През първото десетилетие на XX в. в Персия се развиват бурни събития. Националистическото движение в комбинация с т.нар. Конституционна революция довеждат до създаването на Меджлис (народно събрание) и конституция, но в крайна сметка страната бива разделена на три сфери на влияние с договора между Русия и Великобритания в Санкт Петербург от 31 август 1907 година. На пръв поглед вътрешните проблеми на династията Каджар не би трябвало да имат отношение към българската история, но както ще покажат следващите редове, всъщност това не е точно така.
Отгръщайки страниците на дневника на българския посланик в Костантинопол в края на споменатото десетилетие – Михаил Сарафов, се натъкваме на любопитна записка, носеща датата 5 октомври 1909 година:
Теодор Н. Панов, водителят на революционерите в Персия, които успяха да свалят шаха Мехмед Али и държат сега властта в ръцете си, ме посети втори път. Според него в Персия „конституционно“ движение става само за удовлетворение на лични интереси. Стимулът на водителите е забогатяване. В страната няма общопризната власт, нито нещо като редовна война.
Земята е поделена между няколко феодални владетели. Обработвачите на земя задържат само едно на пет и длъжни са да плащат данъка на шаха на глава. Засега властта държат 6 души, които се наблягат на неговите „джан фадаи“. Един от братята на свалений шах, сега турски поданик, образува партия, панислямска, която се набляга на Турция и иска да реформира Персия със специалисти от Турция.
Другият брат, сега в Париж, се набляга на шиитите араби, иска да реформира Персия с европейски специалисти. Партията, която държи властта, предлага на Панова да стане военен министър. Той не иска никак с нея да свързва бъдещето си. Клони да се присъедини към една от другите: желае като българин да чуе съвет, за да може отсетне да бъде полезен на България.
Казах му, че Персия е далеч от нас и не виждам в какви съотношения може да бъде с нашата политика. Той мисли, че в една евентуална война между България и Турция може да помогне, като подигне арабите против Турция. Остана да го викам, ако има да му кажа нещо.
Както е видно Теодор (изписван още като Тодор) Панов се опитва да води политика на високо ниво и да въвлече България в конфликт на друг континент. Съдейки по резултатите, не успява. Коя обаче е тази мистична личност, за която в българската историография няма никакви данни?
Очевидно става въпрос за сериозен човек, тъй като британския ориенталист Едуард Гранвил Браун го споменава нееднократно в своя труд „Персийската революция 1905-1909“. Миналото на Панов е повече от любопитно – преди той е харамия в Македония, след като цялото му семейство е изпратено в турски затвор, където баща му умира, а брат му и сестра му са убити. Впоследствие се мести в Русия и става сътрудник на органа на Конституционно-демократичната партия „Реч“.
„Личното ми впечатление от него не е неблагоприятно. Явно той е нещо като авантюрист, човек на действието, а не на книгите, но при настоящата ситуация в Персия именно такава личност е подходяща да бъде кореспондент там“, пише британски резидент в Санкт Петербург за Панов. Именно в това си качество българинът заминава за Техерен в средата на 1908 година, но явно няма намерение да се задоволи само с пасивната роля на наблюдател. „Когато заминавах знаех, че не ме чакат рози. Ни най-малко не се заблуждавах за чувствата, които руската администрация ще изпита към кореспондент, който ще пожелае да изложи фактите, без да ги пречупва през собствените си предрасъдъци“.
Още след първата си дописка Панов бива определен за социалдемократ и анархист и лично посланика на Русия в Техеран Николай Хартвиг се изказва негативно за него заради националността му, поради която „не би могъл да придаде задоволително възгледите на руската дипломация, следователно той не е на правилното място“. Чашата прелива през декември, когато в кореспонденция за „Реч“ той в прав текст разказва за планирана провокация, целяща намеса на Русия във вътрешните работи на Персия.
След като първоначално дипломатите Евгени Саблин и Александър Барановски безуспешно се опитват да убедят българина да не публикува своите разкрития, той в крайна сметка е изгонен от Персия и се прибира в Санкт Петербург. Първоначално сякаш се примирява със съдбата си и се изявява като преводач на иранския националист Мирза Али Ага „Муджтахид“ на неговата сказка в Руския женски клуб, обсъждаща правата на жените в Персия, в която се включва и самия той. Панов обаче не закъснява с ответния удар и публикува памфлета „Руските агент провокатори в Персия“.
В него чрез документи, факти и описание на личните му разговори с министъра на външните работи Александър Изволски се обрисува начина, по който Руската империя преследва своите цели в Близкия Изток. Веднага след нейното излизане от печат, той се насочва към Кавказ и впоследствие се присъединява към лагера на националистите в Астарабад. Кореспондентът на британския „Дейли телеграф“ разказва за последвалите събитие:
„Панов, чиито познания на персийски език бяха ограничени, застана начело на бунтовниците срещу шаха. Ден след ден репутацията му сред националистите растеше и се разпространяваше навред. Той влезе начело на триумфиращите бойци в град Раш, а след напредването на туркманите към Астарабад замисли дързък план за тяхното нападение и унищожение. Той се отправи към Рамаша (?) начело на 500 мъже. Информиран за неговото заминаване, противника влезе в Астарабад.
След това Панов се върна назад по най-краткия път, изненада врага и го обгради. Яростните туркмани се сражаваха смело и отчаяно, а след 9 часа битка силите на Панов свършиха своите амуниции и бяха принудени да избягат.
Ранен на 4 места, Панов замисляше самоубийство, но му бе останал само един куршум. Обръщайки се към своите приятели, той възкликва: „Другари, обичайте свободата както аз я обичах. Сбогом!“ и вдигайки револвера си се застреля в главата. Известията за смъртта ае революционния лидер бяха посрещнати с мъка от революционните кръгове в Персия.“
Очевидно последната част от материала се оказва недостоверна, след като конкурентния „Морнинг пост“ публикува съобщение, според което българинът е арестуван за притежание на фалшив паспорт, за което впоследствие бива осъден на 3 месеца затвор. Основната причина за това обаче по-скоро са изтеклите документи, разкриващи тайните ходове на руската външна политика.
След това известие следите на Теодор (Тодор) Панов се губят до срещата му с Михаил Сарафов. Каква е по-нататъшната му съдба остава загадка, но при всички положения това е един любопитен епизод, в който българската история се приплита с тази на екзотична от наша гледна точка страна като Персия.
