъдимите регенти пред Първи състав на Народния съд в София. От ляво на дясно: проф. Богдан Филов, княз Кирил Преславски, ген. Никола Михов

Всяко решение на БКП е поставяно на първо място и е трябвало да бъде изпълнено, независимо от обстоятелствата. „Целта оправдава средствата!“ е едната максима, към която се придържат комунистите, а другата гласи: „Който не е с нас, е против нас!“. С тези две оправдания режимът защитава дори най-коварните и жестоки свои действия.

В годините след Втората световна война икономическото състояние на България не е цветущо. Изтощена от тежката война, българската индустрия буксува поради липсата на ресурси и качествена инфраструктура. Първият ход на БКП в тази посока е национализацията. Така, под претекст, че богатите са виновни за всичко, държавата отнема тяхното имущество и собственост. Следващата стъпка е индустриализацията.  През 1950 година на власт идва Вълко Червенков, който предприема грандиозни строежи из цяла България. Само за около пет години са построени над 30 тежки промишлени комбината. Прокарват се проходите през Стара Планина, изкопани са десетки язовири и ВЕЦ-ове. Погледнато от чисто икономическа и индустриална гледна точка, постигнатото е огромен успех за следвоенна държава. Кой обаче построява тези обекти и вдига инфраструктурата на крака? За целта са мобилизирани бригадирски движения, трудови войски, дисциплинарни роти. Всеки член в тях е бил изключително евтина, а в повечето случаи безплатна работна ръка. Хората са принудени да отбиват „задължителен доброволен труд“.

След това идва ред на колективизацията. Това е организиране на цялата стопанска земя в кооперации, които се управляват от председател, назначен от държавата. През 1944 година около 70% от българското население живее в селата. БКП създава Трудовокооперативните земеделски стопанства (ТКЗС), които в началото са доброволни, но изключително малък брой хора решават да се кооперират. В последствие, чрез натиск почти цялата земеделска земя е вкарана в ТКЗС.

Широко разпространено е грешното и лъжливо схващане, че срещу всички държавни мерки, които изброихме, няма отпор в обществото. Имало е вълнения в ГДР, Унгария, Чехословакия, но не и в България. Пропагандата на БКП така представя обстановката, че на пръв поглед в държавата цари ентусиазъм и радост. Това обаче не е цялата истина.

Никола Петков
Никола Петков – лидерът на опозиционната партия БЗНС

Първите съпротивителни структури са организирани от бивши военни, царски офицери, хора, които имат опит с държавно управление и знаят как действат службите. Пример за такава организация е конспиративната организация „Цар Крум“, създадена през 1945 година, но разкрита още същата година. Всичките й членове са обесени или осъдени на строг тъмничен затвор. В следващите няколко години много от враговете на Партията са заловени и изпратени или на съд, или на бесилото. С разтурянето на БЗНС и обесването на лидера му Никола Петков е премахнат всякакъв легален начин за опозиция или изразяване на несъгласие с политиката на БКП.

Първата настолна стратегическа игра за българската история е тук!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

И така постепенно започват да възникват бунтовнически групи из цялата страна. Те се съставляват най-вече от обикновени хора, които не могат да понесат случващото се в българското общество или са пряко засегнати от събитията (някои от тях са били издирвани от властите, други са имали действащи присъди). С оглед на положението в страната и ожесточеното им издирване единственият възможен изход за тях се явява въоръженият бунт. Те „хващат гората“ и стават Горяни.

За съжаление, сведенията относно Горянското движение не отразяват истинският брой на групите и хората, които участват в тях. Историческите извори за тази съпротива са най-вече архивите на ДС. Съдейки по документираното и според разкази на оцелели от тези времена, това движение се разделя на два периода. Първият обхваща годините между 1945 – 1949, а вторият – 1950 – 1956. Най-значимата и силна група от първия период е Светиврачката, начело с Герасим Тодоров, действала в Пиринския край. През зимата на 1947 година и пролетта на следващата година, групата се въоръжава и организира. Световрачката група е разполагала с широка мрежа от помагачи и ятаци и е действала със скритото одобрение на хората из Санданска област. Постепенно, обаче, милицията затяга обръча. Така през април 1948 година тази група е окончателно разбита и ликвидирана. Герасим Тодоров е намерен разкъсан на три, самоубил се с носена от него бомба.

