В последните години мегалитната култура в Източните Родопи добива все по-голяма популярност. В скалите на Родопите могат да се видят множество гробници, ниши, храмове, олтари, дори цели градове, изсечени от траките. След като Ви запознахме с историята на свещения град Перперикон, който през хилядолетията е центърът на тази култура, днес ще Ви разкажем за светилището до с. Татул, неговата история и витаещи легенди.
Перперикон и Татул са каменни светилища, изградени от обитателите на Източните Родопи около VI – I хилядолетие пр.Хр. Разстоянието между двата обекта е само 50 километра. Според някои теории бесите (племето, построило и използвало двете свещени места), изминава пътя за 3-4 часа пеша, вървейки по долината на река Арда. Светилищата на Перперикон и Татул най-вероятно обслужвали един общ култ – към богът-Слънце, Дионис и Орфей.
Светилището при с.Татул се споменава за първи път в записките на краеведа Никола Иванов още през далечната 1933 г., а през 1940 г. е проучено от Васил Миков, български археолог, който изказва различни хипотези за неговото предназначение. По-късно, в началото на 70-те години на XX век, с.Татул е подробно описано от проф. Иван Венедиков и Николай Виходцевски. Според тях там е погребан тракийски цар, живял преди 3500 години, чиято гробница след време започнала да служи като място за поклонение на траките. Иван Венедиков прави своите предположения, позовавайки се на древните автори – Павзаний, Конон и Еврипид. В някои техни текстове се споменават две погребения, случили се в Източните Родопи – това на тракийския цар Резос и това на Орфей. Според Еврипид, Орфей бил разкъсан от меандрите на Дионис и след това бил погребан от своята майка точно на това място, а тя изрекла думите: “Ти, сине, няма да влезеш в черната земя, а ще бъдеш антроподемон и прорицател на Дионис и след смъртта си.”
С времето мястото станало свещено за хората в региона, които почитали своя певец и прорицател Орфей.
Другата легенда е свързана с цар Резос – митичен цар на тракийското племе Едони. Той бил син на речния бог Стримон и музата Евтерпа. Родил се близо до село Резово, което носи неговото име. Филострат описва цар Резос като божество на бесите – отглеждал коне, въоръжен като войн, и се занимавал с лов като „и глиганите, и сърните, и другите животни сами се принасяли в жертва“. Легендата гласи, че докато воювал в Троянската война, той успял да обязди магични коне, бързи като вятъра и бели като снега. Тези коне имали силата сами да победят троянците, стига да пиели вода от река Скамандър, намираща се в днешна Турция. Според думите на майка му, Резос щял да продължи да живее и след смъртта си, в пещерите като „антроподемон“, човек с божествена и човешка същност. В своята трагедия Псевдо, Еврипид описва царя така:
„За мене занапред той ще бъде като мъртъв и невиждащ светлината: нито ще се върне в предишния си образ, нито ще види някога лицето на майка си, а ще лежи, вперил поглед в светлината на деня, превърнат в антроподемон и скрит в пещерите на земята със сребърни жили…“
След смъртта му животните отивали в хероона му, за да се принасят доброволно в жертва.
От 2004 г. насам проф. Николай Овчаров провежда всяка година археологически разкопки и проучвания на светилището. Екипът му пък е направил подробно описание на култовия комплекс.
Първите сведения за свещени ритуали на Татул са от каменно-медната епоха. Тогава скалите не били оформени от хората и те поставяли своите дарове за боговете директно върху камъка. Първият голям разцвет на светилището е през периода XIX-XI в.пр.Хр., когато са оформени пирамидата, гробниците върху нея и улиците, по които се минава в култовия комплекс, заедно с множество олтари и ниши в скалите.
Неприсъщо за типичните погребения в тази епоха, които се извършвали в могили под земята, светилището е изградено на висок хълм, в близост до слънцето. Този факт навежда на мисълта, че там е погребан много важен човек – цар или полубог, какъвто бил Орфей.
В източната част на светилището е издялано каменно стълбище, водещо към коридор, затворен от каменни блокове, някога използван за преминаване само от жреците. Следва второ стълбище, за да се стигне до главния олтар – централно място за жертвоприношения в чест на бога Слънце.
