Идеологическата платформа на ЯЧА гласи, че съвременното общество се намира в преходен етап от пълното господство на капитализма към социализъм и комунизъм.

По този начин в доклад на Държавна сигурност се говори за една малко позната у нас организация, носеща името Японска червена армия (ЯЧА). Повишеното внимание на структурите на ДС към дейността ѝ се дължи на факта, че в края на 80-те години на ХХ век нейни членове започват да преминават през територията на България в преследване на своите цели.

Каква обаче е историята на тази „армия“, какви са нейните цели и как се стига до това тя да стъпи на българска земя? Преди да преминем към отговорите на тези въпроси, нека предложим една кратка историческа рамка на динамичното време на 80-те години на ХХ век.

Става дума за времето на т. нар. Втора студена война, чието начало e маркирано от навлизането на съветски войски в Афганистан (1979 година). Според някои изследователи не става дума за втора студена война, а просто за изостряне на вече започналата Студена война между двете супер сили в лицето на САЩ и СССР и водените от тях блокове след Втората световна война. Това е и времето, в което Източният блок започва да изпитва сериозни вътрешни проблеми.

Като част от Източния блок през този период срещу България се повдигат редица обвинения за подпомагане на организации, които Запада определя като терористични, за трафик на наркотици и оръжия, за участие в убийства или опити за убийства на видни обществени фигури като италианския премиер Алдо Моро и папа Йоан Павел II. Това налага повишено внимание на българската държава към дейността на различни паравоенни организации и противодействието срещу тях, за да се избегне ново накърняване на международния имидж на страната.

Фусаку Шигенобу, водачът на ЯЧА, по време на обучението си в Ливан.

Но нека се върнем на Японската червена армия. Тя възниква в резултат на дълъг процес на разцепление в средите на Японската комунистическа партия. Тези разцепления раждат организацията Червена армия, предшественик на ЯЧА, създадена през 1969 година начело с Такая Сиоми. В нейна опора се превръщат студенти и младежи, недоволни от курса, който води партията. Тази ултралява организация повежда своеобразна война срещу японското правителство, но в крайна сметка повечето от членовете ѝ са арестувани. Една част от тях намира спасение в чужбина, като през 1971 година се озовава в Ливан и установява контакти с Националния фронт за освобождение на Палестина (НФОП). Групата преминава цялостно обучение, а в неин лидер се превръща Фусаку Шигенобу.

Организацията става известна с нападението си на летището Лод в Тел Авив през 1972 година, когато нейни членове откриват огън с автоматични оръжия, в резултат на което 24 души са убити, а още 76 ранени. Инцидентът става известен като „клането на летището в Лод“. Впечатляващо е, че членовете на ЯЧА понасят единствено незначителни рани след престрелка със силите за сигурност. Други от най-мащабните им акции са овладяването на посолството на САЩ в Куала Лумпур през август 1975 година и отвличането на самолет на Джапан Еърлайнс с маршрут от Париж до Токио.

Много от акциите на Японската червена армия (известна още като Секигун, от японски – червена армия) са с цел освобождаване на нейни членове или получаване на значителни парични суми. В най-силния ѝ период се твърди, че разполага с над 50 души активни бойци при неустановен брой симпатизанти и успява да изгради пунктове в Бейрут, Багдад, Париж, Стокхолм и Токио. ЯЧА е разформирована през 2001 година.

Естествено нейната активност привлича вниманието на основния съюзник на Япония в лицето на Съединените щати. Анализ на ЦРУ посочва, че „Японската червена армия не е „червена“ във стария комунистически смисъл на думата и не е армия в обикновеното значение на думата. Не е известно ЯЧА да има връзки от какъвто и да е вид със СССР, Китай или Японската комунистическа партия и изглежда се ползва с много малка привлекателност сред лявата японска младеж.“

Печат на офицер от Военното контраразунаване (ВКР).

Както бе посочено, българската държава се „сблъсква“ с ЯЧА в края на 80-те, макар Държавна сигурност и преди това да е запозната с нейното съществуване и история. ДС отбелязва, че членове на ЯЧА пребивават на територията на Народна република България (НРБ) и останалите европейски социалистически страни с помощта на фалшиви паспорти. Посещения на нейни дейци в България са регистрирани през февруари 1988 година, август 1988 година и януари 1989 година.

