На крачка от създаването на първия български танк

През втората половина на 80-те, след извършен анализ, български военни решават, че специфичният планински релеф на Балканите изисква специален лек „планински“ танк – много подвижен, с голяма огнева мощ и трудно забележим от радиолокаторите.

Този проект е възложен на Военния научно-технически институт в София, за да разработи лек плаващ танк.

Като потенциален боен опонент е разглеждан югославският М-84 – на средна дистанция оръдието на българския трябва да му нанася поражения. По това време се очаква и Гърция и Турция скоро да приемат на въоръжение германския танк „Леопард 2“, затова целта е да му се противопостави адекватно противодействие сред специфичния балкански релеф.

По това време в Казанлък се произвежда бойната машина за пехотата БМП-23. Проектантите усилват бронята ѝ, повдигат борда (за по-добро плаване) и увеличават про́света. Иновация е използването в танка на многослойна броня от плочи зеолит – минерал, добиван в Родопите, изключително устойчив срещу противотанкови боеприпаси. Такава броня има и антирадарни качества заради специфичния материал и липсата на процеп между листовете ѝ.

Четете откъс от „Голяма книга на българската техника“. Ако този материал ви е интересЕН, не се колебайте да поръчате изданието сега с 20% отстъпка!

Теглото на танка е проектирано да бъде 18 т., а екипажът – от трима души.  Максималната му скорост е планирана за 70 км/ч на суша и 6 при плаване. Производството трябва да се разпредели между няколко предприятия. Заводът „Зебра“ в Курило е предвидено да изработва гъсениците, Заводът за дизелови двигатели във Варна – мотора на танка (600 – 700 к.с.), а картечницата ПКТ вече се произвежда от завод „Арсенал“ – Казанлък. За производител на МТ-12 пък е предвиден Заводът за тежко машиностроене в Радомир, а снарядите ще идват от ВМЗ Сопот. Производители на броня са няколко предприятия в различни а накрая танкът ще се сглобява също в Радомир.

В края на 1988 г. амбициозният проект е вече готов и се разглежда на високо държавно равнище. Той е одобрен и от съветски военни експерти, макар те да не го гледат с особено добро око, защото се предвижда за износ, например в Бразилия. Затова на България е предложен внос на съветските ПТ-76 на много ниска цена и помощ в модернизирането им, но заместник-министърът на отбраната ген.-полк. Борис Тодоров категорично се противопоставя. Той смята, че България трябва да има повече свои оръжия, според него ПТ-76 е остарял, има слаба броня и маломощно оръдие. Пратениците уважават доводите и започва изработката на макети и детайли.

Междувременно обаче идва 10.ХІ.1989 г. и макар финансирането рязко да намалява, все пак започват контакти с израелски производители, които да доставят за танка високотехнологични наблюдателни уреди. Малко след това обаче Институтът е закрит, конструкторите са уволнени, документацията – унищожена, а от проекта за български танк се запазва единствено макетът.