Народната приказка „Косе Босе“ е записана от неповторимия български автор на детска литература – Ран Босилек. Като горещ привърженик на българския фолклор писателят преразказва и записва огромен брой български народни приказки. Ран Босилек посвещава и голяма част от живота си на детския свят, като текстовете му са прости и искрени. Тяхна отличителна черта е жизнерадостта и звучността им. Сред другите известни произведения на писателя са: „Родна стряха“, „Родна реч“, „Патиланци“, „Я кажи ми“ и много други текстове, с които са израснали и продължават да растат поколения българи.
Приказката „Косе Босе“ спада към раздела на вълшебните народни приказки с животни. Основен похват в този тип текстове е олицетворението – вид метафора, чрез която човешки качества и черти се приписват на животни, предмети и други. Така в приказките се осмиват човешките недостатъци и се изтъкват добродетелите. В текста се използва и друг литературен похват – алегория (нравствените качества на човека се изразяват отново чрез предмети и други). Именно благодарение на тези похвати, свързваме някои животни с определено човешко качество, като например лисицата с хитростта, вълка с коварството, мравката с работливостта, лъва със смелостта, заека със страха и т.н.
Бихме искали, преди представянето на самата приказка, да напишем в заключение, че според Ран Босилек светът на малките е един детски остров, на който всички са били и всички се опитват да се върнат. Пожелаваме Ви с тази приказка да се пренесете там.
КОСЕ БОСЕ
Направило си Косенцето Босенцето гнезденце. Снесло си яйчица.
Дошла Кума Лиса под гнездото и рекла:
— Косе Босе, дай ми едно яйчице! Дойдоха ми тате и мама на гости. Ще им сваря чорбица.
Косенцето ù дало едно яйчице.
На другия ден пак дошла Кума Лиса и рекла:
— Косе Босе, дай ми яйчице. Дойдоха ми кака и бате на гости.
Косенцето пак ù дало.
Днес тъй, утре тъй — останало на Косенцето само едно яйчице. Дошла пак Кума Лиса и рекла:
— Косенце Босенце, дай ми яйчице!
— Нямам, Лиске — отговорило Косенцето.
— Като нямаш, тебе ще изям!
Заплакало Косенцето. Дало си и последното яйчице.
На сутринта минало куче през гората. То видяло Косенцето, че плаче, и попитало:
— Защо плачеш, Косе Босе?
— Как да не плача, кученце. Всяка сутрин идва Кума Лиса и ми взема по едно яйчице. Взе ми ги всичките. Не можах да си отвъдя пиленца. Тази сутрин пак ще дойде. Нямам какво да ù дам. Сега мене ще изяде.
— Не плачи, Косе Босе! Аз ще се скрия ей тука в шумата. Като дойде Кума Лиса да ти иска яйчице, ти ù речи: „Нямам, Лиске, яйчице. Ей там в шумата има кокошчица. Нея вземи!“
Кучето се скрило в шумата. Дошла Кума Лиса и рекла:
— Косе Босе, дай ми яйчице!
— Нямам, Лиске, яйчице. Имам една кокошчица ей там в шумата. Ако искаш, вземи нея.
Кума Лиса се зарадвала и взела да рови из шумата. Кучето изскочило и я подгонило.
Тя бяга, то я гони, тя бяга, то я гони — най-после стигнала до дупката си и се скрила.
Кучето клекнало пред дупката. Чакало да се подаде Кума Лиса, да я хване за шията. Кума Лиса не знаела, че кучето я варди отвън, и взела да пита краката си:
— Я кажете, краченца, как викахте, когато ви гонеше кучето?
— Беж, Лиске, да бягаме, беж, Лиске, да бягаме!
— Мили какини краченца, кака ще им купи чехлички! Ами вие, очички, как викахте?
— И ние тъй викахме: „Беж, Лиске, да бягаме, беж, Лиске, да бягаме!“
— Мили какини очички, кака ще им купи очилца. Ами вие, ушички, как викахте?
— И ние тъй викахме: „Беж, Лиске, да бягаме!“
— Мили какини ушички, кака ще им купи обички! А ти, опашчице, как викаше?
— Дръж, куче, Лиса за опашката, дръж, куче, Лиса за опашката.
— Тъй ли! Чакай да те дам на кучето! — и Кума Лиса си подала опашката навън.
Кучето я хванало за опашката и почнало да я тегли. Лиса се дърпа навътре, кучето тегли навън. Тя навътре, то навън. Най-после я издърпало и — скок върху нея — разкъсало и кожухчето.
КРАЙ.