Непосредствено пред олтара се намира гробницата на Татул. Тя представлява пресечена пирамида, в различните епохи надграждана и оформяна от хората, обслужващи светилището. На върха й, върху нейната площадка се намира издълбан четириъгълен саркофаг, ориентиран на изток. Той бил ограбен още в древността, но все още ясно се виждат жлебовете, върху които стояла покриващата го плоча.
Върху южната страна на пирамидата е издялан втори саркофаг, върху който е изграден свод във формата на арка. На запад се намира главният й олтар, в който се полагали различните жертвени дарове, а в близкия кладенец, издълбан в скалата, се поставяли останките от жертвоприношенията. За да извършат своите ритуали, жреците се качвали по стълбища, оформени по стените на пирамидата.
Между III и I в.Пр.Хр. около светилището е изградена масивна подпорна стена от суха зидария без замазка. Затваряйки северната и западната страна, тя укрепва и защитава религиозния комплекс, като на много места служи и като подпорно съоръжение.
В близост до пирамидата се намира храм-мавзолей, построен от тракийски аристократи малко преди завземането на Тракия от Римската империя през III-I в.пр.Хр. От него до наши дни са останали няколко стени, достигащи 6 метра височина. Храмът е съграден от прецизно оформени каменни блокове, скрепени без спойка. Влиза се от север, през тесен вход, което ни подсказва, че се е използвал само от няколко избрани жреци за извършване на свещени обреди. Тази сграда най-вероятно е взела част от функциите на пирамидата и е служела за мавзолей, в който е бил погребан някой висш тракийски жрец или цар.
През Римската епоха са изградени много нови сгради около светилището, сред които най-забележителна е трапезарията, в която се правели угощения и възляния.
На Татул са намерени предмети от траките, римляните (финна римска керамика), готите, които нахлули по тези земи през III в.сл.Хр., Анатолия, Афганистан, Гърция, Егейските острови, които най-вероятно са донесени от поклонниците, идващи да се поклонят на това свещено място. Този факт показва колко важен духовен център е било светилището до село Татул. Там са открити множество глинени идоли, вретена, съдове, костни ашици – предмети, свързани с предсказване на бъдещето и с култа, почитан на Татул. Край олтарите археолозите се натъкнали на кости от жертвоприношения и съдове, с които се разливало свещено винo. Разкопките доказват, че през Второто хилядолетие преди Новата ера, племената, владеещи Татул, поддържат търговски отношения с много различни култури – намерени са останки дори от най-развитата цивилизация по онези времена – Минойската. Тракийската керамика открита на Татул е аналогична на останките, намерени около Древна Троя, доказвайки, че траките, живели при Троя и тези, населяващи Източните Родопи, са част от една и съща култура.
През III век готите опожарили светилището. В следствие на това изгарят много ценни находки, които биха дали на археолозите още много знания за култовия комплекс.
Те открили, че Християнството коренно променило Татул и комплексът се превърнал в светска сграда. В периода VI – XII век светилището е използвано като вила от различни византийски аристократи. На Татул са намерени 12 печата на севаст Георги Палеолог (1081-1115), военноначалник на византийския император Алексей I Комнин и родоначалник на династията на Палеолозите, управлявала Византия от 1261 до 1453 година. Татул било превърнато в имение на севаста, около което се намирали неговите ниви.
През XII век светилището е изоставено до наши дни, когато археолозите се заемат с възстановяването и проучването на това мистично място, привличало древните хора в продължение на хиляди години.
Магнетичното с. Татул ни връща назад във времето, разкривайки как дедите ни са почитали своите богове. Култът към бога Слънце, в който те силно вярвали, стоял в основата на изграждането на мегалитното светилище. Създадено е там – горе, високо, недостъпно в планината, близо до слънчевите лъчи, близо до певецът и предвестник Орфей, когото траките силно почитали и обожествявали.
Този възхитителен древен комплекс трябва да бъде съхранен, но и популяризиран, така че повече хора да научат за невероятната мегалитна култура в Източните Родопи.
Автор: Боян Чипанов
