Капитан Райчо Николов, един от най-видните поборници за българското освобождение не е единственият загинал за светлото дело на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Другите свидни жертви са петима участници в една от четите, които взимат пряко участие в него – Чирпанската.
Несъмнено градът има голям дял в подготовката и осъществяването на съединисткото дело. На 4 септември 1885 г. там се намират трима членове на Централния комитет — кап. Коста Паница, Иван Андонов и дошлият от Стара Загора Иван Стоянович. Провъзгласяването на Съединението в този град обаче се натъква на неочаквани трудности. Осведомен за готвената акция, околийският началник Г. Овчаров извиква на помощ войската. Арестувани са някои от дейците на освободителното движение, а други успяват да избягат. При това положение се взема решение да не се вдига въстание в Чирпан, а събралите се въстаници да се насочат към Пловдив. Замислена като една от силите в подкрепа на акцията, Чирпанската чета е готова още същия ден и тръгва от него на 5 септември, въоръжена, с развято знаме и в състав от 80 души. Неин войвода е местния деятел Пею Гарвалов (в източниците се среща като Пейо Гарванов), а подвойвода е неговия съгражданин Стою Филипов – Комитата, някогашен сподвижник на Васил Левски. Той участва в Сръбско-турската война от 1876 г. и като разузнавач в Освободителната война. В нейния състав попада и Милю Касабов, бащата на Гео Милев. Един от важните комитетски дейци, Никола Нанчев, свидетелства:
Ентусиазмът при излизане на четата от Чирпан е бил неописуем. Хиляди моми, жени и баби са се надпреварвали да окичват главите и пушките на юнаците с цветя. Благословии с милион. Имало е сълзи, но те били от радост и умиление, а не от страх.
По пътя от селата към нея се присъединяват още хора и броят ѝ се удвоява. С файтони и каруци пристигат 60 войници под командването на поручик Жейно Жейнов, които тръгват по петите на четата. Поручик Жейнов, продължава Начев, от желание да се прояви и предан на румелийските управници, дава заповед на войниците си да бият и убиват, безразлично дали четниците ще се противят или не.
Още при село Калфата или Калфа Кьой (днес село Съединение, Старозагорско) четата е настигната от отряда и следвайки заповедта на своя командир войниците откриват огън. В последвалата битка или престрелка загиват 5-ма четници. Известни са имената им: Иван Данчев (Данчов), взводен командир на четата, Димитър Йовчев – Яврука, Петко Запрянов и Георги В. Сербезов, всичките от Чирпан, както и Алекси Радушев (среща се Александър Хаджиев) от Сливен. За Радушев си струва да приведем описанието на Нанчев: Последният младеж имаше сергия на чирпанския панаир, обаче щом зачува за мобилизацията, зарязва сергия и панаир и се присъединява към четата. Други четници са пленени, а останалите се разпръскват. Това е единственото стълкновение между въстаналия народ и войската при провъзгласяване на Съединението. Жейнов подкарва под конвой съзаклятниците, но сметката му излиза крива, защото, преди да пристигне в Чирпан, генерал-губернаторът беше свален и той, по инстинкт за самосъхранение, бе принуден да търси спасение в Стара Загора през кози пътеки.
Телата на четниците са погребани в Чирпанските гробища с голяма и необикновена тържественост. След това трагично събитие тя все пак стига до Пловдив, вече след Съединението, и е изпратена в Хасковския партизански отряд. Тя става част от Хасковската чета, заедно с четата от Голямо Конаре, за да пази границата откъм Турция. Нейн командир става Продан Тишков — Чардафон. Заедно с Голямоконарската, тя е първата доброволческа чета в последвалата Сръбско-българска война.
Гибелта на четниците от Чирпан, макар и подобие на тази на Райчо Николов да е трагична, в никакъв случай не е напразна. Съединението е успешно проведено и защитено. Те също са достойни синове на Татковината и заслужават паметта им да се почита от поколенията.
Автор: Симеон Василев
Литература:
- Елена Стателова, Андрей Пантев – ,,Съединението на Княжество България и Източна Румелия 1885 година“, II издание. Издателство „Просвета“ София, 1995, стр. 80: https://macedonia.kroraina.com/sps/sps_2.htm
- ЧИРПАНСКА ДОБРОВОЛЧЕСКА ЧЕТА. Сайт ,,Съединението на България“. bg: https://saedinenieto.bg/chirpanska-dobrovolcheska-cheta/
- НИКОЛА НАНЧЕВ – Спомени от Съединението. Сайт ,,Съединението на България“. Saedinenieto.bg: http://saedinenieto.bg/nikola-nanchev-spomeni-ot-saedinenieto/
