Да разкажеш за едно учебно заведение, което е съществувало седемдесет и четири години, на практика означава да разкажеш за един човешки живот. От откриването на колежа “Свети Августин” през януари 1884 година в една все още турска провинция и затварянето му от властите в комунистическа България през юли 1948 година. Именно в това парче от Европа, поставено под влиянието на Константинопол, папа Пий IX решава да изпрати религиозните ордени да създадат Източната мисия.

Източната мисия започва с отец Викторен Галабер, който пристига в Пловдив и с благословията на ордена на Успенците, и на папата основава през 1864 година основното начално училище “Свети Андрей”, предшественик на “Свети Августин”. Още с откриването си това малко и скромно училище приема около деветдесет бедни деца.

По това време много богати и интелигентни българи се хвалят с това, че могат да говорят само гръцки. По време на строежа все пак ще се наложи хитрост, като отначало се обявява строителството на плевня, след това на църква и накрая на училище, за да се избегне рискът, че се иска изграждането на център за българска пропаганда.

След Априлското въстание през 1876 година, в страната от април 1877 до февруари 1878 година, бушува Руско-турската война. По време на бойните действия училището “Свети Андрей” е разпуснато и се превръща едновременно в лазарет и сиропиталище. Когато на 16 януари руската армия пристигнала във Филипопол, там витаел страхът, че преди да отстъпят, черкезите, башибозуците и другата нередовна войска ще избият жителите и ще опожарят града. Именно тогава с намесата на френския вицеконсул господин Бойсе, турският губернатор отпуснал около стотина пушки, барут и патрони, с които да се въоръжат българските католици и да защитят християнските квартали от опит за опожаряване.

Припомняйки си старата войнишка служба, отец Жак Шилие заедно с брат си Александър се заел да раздаде оръжието и следил за сигурността по улиците. В течение на три дни католиците в града постоянно бдели и заловили около стотина черкези, които изненадали при опитите им да запалят християнски домове и ги предали на турския губернатор. Всички тези подробности са описани от някой си Жорж Ардуан, френски журналист и художник, който под псевдонима Дик дьо Лонлей участва в Руско-турската война като военен кореспондент.

С освобождението на България училището “Свети Андрей” бележи нов възход. Много скоро основното обучение се оказва недостатъчно и след четирите класа се открива допълнителен курс, почти изцяло на френски, който е начало на средното обучение.

Време за книги! Безплатна доставка за всяка поръчка.

КЪМ МАГАЗИНА

Попадането в него се приема от тогавашната общественост за голяма чест и привилегия. Учебната му програма се признава както от българското, така и от френското правителство, а дипломите на колежаните им отварят вратите към най-реномираните европейски университети. Поради големия наплив на ученици се налага разширяването на колежа и през 1904 година е построено първото триетажно крило, а през 1907 година – второто.

В бившата сграда на „Св. Августин” днес се помещава Духовната семинария. Първоначално в колежа съществуват два отдела- за науки и за литература. От 1908 г. колежът се увеличава с още един – търговски отдел, уреден съобразно програмата на Висшето търговско училище в Марсилия. Балканската война спира учебните занятия и училището е превърнато в болница със 150 легла. През април 1914 година се прави първа копка на новата му сграда, в която и до днес се помещава Пловдивският университет „Паисий Хилендарски.” Тя е открита официално през 1921 година, а 7 години по-късно се ремонтира след големия земетръс в Пловдивско.

Когато през 1934 година се чества 50-годишният юбилей на колежа, в него вече се образоват повече от 500 ученици. Учебното заведение разполага с богата библиотека, духов оркестър, спортна база и педагогически музей. Децата създават училищната благотворителна организация „Сен Венсан де Пол”, която помага на хиляди бедни семейства от града. Ученическото религиозно-нравствено дружество „Млада гвардия” пък има за цел да следи за благочестивия и религиозен живот.

Урок по бокс

Всяка година по двама от най-изявените ученици в различните класове се ръкополагат за рицари на специален празник. Това е ден, в който възпитаниците дават тържествено обещание, че ще следват пътя, посочен им от техните учители. Униформата за всички ученици задължително включва фуражка, яка и вратовръзка. В колежа е забранено да се говори на български. Който ползва родния език, получава специална дъсчица, или „une planchette”. Тя стои у него до момента, в който друг от класа наруши правилото да се говори само на френски. Така дъсчицата минава от ръка на ръка и в края на срока последният, у когото се задържи, плаща глоба. После събраните пари се дават на бедните.

На 15 септември 1945 година България тържествено е провъзгласена за “народна република”. Междувременно работите се развиват много бързо в тази България, в което дори вече нямаш право да въздишаш. През февруари 1947 година неофициално пристига новината, че всички френски училища ще бъдат затворени. Властта обвинява директорите на френските училища, че възпитават българската младеж в дух, чужд на съвременния български дух.

Отсега нататък се забранява на младите да говорят за смъртта, за отделяне на душа и тяло, за тайнства, за свръхестественото и за религиозни убеждения. Упрекват директора, че на парада на 1 май 1947 година, докато всички училища и организации поздравили “топло и най-ентусиазирано” Георги Димитров на трибуната, учениците от Френския колеж минали мълчаливо, преди да извикат “Да живее Франция”.

Въпреки това до юли 1948 г нищо не предполагало, че нещата ще се променят толкова рязко. Учениците, които пропаднали на зрелостния изпит през юни, смятали да се явят наесен.

Ученици от Френския колеж на излет, 1903 година

Когато през юли 1948 година училището трябвало да затвори врати, настъпил краят на една красива приказка. Това било и тежък удар за Успението. Впрочем повечето отци, които се завърнали във Франция, никога не успели да намерят друго място, където да разгърнат способностите си, както в колежа. В “Свети Августин” са “знаели за какво работят”.

В началото на 20-те години Борис III веднъж уверено заявил, че “колежът в Пловдив е променил манаталитета на България”. Какво е останало от това днес?

На 22 октомври 1993 година множество мъже и жени – бивши възпитаници на “Свети Августин” и “Свети Йосиф”, се събират пред университета, пред своята сграда. Атмосферата е шумна и радостна. Всички говорят на френски. Много от тях са донесли фотоалбуми със снимките на своите бивши учители. Младите студенти са не по-малко учудени, виждайки тази тълпа “старци”, която говори на френски и очевидно се чувства като у дома си.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Отличниците във Френския колеж били провъзгласявани за рицари
4.8 от общо 12 глас(а)
Ася Сократова
Ася Сократова е родена на 8 февруари 1979 г. в Стрелча. Завършва български и френски език в Пловдивския университет „Паисиий Хилендарски”. Говори френски, нидерландски и немски език. През 2009 г. издава първия си роман „Сезони”. През 2013 г. издателство Сиела издава романа й „На другия бряг”. Още нейни текстове може да откриете в уеб сайта www.mecumporto.org

2 КОМЕНТАРА

  1. „“ те извикали – да живее Франция „“ .. Ясно– те не се чувствали българи.. Правилно „“колежа““ е закрит.

  2. Жалко, че не се е подела инициатива да се възстанови това училище. Бих се радвала да има такава възможност в България, вместо ние да ходим до Франция, тя да дойде със своите добри страни при нас. Познавам лично една вече на възраст дама, коато с гордост винаги казва:“Аз съм завършила във Френския колеж!“ И до днес – тя вече е на 96 години – изтънчените й обноски, силният й дух, вярата й и доброто й възпитание са обект на впечатление.

Отговор