Крепостта Боженишки Урвич съчетава могъщата природа на Балкана и героичното минало на страната ни. Създадена в първите столетия на новото хилядолетия, тя просъществува до самия край на българската средновековна държава. Векове наред пази спомен за епилога на една жестока и неравна битка при нашествието на османските турци по времето на цар Иван Шишман.
Крепостта се намира само на 80 километра от София и на 20 километра от Ботевград. Пътят е лесен и достъпен – карате по автомагистрала Хемус, отклонявате се по пътя за Ботевград и след Скравена завивате надясно към село Новачене. Оттам има още 10 километра до Боженица. В селото има поставени табели, по които лесно ще се ориентирате.
Пътят от село Боженица до крепостта започва с малък мост, построен над река Бебреш, за която се разказва, че навремето е била толкова пълноводна, че в нея са плували огромни сомове. Днес тя е плитка и може да спрете за кратко, за да се разхладите. От това място има още четири километра асфалтов път, по който се стига до изцяло обновения парк. В него ще откриете големи беседки и студена чешма, които са чудесно място за пикник и почивка. От парка започва и самата екопътека, която води до единствения вход на твърдината. На места тя е леко стръмна, но пък затова може да спрете под сянката на вековните дървета.
Любопитна е историята за откриването на крепостта. През 1918 г. силна буря събаря вековно дърво на планински хълм, където хората пасели добитъка си. След като бурята преминала, овчарят Недялко Менковски решил да изкара животните си на паша и в корените на същото дърво се натъкнал на разкривени и непонятни букви, изсечени върху скала. Той бързо информирал властите за откритото и през 1922 година в селото пристигнал историкът Петър Мутафчиев, току-що завършил образованието си в чужбина. Той забелязал, че буквите са с различни размери – на места с големина 22 сантиметра, другаде два пъти по-малки и не са съобразени с плоскостта. Все пак бъдещият академик успял да разчете написаното: „Аз Драгомир писах. Аз, севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя.”
Това е един от малкото достигнали до нас надписи от времето на нахлуването на османските турци на Балканите. Макар и кратък, той свидетелства за кървавите битки на народа със завоевателите. Това, че севаст Огнян е поддържал вярата на царя потвърждава разединението на българската аристокрация в един от най-съдбовните моменти в историята ни, което за съжаление е довело до нейното унищожаване. Сега надписът се пази от метална решетка, за да бъде запазен за идните поколения, каквато със сигурност е била първоначалната цел и на автора.
Още през 1966 г. крепостта е обявена за обект с национална значение. Първата археологическа експедиция на местността започва през 1971 г. Заради непристъпността на мястото, на учените им били нужни цели осем години, за да разкрият тайните ѝ. Проучванията показват, че хълмът се е обитавал още от четвъртото хилядолетие преди новата ера. Първите крепостни съоръжения – две от външните крепостни стени, са от V век, когато крепостта е била част от охранителната система на Византия по северната граница и целта ѝ е била да пази пределите на империята от нахлуващите варварски племена и да приютява хората от околността. Това твърдение се подкрепя от множеството открити ранновизантийски монети – на императорите Валентиан, Юстин I и Юстиниан, както и предмети от византийско стъкло и керамика. Открит е и стар римски път, който макар и обрасъл в растителност още личи. По него археолозите са открили надписи, които възхваляват римляните Валентиян и Грациян. По всичко личи, че в градът е кипял оживен културен, търговски и обществен живот.
По време на Първото българско царство няма никакви запазени данни за укреплението. Свидетелства за нея се появяват чак през XIII век, вече в пределите на Второто българско царство, когато е изграден и третият крепостен пояс, който прегражда единствения вход от северната страна. Своят разцвет Боженишки Урвич преживява през XIV век, когато за севаст на цялата област е провъзгласен Огнян, кефалия на българския цар. Близо до мястото, където е била портата на твърдината, са открити над 1300 сребърни монети с образа на последния български владетел, орязани по краищата, вероятно с цел да се спести метал. До портите на крепостта са открити множество върхове на оръжия – копия и стрели, скелета на бойници и бойни топки, които показват, че съпротивата е била самоотвержена и героична.
Размерите на крепостта са внушителни. Общата площ на укреплението е 1600 квадратни метра. Външната стена е имала височина четири, на места до шест метра. Вътрешната крепостна стена е с дължина 200 метра, а на места е с широка почти три метра. Както повечето крепости, така и тази е построена на високо, естествено защитено място. Самият хълм е с форма на пресечен конус и от три страни се извисяват урви и отвесни скали, които правят крепостта непристъпна. От най-високата точка на хълма, наричана Войводов камък, е била разположена наблюдателната площадка, откъдето жителите са наблюдавали пътищата и проходите в околността. От кулата в югозападната част на крепостта е поддържана връзка с други укрепления от старопланинската система. В случай на нужда там е имало таен тунел, дълъг над 7 метра и е разполагал със скривалище за осем души.
Във вътрешността на крепостта изобилстват скалните ниши и тунели. В североизточната част, до наблюдателна кула е издълбана църква, която може да се види и днес. До нея се стига по обновени дървени стълби, а по-смелите могат да се качат отгоре и да се насладят на панорамната гледка, която се открива. В църквата някога е имало икона, нарисувана върху самата скала на Свети Георги Победоносец, но за съжаление през годините, в които мястото не е било поддържано, тя е била остъргана и днес вече е изцяло заличена.
Легенда разказва как през 80-те години на миналия век иманяри са намерили несметно богатство. През 90-те години археолозите откриват друг тунел, започващ от щерна за вода, намираща се до входа на крепостта. Тунелът е свързвал Боженишки Урвич с Чекотинския манастир и по всяка вероятност е бил още един път за бягство при опасност. Археолозите разкопават около три километра от него, но разклоненията му в скалите са многобройни и все още остават неизследвани. Учените го затрупват отново, за да не стане и той обект на иманярство, както иконата на Свети Георги в Скалната църква.
Някога на територията на крепостта е имало друга църква, но днес личат само основите ѝ. Оцелели са малко парчета от стенописите ѝ, по които историците съдят, че по блясък и майсторство църквата се е конкурирала с Боянската църква. Освен останките на църквата са оцелели и основите на няколко жилищни сгради, построени точно до крепостната стена. Днес може да видите част от реставрираните крепостни стени, но голяма площ от укреплението остава неизследвана и тепърва ще разкрива тайните си. В комплекса под крепостта е открит и некропол с четиридесет и осем гроба, съдържащи останки на жителите на града. Според учените по Войводовия камък лежи и самият Огнян – храбрият бранител на една от последните български твърдини.
Източник на заглавната снимка: bgsomewhere.blogspot.com
