Темата на пръв поглед може и да стресне читателя. Конституционният дебат през свободните години на на ХІХ век е една малко известна и специфична тема. От друга страна въпросът за характера и промените в Търновската конституция е изключително важен и дори въздейства върху съвременното разбиране за устройството на държавата. За по-лесното му разглеждане, нека направим кратък преглед на основната хронология, свързана с проблема:
Февруари – април 1879 година заседава Учредителното събрание и пренията между депутати са изключително интересни, на моменти и твърде съдържателни, особено когато думата имат консерваторите;
В края на 1879 година има цялостен вариант за нова конституция, изработен от д-р Константин Стоилов – един от строителите на съвременна България;
Декември 1883 година – дебат в ІІІ Обикновено Народно събрание за изменения на Търновската конституция, където акцента е създаването на сенат;
Юни 1886 година – дебат в ІV Обикновено народно събрание за отмяна на Закона за изменение на конституцията, приет през декември 1886 година, където се виждат аргументите на либералите против промените;
Декември 1892 година – дебат в VІ Обикновено Народно събрание, където се разглежда предложенията на правителството на Стефан Стамболов и се приема закон за изменение;
Май 1893 година – дебат в ІV Велико Народно събрание, което променя Търновската конституция.
Само изброяването показва динамика, на която едва ли са способни други в тази, нека бъдем откровени, сложна и тежка материя. А когато подредим и темите, на които са посветени дебатите, сигурен съм, че изненадата ще бъде пълна:
Какви да са началата на българската конституция? Тема, която е актуална и днес през ХХІ век;
Как конституционният ред гарантира свобода и независима България;
Може ли да е безплатно образованието? Не бърка драгият читател, става дума за март 1879 година;
Нужна ли е двукамарна система? Може би сред най-значимите теме, които трябва да познаваме от историята на българския конституционен въпрос;
Какъв да е броят на народните представители?
Колко да е дълъг мандата на Обикновеното Народно събрание?
Колко и какви да са министерствата в България?
И това са може би най-важните, но и останалите заслужават своето внимание.
Конституционната тема е дело на двамата големи на последната четвърт на ХІХ век в България – Константин Стоилов и Стефан Стамболов. Първият, като я развива във времето 1879-1883 година и успява да стигне до реализиран проект, приет от Обикновено Народно събрание, но не намира политически път към конкретно изменение и вторият, който реализира първата конституционна промяна в българската модерна държава през 1893 година.
Константин Стоилов успява да привлече към своите идеи първият български монарх княз Александър І, да ги направи част от платформата на своите приятели от консервативната партия. Акцентът на тези идеи, стигнали до парламентарен дебат е втората камара. Това е институция за стабилност и успешно законодателство. Път към модернизация на младата държава, инструмент за наваксване на историческо време, което е дало на напредничавите държавите в Западна Европа правила и практика, чрез които те са станали двигател на развитието. Шанс за националния политически елит да бъде ефективен в приложение на своите възможности за държавно строителство.
Голямата ценностна цел за Стоилов е нравствеността в политическия живот на българите. Конституционният модел трябва да има промяна в цензовите си ограничения, за да се постигне целта. Това е инструмент за консерватора, чрез който да реализира идеята си. Ценз, който може да се реализира през образователни и имуществени ограничения, като изрично е подчертано – едно от двете, а не и двете. Поставянето на образователния ценз като заместител на материалния е вярата, че образования човек е и с по-висока нравственост.
За първите идеи и опити за конституционна промяна е характерно и амбицията да се обърне направлението, както се изразява Стоилов и от духа на отрицанието да се тръгне към духа на съзиждането. Това ще може да се реализира от човекът, който от съмишленик на противниците на консерваторите, ще стигне до горещ привърженик на промени, които да отговарят в известна степен на идеята за съзиждането. Именно Стефан Стамболов в края на 1892 година и през пролетта на 1893 година ще защитава консервативни идеи за промяна на конституцията и ще успее да прокара съществената част от тях.
Монархът и неговата династия ще станат устойчива величина в основния закон. През тази институция младата държава ще гарантира своята стабилност и независима перспектива. Българският парламентаризъм ще бъде ограничен в своето политическо представителство, ще се намали влиянието на волята на избирателите – като се увеличи времетраенето на мандата на парламента. Ще се потърси нов път към амбициозната идея – по-малко, но по-качествени представители в парламента. Ще се направят изменения и в рамките на кворума.
Основната причина за тези промени е във факта, че техният вносител е бивш председател на Народното събрание. Всичко онова, което му е правело впечатление в свободата на поведение на народните представители е основния мотив за търсените изменения. Не намаляване на демократичността, както е обвиняван от опозицията, а вярата, че чрез структурни промени ще повлияе на поведенческото в политическия живот на страната. И тук Стамболов върви в консервативния коловоз, очертан от Стоилов да се търси решения за по-висока нравственост сред хората, ангажирани в обществената дейност. Времето ще покаже, че тези постановки няма да изиграят своята роля. Дебатът в пленарната зала, гласуването ще останат важен проблем, който ще има и своите агресивни измерения, диктувани от характера на хората, заседаващи в залата.
Стамболов ще направи опит да даде шанс за промени в структурата на изпълнителната власт в ръцете на Обикновеното Народно събрание, което въпреки настояването на вносителя – министър-председател, ще отпадне в окончателната редакция на промените. Броят и вид министерства ще остане част от конституционния текст. Но ще се появи стопанската част от изпълнителната власт, напълно в духа на протекционистичната стопанска политика, характерна за периода на възникване и утвърждаване на националните държави.
Една от идеите на консерваторите още в Учредителното събрание, отхвърлена от популисткия патос на либералите, но показала своята полезност когато възниква за кратко през 1881-1883 година в периода на режима на пълномощията и бързо закрита от Каравелов през 1884 година. В крайна сметка вместо едно стопанско министерство България се сдобива с централна държавна институция в областта на земеделието и търговията и друга за обществената собственост, пътищата и съобщенията.
Конституцията и конституционната практика ще станат част и от голямата битка за независима и свободна в политическата си воля държава на българите. След като основния закон ще послужи като аргументация за поведението на младото княжеството по време на голямата криза 1886-1887 година, през 1893 година пак той ще стане опора за нов принос към решаването на българския въпрос. България ще стане европейската държава, която ще решава своите най-големи политически въпроси със и в рамката на своята конституция. С това ще даде принос в модернизацията на съвременните страни, които е основание за историческа гордост и на съвременните българи.
Автор на настоящия материал е доцент Веселин Методиев, преподавател в Нов български университет. За да изгледате участието му в нашето предаване „Истоията оживява“, натиснете тук.
