Периодът на Българското възраждане остава в историята като време на динамични и решителни промени не само в националноосвободителните и духовни нагласи на българите, а и в техните културни, градоустройствени и битово-формиращи възприятия. С природно вроден усет към красивото и хармоничното, тогавашните майстори-строители оформят завидния в цяла Европа архитектурен облик на селищните центрове в страната. Във връзка с процъфтяването на занаятите и икономическото замогване на сдруженията на занаятчиите, т.н. еснафи, в градските среди се появяват обществени постройки с оригинални строителни акценти, формиращи модерния облик и духа на епохата. Сред сградите, превърнали се в забележителен символ на своето време, са часовниковите кули, с които се сдобиват множество населени места в страната. Освен с архитектурните си качества, те са забележителни и с функциите, които изпълняват: отмерват работното време, като същевременно са своеобразни наблюдателници и предупредително средство при нападения и пожари. За 5 такива кули, съхранени и превърнали се в национално историческо наследство, ще ви разкажем в тази статия. Приятно четене.
Трявна. Едва ли има нужда да рисуваме с думи славата на настанилия се в пазвата на Балкана град на занаятите и дърворезбата. „Тревненският сахат“, така наричат кулата, която през 1814-1815 година местни майстори издигат и която днес е гордо изправения символ на града. Легенда разказва, че за да склонят османската власт да даде разрешение за строежа на кулата, тревненци трябвало да се откажат да носят традиционния и царствен накит за глава, наречен сокай. Днес, носител на спомена за тази някогашна жертвоготовност на местното население е 21,15-метровата часовникова кула, състояща се от три части: паралелипипедна основа, градена от камъни; средна част, в която е монтиран часовниковият механизъм, който първоначално бил само с камбана, без циферблат и стрелки; и горна част с форма на осмостен, в която е поместена камбаната и е изписана годината на направата на механизма .
Впечатляващ е видът, в който е съхранена кулата, но най-интересни за минувачите остават вечерните десет удара на камбаната, след които се разнасят звуците на песента „Неразделни“ по едноименното стихотворение на Пенчо Славейков. Ако се разровим в писмените сведения, оставени ни от автора, ще видим, че детските спомени на Славейков са свързани с Тревненската кула. Сам поетът разказва, че „тревненци много обичат своя каменен двадесет метра висок градски часовник“ и че ако някой им каже, че някъде по света има по-висока постройка, те отвръщали: „Че хич бива ли по-високо нещо от нашия часовник!“.
С думите „За сърцата, що се любят, и смъртта не е раздяла“ ще запомни кулата всеки, зърнал я. И не би сгрешил. Тревненската кула неслучайно е определена от изследователи на възрожденската архитектура като най-хармоничната часовникова кула в страната.
Златица. Една красива, но за съжаление незаслужено лишена от популярност дестинация, е градът на чешмите – Златица. Разположен в китна котловина, от него се разкрива неповторима гледка към високите върхове на Централна Стара планина. Сред множеството възрожденски символи, гордо опълчили се на времето и понастоящем част от съвременния архитектурния облик на Златица, е градската часовниковата кула. Сградата е издигната през далечната 1777 година, а височината й е приблизително 17 метра. Местните разказват, че часовникът, който бие на всеки кръгъл час, се чува в радиус от 7-8 километра. Впечатляващо, освен този факт, е преданието за градежа на кулата. Според него, първоначално с издигането на часовниковото съоръжение са се заели майстори от Смолско, Мирово и Златица, а материалите за строежа били набавени от местното българско и османско население. След Освобождението обаче, часовниковият механизъм бил свален и никой не знае в каква посока бива отнесен. Следствие на това деяние е постепенното рушене на покривната конструкция и зидовете на кулата. За радост на жителите на Златица, кулата била възстановена през 1922 година.
И днес градчето, изпълнено с чист и свеж старопланински въздух, гордо носи името си, а заедно с разнообразието му от стари каменни чешми часовниковата кула е незаменима част от „златното наследство“ на възрожденската епоха.
