Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

През втората половина на 80-те, след извършен анализ, български военни решават, че специфичният планински релеф на Балканите изисква специален лек „планински“ танк – много подвижен, с голяма огнева мощ и трудно забележим от радиолокаторите.

Този проект е възложен на Военния научно-технически институт в София, за да разработи лек плаващ танк.

Като потенциален боен опонент е разглеждан югославският М-84 – на средна дистанция оръдието на българския трябва да му нанася поражения. По това време се очаква и Гърция и Турция скоро да приемат на въоръжение германския танк „Леопард 2“, затова целта е да му се противопостави адекватно противодействие сред специфичния балкански релеф.

По това време в Казанлък се произвежда бойната машина за пехотата БМП-23. Проектантите усилват бронята ѝ, повдигат борда (за по-добро плаване) и увеличават про́света. Иновация е използването в танка на многослойна броня от плочи зеолит – минерал, добиван в Родопите, изключително устойчив срещу противотанкови боеприпаси. Такава броня има и антирадарни качества заради специфичния материал и липсата на процеп между листовете ѝ.

Четете откъс от „Голяма книга на българската техника“. Ако този материал ви е интересЕН, не се колебайте да поръчате изданието сега с 20% отстъпка!

Теглото на танка е проектирано да бъде 18 т., а екипажът – от трима души.  Максималната му скорост е планирана за 70 км/ч на суша и 6 при плаване. Производството трябва да се разпредели между няколко предприятия. Заводът „Зебра“ в Курило е предвидено да изработва гъсениците, Заводът за дизелови двигатели във Варна – мотора на танка (600 – 700 к.с.), а картечницата ПКТ вече се произвежда от завод „Арсенал“ – Казанлък. За производител на МТ-12 пък е предвиден Заводът за тежко машиностроене в Радомир, а снарядите ще идват от ВМЗ Сопот. Производители на броня са няколко предприятия в различни а накрая танкът ще се сглобява също в Радомир.

В края на 1988 г. амбициозният проект е вече готов и се разглежда на високо държавно равнище. Той е одобрен и от съветски военни експерти, макар те да не го гледат с особено добро око, защото се предвижда за износ, например в Бразилия. Затова на България е предложен внос на съветските ПТ-76 на много ниска цена и помощ в модернизирането им, но заместник-министърът на отбраната ген.-полк. Борис Тодоров категорично се противопоставя. Той смята, че България трябва да има повече свои оръжия, според него ПТ-76 е остарял, има слаба броня и маломощно оръдие. Пратениците уважават доводите и започва изработката на макети и детайли.

Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Междувременно обаче идва 10.ХІ.1989 г. и макар финансирането рязко да намалява, все пак започват контакти с израелски производители, които да доставят за танка високотехнологични наблюдателни уреди. Малко след това обаче Институтът е закрит, конструкторите са уволнени, документацията – унищожена, а от проекта за български танк се запазва единствено макетът.

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

На крачка от създаването на първия български танк
4.5 от общо 19 глас(а)
Антон Оруш
Антон Оруш е колекционер на българска техника, блогър и изследовател. Основател на Sandacite.bg - сайтът за история на българската техника. Работи в Университетската библиотека ,,Св. Климент Охридски“. Гост-автор в Nauka.offnews.bg, сп. Осем, в-к Fibank News. Притежава близо 400 български апарата. Обича да разказва за техническата история на България.

2 КОМЕНТАРА

  1. Не съществува БМП 23 !!! Има БМП 1,2 и 3 ! Антон може да е „изследовател“,но след като не е ходил в казармата ще има много пропуски в „изследванията“ си,защото не се е сблъсквал с военната реалност !

  2. БМП 23 е разработена през 80-те години на 20 век в гр. Казанлък, представена на военен парад през 1985година – източник Уикипедия.

Отговор