Подобни „бандитски“ и „диверсантски“ групи има из цяла България – в Асеновград, Старосел, Стара Загора, Пазарджик, но всички те са разгромени до началото на 50-те години. Жестоката разправа със съпротивителните движения не отчайва репресираните и гонените хора.

Георги Маринов Стоянов - Търпана
Георги Маринов Стоянов – Търпана

Вторият Горянски период се характеризира с по-добра организираност и численост на бунтовниците. „Комитет на съпротивата“, нелегална организация, създадена в Сливен през 1950 година като продължение на забранения и разтурен БЗНС – „Никола Петков“ решава да се формира горянска чета. Тя е жестоко смазана и премахната от ДС още на същата година. През 1951 година оцелели членове на разбити бунтовнически формирования из Балкана се консолидират и се организират във Втора Сливенска горянска чета, начело с Георги Стоянов – Търпана, наричан от местните Бенковски. Това се явява и най-многобройната и подготвена чета в цялото Горянско движение. Търпана се ползва с изключителен авторитет из местното население, а ръководството на БКП е видимо притеснено от това.

През пролетта на 1951 година цяла армия от милиционери и военни, наброяваща 13 хиляди въоръжени до зъби мъже, обсажда Сливенския Балкан с цел да ликвидира групата на Търпана. На 1 и 2 юни 1951 година групата влиза в ожесточени боеве с изпратената за тях армия, която е над 100 пъти по-голяма. Въпреки численото превъзходство боят е ожесточен, а Търпана, ранен на няколко места, дори успява да изведе хората си на безопасно място. Загиват 40 горянина от общо 106-те, влезли в боя. В края на 1951 година чрез предателство Търпана е заловен и скоро след това екзекутиран. Оцелелите горяни са арестувани, съдени и ликвидирани.

Подобни организирани и въоръжени Горянски чети през 50-те е имало и в Шумен, Русе, Самоков, Сапарева баня, Дупница, Кюстендил и Пловдив, но почти всички са ликвидирани до края на 1951 година.

Друга емблематична фигура при Горяните е Цветана Попкоева. Учителка, само 22 годишна, тя нощем обикаля селата и хорските къщи и организира чети и дори въстание. Но след разгрома от 1951 година става ясно, че бунтът няма да се състои. Обикаля горите още половин година, нощува из селата при верни хора. На 22 февруари 1952 година е заловена от властите с помощта на предател. Издайникът получил 50 хиляди лева, а милицията минава през селищата, водейки арестуваната Цена, за да обезкуражи малкото останали поддръжници на Горянското движение.

По официални данни на ДС в периода 1949 – 1956 година са ликвидирани 440 „банди“, състоящите се от по 10-20 до 100-150 души. Може да се каже, че в тези времена „гората са хванали“ от 3 до 6 хиляди души. Най-масовата разправа със съпротивителните сили се случва навръх Великден – 29 април 1951 година. Тази нощ се провеждат масови арести на преки участници в движенията и на техните помагачи и ятаци. Според архивите на МВР за периода 1950 – 1953 година са арестувани 23 хиляди души, от които 13 хиляди са интернирани в лагери, а 6300 осъдени на затвор. Тези архиви свидетелстват и за „вражески контингент“ (според ДС), наброяващ от 30 до 50 хиляди души.

Един от портретите на горяните - Васил Симеонов, убит на 21 години | Рисунка: Костадин Събев
Един от портретите на горяните – Васил Симеонов, убит на 21 години | Рисунка: Костадин Събев

Горянското движение е само част от цялостната съпротива в българското общество срещу новия режим. Голяма част от хората, взели участие в него, не са там по свое желание, а за тях просто не е останала друга алтернатива, тъй като са издирвани или вече осъдени.

Причините за неуспеха на горяните може да се търсят в много фактори. Тези много на брой различни групи и отряди са нямали централизирано ръководство и това е довело до слаба координация и организация. Също така, комунистическата партия впряга целия държавен арсенал (милиция и армия) в борбата срещу тях, а най-яркият пример за това е численото съотношение между армията в Сливенски Балкан и групата на Търпана.