Ботевград. Кой би предположил, че градът, чието име събужда революционната мисъл, би могъл да е белязан и от изящното перо на барока. Вълнообразни стенописи, украсяващи корнизите на 150-годишна постройка, впечатляват туристи на площад „Освобождение“. Построена през 1866 година от местния майстор строител Вуно Марков, часовниковата кула на Ботевград е обявена за архитектурно-строителен паметник поради коренно различаващата й се от останалите кули в страната фасадна стилистика. Впечатляващата й височина – 30 метра, я прави най-високата часовникова кула в България, но около първоначално замисления й механизъм се формира една от най-интересните истории, за които ще прочетете в този материал. Тя разказва, че непосредствено след построяването й, на върха си кулата имала дървена къщичка, от която на всеки кръгъл час излизал мюсюлманин с фес, който се покланял, докато камбаненият звън отброявал часа. След Освобождението обаче, този символ на империята бил свален и изгорен от местните хора. Друга история, по-близка до съвремието ни, е свързана със засадената непосредствено до кулата дугласка ела. Било през 70-те годни на миналия век и новозасаденото дръвче придобило символика за ботевградчани. Тъй като дръвчето било твърде близо до кулата и растящите му корени застрашили устойчивостта на постройката, гражданите го отсекли.
Сградата на Ботевградската кула днес е непокътната, макар и не с оригиналния си часовников механизъм, който е свален и се пази в музея в града. Неговата ценност произлиза от това, че дълги години е отмервал времето от най-високото часовниково стъпало на Балканския полуостров.
Враца. Национално самочувствие и гордост предизвиква името на града на Ботев. Именно на мястото, където днес се намираедноименния градски площад, е била издигната някога първата часовникова кула във Враца. Годината била 1762, а новата постройка се е приемала за символ на занаятчийския подем и зародилия се стремеж към европеизация на селището. Камбаненият звън, както и днес, неизменно е отмервал и диктувал работния ритъм в дните на чаршията. Въведен бил регламент на работното време, според който под ударите на „сахата“(часовника) занаятчийските работилници и дюкяните едновременно вдигали и пускали кипенците си. Тази първа кула обаче, бива съборена непосредствено след Освобождението, за да се разшири главния площад и да се построи на нейно място първият паметник на превърналия се в символ на града поет-революционер. Местните съхраняват часовниковия механизъм и по-късно, в края на
XIX век, го пренасят в така наречената кула на Мешчиите, която била построена така, че да има отбранителни функции. След преустройството кулата започва да отмерва времето и да се нарича „Часовниковата кула“. Днес върху близо пет вековната постройка се извисява модерен циферблат.
Съвременници разказват, че кулата на Мешчиите, която днес е приемник на първата часовникова кула в града, е построена от влиятелни и богати аянски родове, които искали да засилят властта си и да всеят страх сред поробеното население. Тези стремежи се оказали напразни, а Врачанската кула днес символизира постоянството и стоицизма на някогашните врачанци.
Добрич. Град на житата. В плодородните полета, там, където са се кръстосвали някога основните търговски пътища, свързващи Османската империя с отвъддунавските земи и Европа, още в началото на XVI век възниква съвременният град Добрич. През далечната 1762 година, след пътешествието си из земите на Добричката кааза, добровнишки учен на име Руджиер Бошкович пръв дава сведения на Запада, че в посетената от него местност има часовникова кула. Век по-късно в стар османски документ се съобщава за градежа на градския часовник, който бил от дялана камъни и с форма на правоъгълник. В края на 19-тото столетие, кулата била приспособена да функционира и като противопожарна наблюдателница, а през 1965 година била съборена и след години издигната отново по спомени, скици и снимки, съхранени в музейната сбирка. Днес часовниковата кула е висока 21 метра и това, което най-силно буди интерес, е тежината на камбаната й – 320 килограма и ръчнонавиващият се часовников механизъм.
Макар претърпяла много изменения, Добричката кула е достоен член в списъка на обектите, определяни като съвременно културно-историческо наследство. Старинната постройка, подобно на останалите кули, за които ви разказахме, е един вековен ням свидетел на проявите на българското в линията на историческото времето.
