„Имало едно време…“

Всяка приказка от детството ни започваше с тези три думи, но всеки от нас с трепет очакваше края, знаейки, че той ще бъде щастлив. За жалост, в историята, която предстои да прочетете, ще отекват единствено началните думи. В следващите редове ще прочетете за една изключително малка част от изчезналите български села, в които навремето е кипял живот, а днес тишината удобно се е настанила.

Сгушеното в полите на Стара планина село Бумалча се обезлюдява внезапно през 1964 година. До днес няма обяснение защо всички негови жители решават да напуснат домовете си и да оставят цялата си покъщнина. Това е и причината около мястото непрекъснато да витаят различни легенди и предания. Независимо от това жители на съседни села мислят, че все пак причината се крие в демографската криза. Днес не бихте могли да откриете Бумалча дори да използвате карта или GPS. Ако сте твърдо решени и авантюристично настроени обаче, с множество упътвания на овчари може и да успеете да достигнете до обгърнатото в мистерия село.

село Бумалча. Снимка: capital.bg
село Бумалча. Снимка: capital.bg

Отправяме се към живописните Родопи, където се намира и село Дядовци – още едно незапомнено от света село. Дядовци било едно от големите села в района. През 70 и 80–те години на миналия век населението му наброявало няколкостотин души. За съжаление днес, по възвишенията му не може да срещнете човек, а някогашните красиви каменни къщи са почти разрушени.

село Дядовци. Снимка: keepliving.еu
село Дядовци. Снимка: keepliving.еu

Отново в Родопите, само на 45 км. от Кърджали, се намира и обезлюденото преди 30 години село Жерка. Сякаш кацнало на едно възвишение, селото съхранява спомени от миналото. Още със самото влизане в Жерка, едно 100-годишно дърво ще Ви посрещне, а изкачвайки се все по-високо по тесните пътечки, големите, но празни къщи ще Ви напомнят и „разкажат” за някогашния живот, кипял там.

Село Жерка източник: www.peika.bg
Село Жерка източник: www.peika.bg

Историята на следващото село е малко по-различна – хората не са се изселили заради демографската криза, а напротив – заради изграждането на язовир Жребчево. Името на селото е Запалня, в близост до град Николаево. През 1965 година мястото вече било потопено. Днес, над повърхността, може да се види църквата „Св. Иван Рилски”, позната ощр като „Потопената църква”. На дъното на язовира са останали изоставените къщи, селската кръчма и нежните розови градини, които са били гордост на селото.

Църквата "Св. Иван Рилски" в село Запалня. Снимка: dariknews.bg
Църквата „Св. Иван Рилски“ в село Запалня. Снимка: dariknews.bg

Търсейки информация за историята на следващото село, в интернет попадаме на заглавието Четрока – бивше село в Южна България. То е най-старото в община Лъки и сведенията за него датират от още от ХVII век. До селото може да се стигне само по козя пътека, която отвежда до призрачните къщи на някогашните жители.

село Четрока. Снимка: tripmondo.com
село Четрока. Снимка: tripmondo.com

До момента има около 200 изчезнали села и за жалост статистиките показват, че това число ще се увеличава. Това, което ние може да направим, е да си припомняме техните истории, защото неотдавна, само преди 30-40 години, в тях се е развивал бурен живот. Или ако някога ни се прииска да се откъснем от света, то те биха били идеалните дестинации, защото тишината, спокойствието и полъхът на отминалото време са приласкаващи и несравними.

Вече 8 години разказваме българската история по достоверен и увлекателен начин. Обеднихме стотици хиляди последователи в нашите образователни платформи и канали, които четат, гледат и дискутират съдържанието ни.

Включи се в дейността ни, като станеш наш благодател.

Нека заедно разкрием богатството на родното минало!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

5 изчезнали български села
4.6 от общо 82 глас(а)
Елена Гиздавкова
Елена Гиздавкова е пета година студент по „Право” в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Най-голям интерес за нея представлява историята на Българското възраждане и тази от Следосвобожденска България. Вдъхновена от красотата на страната ни, обича да пише за нея и да разказва за непознатите ѝ места.

6 КОМЕНТАРА

    • И да знаете: До село Четрока има път! Пътя не е много читав но ако решите да ходите с кола лесно се стига до мина Четрока и след това близо 2 км. пеша попътя! Ако имате джип не е проблем! Внимание: Селото е вече собственост на един човек! Човека е изкупил почти всички къщи и си е стегнал една където се наслаждава на природа, тишина и спокойствие! Когато ходите там на разходка не оставяйте отпадъци! Там е изключително красиво и чисто! Няма следи от човешка намеса! Не бъдете първи!

  1. И да знаете: До село Четрока има път! Пътя не е много читав но ако решите да ходите с кола лесно се стига до мина Четрока и след това близо 2 км. пеша попътя! Ако имате джип не е проблем! Внимание: Селото е вече собственост на един човек! Човека е изкупил почти всички къщи и си е стегнал една където се наслаждава на природа, тишина и спокойствие! Когато ходите там на разходка не оставяйте отпадъци! Там е изключително красиво и чисто! Няма следи от човешка намеса! Не бъдете първи!

  2. Четох доста за село Бумалча. В един форум попаднах на жена, която казва, че селото не се е обезлюдило изведнъж и това е само слух. По нейни думи изселването е станало поетапно, поради търсене на по-добър жизнен стандарт. Самата тя казва, че мъжа й е роден там и са водели децата си всяко лято. След време обаче, децата заминали за чужбина и родителите спрели да ходят в Бумалча.

  3. Бумалча не е обезлюдена изведнъж. Родих из форумите и в един от тях една жена каза, че това е селото на мъжа й. Ходели си всяко лято в децата, но след време те пораснали и заминали за чужбина. От тогава семейството не се е връщало в Бумалча.

  4. Бумалча представлява като вид населено място – колиби. В българия е от 1878 г. Преименувано с указ 48 от 09.02 1951г. на Могилите. Към 04.12.1985г. няма постоянно население. Подобна е съдбата на много населени места известни като колиби, махали, минни селища, населени местности – определени като такива с държавен административен акт от 1878 до 1987 година. Подобна е и съдбата на малките селца, които са имали население 50 – 100 жители, а в съвременни условия и по-големи от тях.

Отговор