В справка относно получени данни за организацията са представени сведения от унгарските служби за сигурност за дейността на ЯЧА  в Източния блок. От ДС потвърждават, че София и Будапеща са „основни транзитни пунктове на движение за членовете на ЯЧА“. Сред маршрутите, които Секигун използва са установени три свързани с България:

  • Дамаск-София-Будапеща-Западна Европа
  • Дамаск-София-Будапеща-Белград-Дамаск
  • Токио-Москва-София-Будапеща-Дамаск

Сирия и Северен Йемен се считат за центрове на ЯЧА, откъдето групата планира своите акции. Това обяснява сирийската столица като начална и крайна точка. Признава се също така, че членовете на ЯЧА „са изучили добре нашия паспортен, митнически и контраразузнавателен режим и обстановката в страната“.

В справка за дейността на ЯЧА ДС препоръчва следните мерки за борба срещу нейната дейност:

1. Наблюдение и контролиране проявите на организацията „ЯЧА“ и нейните ръководители, членове и съмишленици и недопускане изграждането на бази на организацията на наша територия.

  1. Провеждане на мероприятия по временно пребиваващи по различни поводи в НРБ японски граждани с цел придобиване на оперативна информация относно организацията „ЯЧА“.
  2. Недопускане опити за провокации от страна на специалните служби на противника за компрометиране на НРБ като страна, подкрепяща организацията „ЯЧА“.
  3. Тясна координация и сътрудничество с братските организации за сигурност на СССР и другите социалистически страни за придобиване на информация относно дейността на „ЯЧА“, членския ѝ състав, планове, замисли, връзки с чужди специални служби и други екстремистки организации.

Известно е, че арести на нейни дейци се извършват на територията на Румъния, Перу, Боливия и редица други държави. Предвид географската близост и сътрудничеството между източноевропейските служби за сигурност може да се предположи, че такива арести се извършват в или с помощта на България.

Как да си обясним обаче острата реакция на Народна република България срещу една по същество комунистическа организация? Да обърнем внимание на начина, по който ДС я описва:  „лявоекстремистка нелегална военна терористична организация. Политическата ѝ платформа е изградена на базата на идеи, взети от марксистко-ленинското учение, троцкизма и маоизма. Основната ѝ цел е борба срещу империализма, и на първо място срещу японския империализъм, до победа на социализма, а основен метод – въоръжената борба и терора.“

Тодор Живков в Япония.

Именно тук се крие основната причина. ЯЧА се различава от социалистическите режими в държавите от Източния блок, идеологическата ѝ  платформа се разминава с тяхната и може да се разглежда като част от новата лява вълна, която не крие разочарованието си от Съветския съюз. Освен това между София и Токио съществуват добри отношения, което се дължи на политиката на Тодор Живков за отваряне към страни като Япония и ФРГ (от Москва дори критикуват Живков, че се е сближил прекалено).

Епизодът между България и ЯЧА е показателен и за нещо друго – ролята на нашата страна като своеобразна „врата“ между Запада и Изтока предвид географското ѝ положение. Бърз исторически преглед потвърждава това. Наред с ползите, то обаче крие редица рискове и заплахи, особено от организации способни да преодолеят препятствието на  държавните граници. А с действията си ЯЧА доказва, че е достатъчно сериозна заплаха – успява да изучи българските гранични практики и вътрешна обстановка, разполага с представители в Европа и Близкия изток и дори си осигурява щедро финансиране от заможни японци симпатизанти. И днес България е транзитна точка и допирът със Секигун може да послужи като ценен опит за справянето с днешните предизвикателства.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Под прицела на Държавна сигурност: Японската червена армия в България
4.6 от общо 16 глас(а)
Мартин Чорбаджийски
Мартин Чорбаджийски е бакалавър по “Международни отношения” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. В момента продължава образованието си в най-стария университет у нас. Той е заместник- председател на Студентски дипломатически клуб при Софийски университет “Св. Климент Охридски”, заместник - редактор и автор в сп. “International”. Специфичен интерес има към историята на българското националноосвободително движение и историята на българската външна политика и дипломация.

Остави коментар