Завършваме с горянската клетва, която най-добре описва идеологията на тези българи:

„ОБЕЩАВАМ ПРЕД ЦЕЛИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД ДА СЕ БОРЯ ЗА НЕГОВОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ И ЗА ДА ВЪЗТЪРЖЕСТВУВАТ СВОБОДАТА И ДЕМОКРАЦИЯТА. ЗНАЯ, ЧЕ ВСЯКО СВОЕВОЛИЕ И ПРЕДАТЕЛСТВО СЕ НАКАЗВАТ СЪС СМЪРТ – ЗАКЛЕХ СЕ.“

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Горянското движение – забравената съпротива
4.4 от общо 154 глас(а)
Филип Йотов
Филип Йотов е студент по "Политически науки" във Виенския университет. На 23 години е, възпитаник на Софийската немска гимназия. Проявява интерес към политикатa, икономиката и историята на междудържавните отношения. Силно се вълнува и от историята на българския спорт и развитието му в Следосвобожденска България.

19 КОМЕНТАРА

  1. Явно, статията е тенденциозна,писана от човек, злобен, или просто да се хареса на „някои хора“. Да, имало е репресии след 9-ти, а преди 9-ти нима не е имало? Говори за „Първото антикомунистическо въстание“, но никъде в материалите на сайта не срещам нещо за първото антифашистко въстание 1923 година, за репресиите, за хилядите изчезнали в периода 1923-1927 година.
    После, след 10-ти ноември много бързо се нароиха „активни борци“ против комунизма, някои от тях до тая дата на ръководни постове в БКП. Мнозина „николапетковисти“ се изкараха, хора, не заслужаващи да свързват името си с този човек. Познавам трима от тях, единият със смъртна присъда, спасен с подписка от селото му и съседните села и то само за това, че е бил много млад. И на тримата „борбата“ им срещу комунизма се е състояла в това, че са чупели редосеялки и са палили житните снопи на хората. Е, ще ми каже ли някой, това ли им е „земеделското“ – да палиш хляба на хората?!
    Пише авторът за строителството по време на Вълко Червенков, но само това. Не пише нищо, а и не срещам нищо в материалите на сайта за годините през социализма – за хилядите строежи, за хилядите новопостроени домове, училища болници, почивни домове и пр. , всичко това унищожено или „приватизирано“ при нашествието на „демократите“ – повечето от тях наследници на бившите фашистки величия…
    Така че, драги младежи, похвално е това, което правите, но не го правете едностранчиво! Желая ви успех!

    • Това може да го каже само човек, облажил се от режима. Нищо не може да оправдае убийството на хора и ограбването на имуществото им.
      П.С.: Не защитавам правителството на Цанков и подобните им, те също са чудовища.

    • Много зле човече! Пропагандата при теб е свършила чудесна работа и не виждаш по далеч от носа си. Заради ограничени хора като теб, България е на този хал.

    • Младежа така е учен бе,другарю Георгиев ! Някога комунистите ни лакърдисваха с „хилядите домове построени“ и с „доменните пещи“… В момента още си патим от тях и техните отрочета…
      А че статията е написана от дете-идиотче,не бих оспорил….;)

      • Прочетете вие признаците определящи фашизма и ги сравнете с нашето управление 1920-1944г Всичко съвпада с изключение на намесата на държавата в икономиката с цел да няма бедстващи от глад и инеимотност сред населението.

    • „Другарю“ Георгиев, личи че си обсебен от дяволския строй, наричан невярно комунизъм! И ти, както и други тъпанари, с малко мозък, но голмо самочувствие и мерак за власт,, при липса на какъвто и да е капацитет сте умствено и душевно поробени от евреите насилници, създали този теорирстичен строй! Те и такива като теб, след 10 Ноември отново се наместиха във властта и затова днес, много честни и почтени Българи, измежду които не сте вие, търгашите и мършата на наропда български знаят че вашият мародерски строй и власт не са се свършили по земята Българска! Вие, които се наричате комунисти, а днес се преименувахте на социалисти, сте само една мърша, една воня, един тумор в българския народ! Вие сте неговата най-долна пасмина! Още полицая Гешев казва, че ние свестните (истинските комунисти) ги избихме, а сега ще ги командват простаците, кундурджиите. Е това сте вие, долна проста пасмина! Винаги извъртаща нещата, че да сте прави! БОКЛУЦИ!

