Борбата на българите в Македония за освобождение е родила редица големи личности, дали живота си за святото дело. Един от тези герои е Дамян (Даме) Груев – основоположник на революционната организация в областта.
Роден е на 19 януари 1871 година в битолското село Смилево, в сърцето на Западна Македония. Основното си образование получава на няколко места – Смилево, Ресен и Битоля, а средното му преминава в Солунската българска мъжка гимназия преди да бъде изключен от нея през 1888 година (причината е ученически бунт). Със съдействието на сръбското културно дружество „Свети Сава” той заминава за Белград, където учи във „Великата школа”. Там той изразява недоволството си срещу силния натиск и опитите за налагане на сръбската пропаганда над българската младеж, чрез организирането на бунт, в следствие на който е изгонен. През 1889 година се озовава в София, където записва специалност „История” в новосъздаденото „Висше училище” (дн. „СУ Св. Климент Охридски”). Тук заедно с други младежи от македонския край се запознава отблизо с идеите на Левски, Ботев и Бенковски, чете „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов и у него се заражда идеята за подемане на агитация за освобождението на Македония.
През 1891 година е изключен от Висшето училище, тъй като е заподозрян в убийството на министър Христо Белчев, въпреки че обвиненията се оказват неоснователни. Незавършил образованието си, Даме Груев заминава за Македония с идеята да създаде революционна организация, чрез която да се направи опит за реализиране на член 23 от Берлинския договор. Първите две години работи като учител в родното си село Смилево и Битоля. Благодарение на тази своя работа, той се запознава с обстановката и едва когато започва работа като коректор в печатницата на Коне Самарждиев, поставя основите на революционната организация. Даме Груев заедно с д-р Христо Татарчев, Петър Попарсов и други изработват устав-правилник, с който се създава тайна организация (през 1905 година получава името ВМОРО), ръководена от централен комитет и съставена от местни комитети из цялата територия. Централният комитет е оглавен от Христо Татарчев, а Даме Груев поема ролята на касиер и секретар. Всеки от членовете на новосъздадената организация е длъжен да положи клетва и да внася членски внос.
От лятото на 1894 година в продължение на шест години Даме Груев работи неуморно за намирането на нови съмишленици и дейци. Още през същото лято в Неготино – Кавадарци се образува първата местна революционна организация, а в Прилеп със съдействието на Пере Тошев е създаден първият районен комитет. Груев обикаля в Ресен, Охрид и Струга. Установява се в Щип, където намира особено благоприятна обстановка за развиване на революционната дейност. Там той работи като учител през учебната 1894/1895 година. През ноември същата година в Щип пристига Гоце Делчев, който също е привърженик на идеята за създаване на революционна организация и освобождение на Македония. Груев е впечатлен от искреността на Гоце Делчев и двамата бързо се сближават. Въпреки че Делчев възприема идеите на изградената организация, бързо след започването на работата се открояват разликите между двамата – от една страна е буйният и прям проповедник Гоце Делчев, който иска всеки да възприеме идеята за революцията. както той го е направил, а от друга – сдържаният тактик Даме Груев. Предпазливостта на Даме Груев ясно си проличава при провеждането на тайните събрания – той разпределял съмишлениците си на групи, които остават в тайна една за друга.
Особено засилване на активността на организацията се забелязва по време на втория престой на Груев в Солун, където той работи като екзархийски училищен инспектор в периода 1895-1897 година. По това време се съживява дейността на централния комитет, а освен това се въвеждат шифър и псевдоними, издава се хектографиран революционен лист и се създават канали за тайна комуникация. Определя се и специално лице – представител на централния комитет в София, на което лице са възложени доставките и поръчките. През това време Даме Груев обикаля села и градове с идеята да разшири комитетската мрежа. Въпреки че неофициално Българската екзархия подкрепя дейността му, тя е принудена да го уволни през 1898 година поради предпазливост. Останал без работа, той прекарва още една година в Солун, докато турската полиция не успява да го принуди да напусне в посока Битоля. Там той продължава още по-усилено да работи по македонското дело. Отново се заема с учителска дейност и едновременно с това укрепва основите на местния комитет – купува се оръжие, поддържа се неделно училище, събират се средства. В същото време в Солун остават да действат д-р Христо Татарчев и Пере Тошев.
На 6 август 1900 година Даме Груев е арестуван и прекарва доста време в затвора в изключително лоши условия, заключен в общо помещение заедно с още 40-50 души. Причината да бъде хвърлен в Битолския затвор е убийството на поп Ставре. През май 1902 година той е преместен от Битоля в Подрум-Кале, където прекарва 10 месеца (там в същото време са заточени д-р Татарчев и Христо Матов). Въпреки физическата невъзможност да продължи делото, Даме Груев не спира да се осведомява за положението в Македония и развитието на революционната организация. Той кореспондира чрез химическо мастило със Солун, Битоля и София. Амнистиран е малко преди Великден през 1903 година.
След напускането на затвора, Груев се отправя към Солун. Там той заварва комитета в трескава подготовка за всеобщо въстание. Всъщност решението за това въстание е взето в края на 1902 година. Идеята е да се побърза, колкото се може повече, за да не успее турската власт със своите мерки да осуети цялата революционна дейност. Всички хора на организацията, пръснати из България, Турция и другите съседни страни, постепенно се прибират в македонско. За предпазливия тактик Даме Груев било вече късно да предотврати прибързаното въстание и той отстъпва. Гоце Делчев изказва съмнения за готовността на Серския окръг, но и той се съобразява с решението. На пътя обратно за този окръг, Делчев е убит.
През април 1903 година, Даме Груев председателства смилевския конгрес, проведен в родната му къща. Той споделя основателните си притеснения за слабата подготовка на някои окръзи (за разлика от него, Борис Сарафов е оптимистично настроен). На конгреса е избран за член на Генералния щаб на Битолския окръг заедно със Сарафов и Анастас Лозанчев.
Въстанието в Битолско избухва на Илинден 1903 година. Груев участва активно в бунта и успява да види родното си място освободено, дори това да трае по-малко от месец. Въстанието е потушено и голяма част от войводите и известните четници търсят убежище в България. Даме Груев остава в родното си място, избирайки да се крие от турските власти цяла зима, за да продължи делото си. Той насърчава и помага на населението, прилага решението на комитета за скриване на оръжието и работи за възстановяването на ВМОРО.
В следващите години Даме Груев продължава да снове из села и градове с идеята да се противопостави на сръбската пропаганда, която по това време, възползвайки се от събитията става още по-силна. В резултат на тази борба, а и на лични пререкания (не е изключено предателство), Даме Груев намира смъртта си на 23 декември 1906 година. Преминавайки през село Русиново (Малешевско), заедно с четата си, попада на турски войници. При последвалата престрелка Даме е ранен, но за момент успява да се измъкне и стигне до връх Петлец, където попада в засада и умира. Проф. Л. Милетич пише следното за това:
„Цялата българщина тогава почувства нанесения й удар, тогава се видя колко скромният Груев всеобщо е бил почитан и ценен като истински апостол на свободата…”
С тези думи професорът прави сравнение между Даме Груев и Васил Левски – Апостола на свободата. Подобно на него, Груев разгръща мащабна дейност по създаване на комитети и обикаля редица села и градове. Ако бихме могли да си позволим такова сравнение, не могат да не бъдат споменати и онези негови качества, доближаващи го до Левски, сред които са организаторски талант, съобразителност и отдаденост на каузата. Освен Милетич и Йордан Бадев споделя подобно сравнение наричайки Даме Груев „двойник на Левски на македонска почва”.
