Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Пъстрота в градското население – вероятно най-правилното определение за Пловдив през втората половина на XIX век. През този период в най-големия ни южен град по численост след българите е общността на гръко-власите. Не трябва да ни изненадва фактът, че много голяма част от населението се е гърчеело, а между българи и елинисти неведнъж има и ожесточени сблъсъци.

Будни възрожденци, в желанието си за възраждане на българщината, се противопоставят и на гъркоманията, и на властимащите, включвайки се в църковно-националната борба, но често са подлагани на репресии заради защитаването на позицията си. Един от тези хора е и герой на настоящия ни разказ.

Душо Хаджидеков е роден в Чирпан около 1936 година. Започва образованието си в местното училище, а след това е изпратен в Пловдив, за да го продължи. След дипломирането си започва да се занимава с тахтаджийство (търговия с дърво), коeто му се отдава и бързо натрупва капитал. Със своя борчески дух и явно противопоставяне на чуждопоклонничеството, той не остава незабелязан от гръцката буржоазна класа.

Около 1860 година една от българските църкви в Пловдив – „Света Петка” (стара), преминава в чужди ръце и в нея започва да се служи на гръцки език. Група българи, начело с Душо, нахлуват една неделя в храма и прогонват гърците. Тяхната позиция е, че искат своя църква, в която да се молят на своя език. Патриаршията обаче полага усилия и с под протекцията на султана отново завзема храма.

Този неуспех не отчайва бунтовния търговец. Образован за времето си и със здрав разум, той осъзнава необходимостта от просвета. През 1872 година със свои средства възстановява старата сграда на училището „Св. Троица” и остава негов дарител до края на живота си. От личното му тефтерче, което единствено се запазва като източник на сведения за житейския му път, се разбира, че той е дарител и на още три училища – Голямото, Девическото и Гюлбахченското.

Паметник на Душо Хаджидеков в град Пловдив. Снимка: Георгия Кинева
Паметник на Душо Хаджидеков в град Пловдив. Снимка: Георгия Кинева

По естествен път идва най-върховият момент в борбата за независимост – революцията. Към нея будният Душо не остава безпристрастен, въпреки че е заможен търговец, а по това време голяма част от тази социална прослойка не се чувства ангажирана с националноосвободителното движение.

Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

През 1869 година става съосновател на тайния революционен комитет в Пловдив. В негово лице Васил Левски намира верен другар, с когото често се среща под покрива на една малка стая в църквата „Света Петка” (стара), която е дом за Душо през почти целия му живот. По-късно, след трагичната смърт на Дякона, той установява връзки с апостолите на IV революционен окръг – Георги Бенковски и Тодор Каблешков.

Душо Хаджидеков взима активно участие в подготовката и осъществяването на Априлското въстание, но след разгрома му се оказва един от първите арестувани по настояване на елинистите. Те го обявяват пред турската власт в бунтовничество, интриги и сплетни. Четиридесетгодишният мъж е осъден и изпратен в затвора „Таш Капия”. Там той прекарва две години, изпълнени с мъчения и страдания.

В навечерието на Освобождението, на 4 януари 1878 година – денят, когато Пловдив е освободен от турска власт, башибозуци извеждат от затвора 123-ма българи, един от които е Душо Хаджидеков. Той е изнемощял, но все още вярва в светлото бъдеще на Родината. Турците разсичат българите на късове в близост до воденицата в местност Остромила. Така трагично си отива от този свят един заслужил деец на революцията, дал своя значим принос за културно-просветните процеси по българските земи в периода на Възраждането.

През целия си живот Душо Хаджидеков живее скромно и дарява всичко, което печели честно и с труд. Характерни за него са острият ум и кипяща във вените му народност. Във време на страх и предразсъдъци той защитава всичко българско, превръщайки се в символ на безкористност и скромност. В своето завещание той пише „Сичко оставям на милия си народ”. Днес в негова чест е издигнат бюст в Цар-Симеоновата градина, патрон е на пловдивско училище и една от улиците в подножието на Стария град носи името му.

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Душо Хаджидеков – бунтовният търговец
4.7 от общо 16 глас(а)
Георгия Кинева
Георгия Кинева е родена в Хасково и е завършила ГПЧЕ „Проф. д-р Асен Златаров” с профил английски с испански език. Обича да запълва времето си, четейки за историята на страната ни, като най- голям интерес за нея представляват непознатите за широката публика личности и събития. В търсенето им, често пътува и преоткрива кътчета от Родината. Стажант в "Българска история" от октомври 2016 година.

4 КОМЕНТАРА

Отговор