    • Явно другаря Георгиев не може да се оттърси от някои страи клишета. Първо фашизмът като идеология е създаден в началото на 30-те години на 20-ти век. Тогава за какво „антифашистко“ възстание говорим през 1923г. Събитията тогава са си чиста гражданска война, разпалена от политическата обстановка по онова време. А за т.нар. „социализъм“ вече мисля, че има достатъчно ясна картина какво е било реалното положение в онези години. България преживява ТРИ фалита, от които все още сърбаме попарата и ще я сърбаме още години напред. Българската нация е буквално обезглавена, като са избити и прокудени най-кадърните и можещи хора, онзи 1% който е двигателят на един народ. Преди 9-ти септември са от Военно-полевите съдилища са издадени 2 000 присъди срещу червените престъпници, от които около 190 смъртни, голяма част от които така и не се изпълняват. Само в първите месеци след 9-ти септември 1944г. са избити над 30 000 души, като официалните смъртни присъди са 3 500, накои дадени задочно, след като хората вече са ликвидирани. Така, че за каква съпоставка говорим тук?

  2. Благодаря на автора за обективното отразяване на този период от българската история . Горянството е фрагмент от цялостната съпротива срещу комунистите- национални предатели. До 1989г имаше политически затворници. Горянското движение е естествена реакция срещу окупацията на Червената армия и насилственото налагане на комунистически режим.
    Всеки, който отрича репресиите и омаловажава факта, че след 1944г бе унищожена целенасочено и методично част от българската нация, по нареждане от Кремъл, е съпричастен икосвено морално отговорен за смъртта на 31 200 души и репресирани 3500 за периода 1944-1989г.
    На прощалното свиждане със своите четници , командирът Второ Сливенска чета, Георги Маринов- Търпанов се обръща към най-младия горянин : Всички сте млади, особено ти, Петре. Много ще теглиш, но жив ще излезеш оттук.
    Кажи на хората, че воювах за добро, но го изкараха зло.Отивам си чист пред себе си, и мисля пред всички вас.“

  3. Малко време не стигна на Жандармерийските “ ловни роти “ , на “ Шпицкомандите“ и на четите на ВМРО на Иван МихайЛов да отрежат главите на цялата Българска , Комунистическо-каскетаджийска сган , като агенти на Червена Москва и Коминтерна …. ! На 9.септември.1944 г. си спасиха Въшливите Руски памуклийки …. ! РАБОТАТА ОБАЧЕ ОЩЕ СТОИ НЕДОВЪРШЕНА ……….. !!!

  4. Един факт ясно показва, кой какъв е бил…след 1944г в страната влизат подготвени на запад диверсанти (през Гърция и Турция), това са свръзките и организаторите на така наречените горяни, сред задачите им са и да тровят водата в селата, както и саботажи на железопътни трасета, тровене на животни в ткзс и тн. Всичко това при успех би довело до смъртта на много невинни. Или иначе казано, контрареволюция. А статията ви е реабилитиране на фашизма. Който е осъден в света, и народните съдилища в европа са копие на нашият народен съд. Опитайте се да се усъмните във Виена в присъдите срещу фашисти там, и ви е гарантирана присъда и затвор днес. Това не е сайт „Българската история“. Това е сайт „Америка за българската история“. Засрамете се.

  5. Моите поздравления за написаното ! Малка крачка в разкриване на истинската картина след преврата на 9.09.1944 г.
    Надявам се все повече документи от този период да добият гласност на вниманието на историците.

  6. Те истинските другари няма да умрат умряха такива като теб снижавали са се ниско в тревата когато се е водела борбата .Но ти внимавай борбата продължава за това си намери скришно место в буренака А на горе исказалият се български офицер мога да кажа че още не е платил за ЯСТРЕБИНЧЕТАТАи за отрязаните глави набучени на колове на народни синове.Аз няма да те псувам това е присъщо на ФАШИСТИТЕ

Отговор