Казват, че природата е най-добрият художник. Доказателство за това твърдение можем да намерим в Северозападна България, където се крие едно от най-невероятните й творения – Белоградчишките скали. Изумителните скални образувания обхващат огромен по квадратура регион и векове наред вдъхновяват човешкото въображение, което ги кръщава с най-причудливи имена.
Настоящият текст е препечатан от блога „Пътеписаници“ и ни предоставя интригуваща информация за това любимо на всички ни място.
1. Преди 230 млн. години Белоградчишките скали са били дъно на море. След оттеглянето на водата меките варовици се нагъват. Под влияние на въздуха, слънцето и природните стихии те приемат причудливи форми, които и до днес възбуждат човешкото въображение.
2. Характерният червен цвят на скалите се дължи на корозията на желязо в тях.
3. Повечето хора смятат, че Белоградчишките скали са тези около крепостта „Калето”. Скалните образувания обаче се простират на площ от около 100 кв. км. – от село Рабиша на запад до село Белотинци на изток. Някои от скалите достигат до 200 м. височина.
4. Освен популярните скални форми, сред които: Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Кукувицата в землището на Белоградчишките скали има и над 100 пещери.
5. Белоградчишката крепост се използва като туристически обект още през XIV век от цар Иван Срацимир. Владетелят имал лятна резиденция на това място. Той обичал да си почива сред прохладата на скалите и да съзерцава красивите каменни силуети.
6. Белоградчишката крепост е една от най-запазените в България. Построена е през III век от римляните, които използват естествената защита на скалите. Предполага се, че основите й са поставени още от траките. През вековете крепостта „Калето” служи на византийци, българи и турци. Тя се състои от три двора, всеки от които с възможност за самостоятелна защита. Крепостта функционира непрекъснато до Сръбско-българската война през 1885 година.
7. През 1890 година общинската управа в Белоградчик решава да разпродаде камъните от крепостта за строеж, тъй като в нея вече не се поддържа гарнизон. Местните овчари обаче осуетяват плана й, като преустройват крепостта за стопански нужди. Благодарение на тях „Калето” оцелява и до днес.
8. Върху необикновените скални образувания можете да видите естествени бонсаи. Това са борове-столетници, които растат по върховете на скалите. Въпреки че са на повече от 200-300 години, те са много малки. Причината е недостигът на влага и хранителни вещества.
9. Част от скалния комплекс е и групата отвесните скали – Боров камък край село Боровица (на 11 км от крепостта) . Там съществуват малко познати и изследвани светилища. Местна легенда разказва, че от Боров камък душите поемат към отвъдното.
10. През 2007 година Белоградчишките скали бяха номинирани в конкурса „Новите седем чудеса на света”. Въпреки че не бяха избрани, те достигнаха до предпоследната номинация и се наредиха сред първите 77 природни обекта (от общо 261 участвали). Над 6,5 млн. души от цял свят дадоха своя глас за родния скален феномен.
Полезна информация за Белоградчишката крепост
Работно време: от 09:00 до 18:00ч без почивен ден
от 01 април до 31 септември – от 09:00ч до 20:00ч без почивен ден
Вход: 6лв – за възрастни; 4 лв – за ученици, студенти и пенсионери;
12 лв – семеен билет; 5 лв – беседа
Още в района:
Пещера „Магурата“ – 26 км
Пещера „Венеца“ – 16 км
Автор:
Боряна Кръстева
