„Интересни факти” е рубрика, в която ще ви представяме онези куриози от миналото ни, които и до днес са обект на множество дискусии. Несъмнено историята ни изобилства от случки и събития, които се оказват предопределящи за развитието на страната ни през годините. Тук ще се опитаме да ви изложим най-интересните от тях и да ви ги представим по възможно най-атрактивен начин.
Фердинанд Порше – едно име, което оставя фундаментална следа в автомобилостроенето и като цяло в развитието на автомобилизма. Той е един от виртуозите в конструирането на спортни автомобили. Негово дело се легендарни спортни модели като Mercedes SS, SSK и SSKL. Големият му талант се доказва и от факта, че освен спортни коли, Порше успешно конструира и „народни“ такива. С идването си на власт Хитлер решава, че всеки германец трябва да има собствен автомобил, но за да стане това факт немските инженери е трябвало да измислят модел, който да бъде достатъчно добър в отношение цена-качество, за да може всеки да си го позволи. Фюрерът поставя тази тежка задача именно на Порше, който се справя блестящо и с тази мисия и така на бял свят се появява легендарният Фолксваген „Бръмбар“ (Volkswagen „Käfer“), у нас известен повече като „Костенурка“. През следващите години хиляди „Фолксваген-и“ тръгват из улиците на Германия, голяма заслуга за което има именно Фердинанд Порше. Защо ви разказахме всичко това обаче? Какво общо има прочутият учен с България и нашата история? Отговорите на тези въпроси се крият дълбоко в архивите, които разкриват, че той, освен всички други ордени и отличия, с които бива награден през живота си, през 1907 година получава и български такъв. Как се случва това и каква е причината ще уточним в следващите редове.
В началото на XX век България се е стремяла всячески да е в крачка със световния прогрес. В интерес на истината, до голяма степен, българският управленчески елит успява да постигне това. Малка България по това време вече се гордее с трамваи, кръстосващи софийските улици, а само няколко години по-късно е щяла да се превърне и в една от световните въздушни сили. Що се отнася до развитието на пътната мрежа и наличието на автомобили страната също не изоставала драстично. Те били нещо познато, макар и не много често срещано, което обаче било нещо нормално за повечето държави на континента в началото на века. Първите шофьори вече били завършили курсове, търговците бързо доставяли колите, а министрите и пощите вече използвали автомобили. Княз Фердинанд също имал няколко автомобила.
Тук някъде се намесва и легендарният автоконструктор Фердинанд Порше. На 20 юни 1907 година той бива награден с Офицерски кръст на „Българския народен орден за гражданска заслуга“ IV степен. Грамотата е издадена лично от княз Фердинанд, а документът се съхранява и до днес от семейство Порше. Странно е защо този интересен факт не е много известен, но кратка справка в архивите дава отговор на този въпрос. Голяма част от тях, особено тези, които се отнасяли за орденоносните дела липсват, като изключение не прави и съответния том от „Дневник на наградените с Народен орден за гражданска заслуга“. Още повече, че Фердинанд Порше получава IV степен на това отличие, което прави задачата с намирането на архивите от 20 юни 1907 година още по-сложна, тъй като именно за тази степен те са изчезнали. Все пак безспорно доказателство, че легендарният инженер получава това отличие се намираа в дипломатическите архиви. От тях става ясно, че на 25 юни подобни ордени са получили голяма част от ръководството на значителната тогава фабрика Daimler Motoren Geselchaft. В списъкът на наградените със същата степен фигурират имената на директорът Едуард Фишер, инжинер Херман Бланц и други. Според тогавашния ред орденоносците е трябвало да потвърдят с обратна разписка, че са получили отличията си. Фердинанд Порше го прави с любезно писмо, в което се извинява, че е пътувал и поради това е забавил отговора си.
Както вече споменахме за 1907 година книгата с наградените с този орден IV степен е изчезнала, но е запазена тази за наградените с първа степен на ордена за граждански заслуги. Интересното е, че там под номер 354 фигурира името на друга историческа автомобилна фигура – Емил Йелинек-Мерцедес, за когото дори е пояснено, че е „голям индустриалец“. Неговият указ е издадена на 10 декември 1907 година. Именно това е човекът, чиято дъщеря се казва Мерцедес и на която той помолил инженерите от Даймлер да кръстят един от неговите автомобили. Това наименование станало толкова популярно, че компанията започнала да го поставя на всички следващи модели, а самият Йелинек през 1903 година приел тази фамилия.
От цялата тази история се вижда, че през 1907 година амбициозна България се е опитвала да върви редом с големите държави. Макар архивите да мълчат каква е конкретната причина изявени автомобилисти като Порше и Йелинек да получат тези ордени, най-вероятната причина е крупна сделка за автомобили, направена с Daimler Motoren Geselchaft. Ние от „Българска история“ вярваме, че тази история не е само интересна и сладникaва, а че дори и от нея може да си направим някои изводи за тогавашното българско общество. Очевидно преди 100 години нашите предци са се опитвали всячески България да не изостава в нито едно отношение и контактите, както и развитата търговия между тях и тези прочути инженери е едно от доказателствата за това.
